Определение № 1247 от 28.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501013 по описа за 2025 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 и чл. 78, ал. 4 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С. С. Х. срещу решение № 132 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 39/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу ОС - Благоевград иск за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство.

Постъпила е и частна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу постановеното по делото определение по реда на чл. 248 ГПК.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил отговор от ищцата в първоинстанционното производство, в който частната жалба е оспорена.

На 02.02.2026 г. e постъпила молба от въззивницата, с която е оттеглена подадената въззивна жалба срещу решението. В молбата е наведено и възражение за прекомерност на разноските на ответника в случай, че такива са сторени и се претендират.

С протоколно определение от 04.02.2026 г. въззивният съд е прекратил въззивното производство по гр. д. № 1013/2025 г. по описа на СОС в частта по депозираната срещу първоинстанционното решение въззивна жалба, като е постановил производството по делото да продължи в частта по депозираната частна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение по разноските и е указал, че по същата, както и по направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски от въззиваемия ще се произнесе в закрито съдебно 1 заседание след влизане в сила на прекратителното определение.

Към момента прекратителното определение е влязло в сила, съответно с настоящото определение въззивният съд следва да се произнесе по частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК и по искането на въззиваемия за присъждане на разноски за въззивното производство.

По частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

С постановено първоинстанционно решение РС – Елин Пелин е приел за основателно наведеното от ищцата в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и е присъдил възнаграждение в размер на 1000 лв., представляващо възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските и е оставил молбата на ответника за изменението му в тази част без уважение.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения, съответно намира за неоснователни доводите на ответника в първоинстанционното производство, изложени в частната му жалба. Делото е с предмет отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и не се отличава с фактическа и правна сложност или със значителен материален интерес. По делото пред първоинстанционния съд е проведено едно съдебно заседание, а броят на представените писмени доказателства и разпитът на свидетели в проведеното о. с. з. сами по себе си не могат да обосноват извод за фактическа и правна сложност на делото, поголяма от обичайната за такава категория дела и обуславяща присъждане в тежест на ищцата на пълния размер на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Право на страните по договора за правна защита и съдействие е да определят възнаграждение в какъвто размер желаят, но по при наведено от насрещната страна възражение за прекомерност на това възнаграждение съдът следва да съобрази в каква степен уговореното възнаграждение отговаря на положения от адвоката труд съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, въз основа на която преценка да направи извод каква част от това възнаграждение следва да бъде присъдено в тежест на ищеца. Следва да се отбележи, че в случая защитата, осъществена от процесуалния представител на ответника, е свързана по-скоро с хронологично изложение на фактите /което до голяма степен е било подготвено в самото дисциплинарно производство от работодателя/, отколкото със сложен и задълбочен правен анализ, който да обуславя фактическа и правна сложност на делото.

Съобразно изложеното определението следва да бъде потвърдено.

По искането на въззиваемия за присъждане на разноски за въззивното производство:

2

С представения списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 €, като са представени доказателства, че същите са сторени.

С молбата на въззивницата от 02.02.2026 г. е направено възражение за прекомерност на възнаграждението, което въззивният съд намира за основателно по следните съображения:

Въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба. Пред въззивния съд е проведено едно о. с. з., като доказателства не са събирани /не са и правени искания за това/, а въззивното производство е прекратено в частта по въззивната жалба поради оттеглянето й. Факт е, че процесуалният представител на въззиваемия е депозирал писмена защита в о. с. з., за изготвянето на която е положил труд, но същата представлява синтезирано изложение на фактите, твърденията и доводите, изложени от страната в първоинстанционното производство, и не съдържа нови такива, изискващи полагането на значителен труд и извършването на изцяло нов правен анализ.

Поради това адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер, равен на този, който въззивният съд е приел за справедлив и достатъчен за първоинстанционното производство, е прекомерно. Размерът на същото следва да бъде намален наполовина.

Съобразно гореизложеното на възззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 250 €.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 556 от 31.07.2025 г. по гр. д. № 39/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което е оставена без уважение молбата на ОС – Благоевград за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 132 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 39/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на претендираното от ОС - Благоевград адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА С. С. Х. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Владайска“ № 75, ет. 2 да заплати на ОС – Благоевград със седалище: гр.

Благоевград, пл. „Васил Левски“ № 1, представляван от председателя П.

Узунов, сумата от 250 € /двеста и петдесет евро/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800501013 по описа за 2025 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 и чл. 78, ал. 4 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С. С. Х. срещу решение № 132 от 16.06.2025 г. по гр. д. № 39/2025 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу ОС - Благоевград иск за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“.

В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство.

Постъпила е и частна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу постановеното по делото определение по реда на чл. 248 ГПК.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил отговор от ищцата в първоинстанционното производство, в който частната жалба е оспорена.

На 02.02.2026 г. e постъпила молба от въззивницата, с която е оттеглена подадената въззивна жалба срещу решението. В молбата е наведено и възражение за прекомерност на разноските на ответника в случай, че такива са сторени и се претендират.

С протоколно определение от 04.02.2026 г. въззивният съд е прекратил въззивното производство по гр. д. № 1013/2025 г. по описа на СОС в частта по депозираната срещу първоинстанционното решение въззивна жалба, като е постановил производството по делото да продължи в частта по депозираната частна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение по разноските и е указал, че по същата, както и по направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски от въззиваемия ще се произнесе в закрито съдебно 1 заседание след влизане в сила на прекратителното определение.

Към момента прекратителното определение е влязло в сила, съответно с настоящото определение въззивният съд следва да се произнесе по частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК и по искането на въззиваемия за присъждане на разноски за въззивното производство.