Решение № 286 от 07.06.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Габрово, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20224210101778 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 от ГПК.

Ищецът излага в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Г. И. И. е образувано ч.гр.д.№269/2022г., по описа на PC - Габрово. Против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с №446 от 27.05.2022г. за сумата общо в размер на 222.95лв..

Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество, на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Ищецът твърди, че обстоятелствата, на които основава вземането си, са следните:

Между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника Г. И. И. е сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 02.11.2017г. с предпочетен номер

+359896****** от 21.11.2019г., с което е закупено устройство Alcatel 20. 03 Black на преференциална цена. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключения договор, поради което същият е едностранно прекратен. Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 94.40лв., формирани, както следва: по договор за мобилни иуслуги сумата от 57.37лв.; по допълнително споразумение за закупуване на устройство в размер на 37.03лв..

Към настоящия момент ответникът има задължение за предходен период в размер на 222.95лв., формирано,както следва:

1

- сумата 66,93 лв. дължима за периода 15.11.- 14.12.2019г. и представляваща частично задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019г.;

- сумата 139,03лв. дължима за периода 15.12.2019г.–14.01.2020г. и представляваща задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019 г.;

- сумата 16,99лв. дължима за периода 15.01.2020г. – 14.02.2020г. представляваща задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019 г..

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури: фактура №7297943343/15.12.2019г.; фактура

№7299208879/15.01.20120г. и фактура

№**********/15.02.2020г.

ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството ищец, гореописаните суми по договор за мобилни услуги, сключен между страните на 21.11.2019г., с предпочетен номер +359896******, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на сумата.

Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в исковото и в заповедното производство.

В отговора си особеният представител на ответника адвокат Д. П. оспорва изцяло предявените искове, излага възражения, че липсват годни източници на информация за произхода на претендираните суми. Не се установява посочените абонаментни такси да са уговорени между страните, поради това счита, че посочените задължения не са възникнали за ответника.

От събраните по делото писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д.№269/2022г. по описа на Районен съд - Габрово, съдът е издал в полза на кредитора „Йеттел България” ЕАД срещу длъжника Г. И. И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с №446 от 27.05.2022г.за следните суми:

- сумата 66,93 лв. дължима за периода 15.11.-14.12.2019 г. и представляваща частично задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019 г.;

- сумата 139,03 лв. дължима за периода 15.12.2019г. – 14.01.2020г. и представляваща задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 2

21.11.2019 г.;

- сумата 16,99 лв. дължима за периода 15.01.2020г. – 14.02.2020 г. представляваща задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019 г.,

Заповедта са връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви установителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.

В указания едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало искова молба с вх.№6546/17.10.2022г., за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.

По делото са представени ОУ на Теленор България ЕАД и са приложени: гр. дело №1209/2022г. на ГРС и приложеното към него ч.гр.д. №269/2022г. на ГРС. От съдържащите се в тях писмени доказателства се установява следната фактология:

Между „Теленор България” ЕАД/ сега „Йеттел България” ЕАД/ и ответника Г. И. И. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. с предпочетен номер +359896******. Между ищеца и ответника Г. И. И. е сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 02.11.2017г. с предпочетен номер +359896****** от 21.11.2019г., с което е закупено устройство Alcatel 20.03 Black на преференциална цена.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по сключения договор, поради което същият е едностранно прекратен. Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 94.40лв., както следва: по договор за мобилни услуги сумата от 57.37лв.; по допълнително споразумение за закупуване на устройство в размер на 37.03лв..

Към настоящия момент ответникът има задължение за предходен период в размер на 222.95лв., формирано, както следва:

- сумата 66,93 лв. дължима за периода 15.11.-14.12.2019г. и представляваща частично задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019 г.;

- сумата 139,03лв. дължима за периода 15.12.2019г. – 14.01.2020г. и представляваща задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019 г.;

- сумата 16,99лв. дължима за периода 15.01.2020г. – 14.02.2020г. представляваща задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019 г..

Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:

3

Фактура №7297943343/15.12.2019г. за отчетен период 15.11.2019г.-14.12.2019г., със срок за плащане -30.12.2019г., издадена за сумата от 72.20лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги.

Фактура №7299208879/15.01.20120г. за отчетен период 15.12.2019г.-14.01.2020г., със срок за плащане -30.01.2020г., издадена за сумата от 139.03лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги.

Фактура №**********/15.02.2020г. за отчетен период 15.01.2020г.-14.02.2020г., със срок за плащане -01.03.2020г., издадена за сумата от 16.99лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги.

Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилен номер се прилагат условията на гореописаните договори.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл.20 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца.

Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

Съгласно чл. 49 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор България” ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

При така установената фактология, съдът намира от правна страна следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

По делото не е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги и 4 допълнително споразумение към него, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че издадените фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие, че не са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД ответникът се съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от тези ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

По делото не е спорно, а и от представените договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че издадените фактури установяват предоставените услуги и претендираните за тях цени.

Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция, която е общо в размер на 222.95лв. за ползваните от него мобилни услуги за отчетен период 15.11.2019г. - 15.01.2020г..

По изложените съображения, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- сумата 66,93 лв. дължима за периода 15.11.- 14.12.2019г. и представляваща частично задължение за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359 896****** от 21.11.2019 г.;