Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 02.11.2023, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 160/2023
Вид
Решение № 60
Подписан
02.11.2023
В сила
05.03.2024
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 162, ал. 1 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 81, ал. 1, т. 2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Царево, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20232180200160 по описа за 2023 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по постъпила жалба от Д. М. Д.- Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 122/ 02.06.2023 год. на Директор на РИОСВ- Бургас, с което на Д.М. Д.- Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателя претендира, че не е извършил описаното в АУАН и в атакуваното НП нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

За ответника по жалбата, представител не се явява.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани са 1 актосъставителя.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа стр. следното: на 13.10.2022 г. по получен сигнал, служители от РИОСБургас, извършили проверка в имот, собственост на жалбоподателя. При проверката се установило, че в имота се извършват сондажни дейности, без необходимото разрешение. Установеното мотивирало актосъставителя на 05.12.2022 г. да състави Акт за установяване на административно нарушение № 122/ 05.12.2022 год. в който нарушението било описано ясно и точно. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в който фактическата обстановка е описА. по идентичен с АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 95, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда и санкционирано по чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна стрА. следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледА..

РазгледА. по същество, жалбата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителя е юридическо лица- правно образуваниекоето не може да формира субективно отношение към деянието. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 2

10/ 1973 год./. Това от своя стрА. означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- надлежно упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Съгласно събраните по делото доказателства, съда приема за безспорно установено, че на посочената дата и място, са били извършвани сондажни дейности в нарушение на закона.

Според съда обаче, АНО по никой начин не доказа, че именно жалбоподателя следва да носи отговорност за констатираните нарушения. На първо място, по делото липсват каквито и да било годни доказателства, които по един безспорен и категоричен начин да установят авторство на деянието от стрА. на жалбоподателя. Няма доказателства, същата физически да е била в имота и лично да е извършвала дейностите. Няма доказателства и за това, същата да е ангажирала трето лице за да извършва тази дейност. Нещо повече —видно от приложения по делото титул за собственост на имота- **** № *****, том. * рег. № ***** дело № *****/ ***** год. на нотариус М. В., въпросния имот е съсобствен между жалбоподателя и лицето П.Р. Т., ЕГН **********. Как и въз основа на какви данни и кои доказателства, АНО е приел, че именно жалбоподателя, а не другия съсобственик в имота е извършил нарушението, не става ясно.

Ето защо, съда приема че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, да е извършено от жалбоподателя, поради което и атакуваното НП следва да се отмени изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 122/ 02.06.2023 год. на Директор на РИОСВ- Бургас, с което на Д. М. Д.- Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева, на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4