Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1230 от 07.08.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 383/2026
Вид
Решение № 1230
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Плевен, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20264430100383 по описа за 2026 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 313,08 евро и чл.86 ЗЗД с цена на иска 71,48 евро.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "ТП" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***** № 128, ЕИК *********** срещу Г. А. Х., ЕГН**********, гр.**** № 74, вх.Б, ап.16, в която се твърди, че ответника е клиент на „Т-П“ ЕАД и дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неговия топлоснабден имот – Апартамент №16, находящ се в гр.**** № 74, вх.Б. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от 1

Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен номер е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

Посочва, че претендираните суми за процесния период за целия топлоснабден имот общо са: сума за отопление с ИРУ- 0 лв., сума за отопление без ИРУ53,57 евро, енергия, отдадена от сградна инсталация- 266,92 евро, сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово разпределение- 2,49 евро, корекции- 0,10 евро. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 0 индивидуални разпределителни уреда, 0 водомер и 1 брой щранг-лира, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 184,06 куб.м.

Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница сумата от 313,08 евро за периода от 01.01.2023г. до 30.04.2025г., в едно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 71,48 евро мораторна лихва за периода от 02.03.2023г. до 03.02.2026г.

2

Претендира направените деловодни разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 09.07.2026 г., като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника.

В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в предявените размери.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,25 евро/51,12 евро +51,13 евро/

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД Г. А. Х., ЕГН**********, гр.**** № 74, вх.Б, ап.16 ДА ПЛАТИ на “Т-П” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***********,със седалище и адрес на управление: гр.*****” №128 сумата от 313,08 евро, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за 3 периода от 01.01.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 17.02.2026г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.86 ЗЗД Г. А. Х., ЕГН**********, гр.**** № 74, вх.Б, ап.16 ДА ПЛАТИ на“Т-П” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***********,със седалище и адрес на управление: гр.*****” №128 сумата от 71,48 евро лихва за забава върху сумата от 313,08 евро, за периода от 02.03.2023г. до 03.02.2026г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. А. Х., ЕГН**********, гр.**** № 74, вх.Б, ап.16 ДА ПЛАТИ н а “Т-П” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***********, със седалище и адрес на управление: гр.*****” №128, сумата от 102,25 евро направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 обжалване.

ГПК, не подлежи на

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4