Решение № 121 от 29.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300502308 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Н. С. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** чрез адв. В. Д. против решение №2245/10.05.2025 г. по гр.д.№15768/2023 г. на ПРС,14 гр.с., с което е признато за установено по отношение на нея по иска, предявен от П. С. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, че той е собственик на ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ (№ 15) с площ от 15 квадратни метра, находящо се на кота - 2,50 м в средната част на подземния етаж, при съседи на избеното помещение: на същия етаж, на север - избено помещение № 2 към СОС *****.518.429.1.4 (магазин № 2), на запад - общ коридор, на юг избено помещение № 1 към СОС *****.518.429.1.5 (магазин № 1), на изток - няма; отгоре проход; отдолу - няма, което избено помещение е прилежащо и обслужващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.518.429.1.2, находящ се в град *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град *****, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор *****.518.429.1, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.518.429, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива па обекта: 1, с площ от 104,05 кв.м., прилежащи части към СОС: избено помещение № 15, партерна стаичка - 4,98 кв.м. и 29,106% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни за СОС самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта: *****.518.429.1.1, 1 над обекта: *****.518.429.1.3, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имота и е осъдена ответницата да предаде на ищеца владението на процесното избено помещение, както да му заплати разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск, както и съдът да се произнесе по насрещно направеното възражение, че Е. С. е собственик по силата на давностно владение, продължило повече от 10 г., от 1.10.2010 г. до 28.3.2022 г. на избено помещение с площ от 13.5 кв.м., което е с вътрешни размери 6 м. дължина и 2.25 м. ширина, разположено между складово помещение 1 и складово помещение 2 на кота 2.5 м. в жилищна сграда със същия идентификатор и същия административен адрес. Претендират се разноски пред двете инстанции. Конкретно са изложени доводи, че от събраните доказателства се установило, че ищецът не е собственик на процесното недвижимо помещение на твърдяното основание - алеаторен договор от 3.11.1992 г. Неправилен е изводът на съда, че средното помещение под прохода е съществувало много преди 2007 г. съгласно заключенията на вещите лица. Счита, че това категорично не е вярно, тъй като от стр. 2 от експертизата на вещото лице арх. Т. е посочено, че средното помещение е преходно, че в периода 2007-2009 г. са се променили входовете на средното помещение и магазините към вратите, че съществувала врата от южната изба към средното помещение със зазиждането на която се е реализирало обособяването на средното помещение като самостоятелна изба. Т.е. вещото лице е констатирало точно обратното на това, което е приел ПдРС. Неправилно съдът е дал вяра и е кредитирал само гласните доказателства на ищеца, че избените помещения още преди 2007 г. са три, а не две. От писмени доказателства и приетите две експертизи безспорно е доказано, че от построяването на сградата са съществували две избени помещения, едното с площ от 41.55 кв.м. и другото с площ от 12.93 кв.м., по-голямото е имало 2 преходни стаи, а входът към това избено помещение се състоял от две стаи и входът е бил един и се виждало от коридора на приземния етаж, което се установявало от представените по делото удостоверение на Община ****, което се установяло и от представените по делото писмени доказателства, че П. Б. през 2007 г. е предявила искова претенция срещу ищеца и ответника по гр.д. № 3310/2007 г. на ПдРС, по което има влязло в сила решение от 24.9.2010 г., с което П. П. и осъден да отстъпи собствеността и да предаде на П. Б. владението на южната част от собственото на ищцата избено помещение под собствения й магазин № 1. Към материалите на това дело е приета експертиза, в която отново се установява, че избените помещения са две. През м. октомври 2010 г. Е. С. е затворила част от складово помещение № 1 от 41.55 кв.м., чрез извършване на преграда към западната част на помещение № 1, при което едва през 2010 г. е възникнало трето помещение с вътрешни размери 6 м./2.25 м. с обща площ от 13.50 кв.м., което от 1.10.2010 г. до настоящия момент е ползвано и владяно единствено от Е. С. явно и необезпокоявано, което се установява от експертизите и разпитаните по делото свидетели.

От писмените доказателства се установявало, че ищецът никога не е ползвал или да е бил собственик на процесното избено помещение. Първите опити за противопоставяне са възникнали на 28.3.2022 г., когато Е. С. е получила нотариална покана от П. П.. През 2020 г.

2

П. П.-Б. е призната на отделно основание с нотариален акт за установяване на собственост по обстоятелствена проверка № *****, дело № 1*****/2020 г. на нотариус Кац за собственик на 2 складови помещения - 1 и 2, в който те са посочени като съседи на средното помещение на Е. С..

Постъпил е отговор на ВЖ от П. С. П. ЕГН ********** чрез адв.Д. К., с който с който се оспорва жалбата като неоснователна, а решението на РС се счита за правилно и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване. Изложени са следните доводи: Според ответника е неправилен извода на съда, че средното помещение под прохода било съществувало преди 2007 г. Неоснователно се счита оплакването в жалбата, че процесното помещение никога не е съществувало на подземния етаж. От доказателствата по делото се установява, че процесното помещение е изпълнено още през 1958 г., когато е осъществено строителството на надстройката и пристройката на 2-ри и 3-ти жилищни етажи на сградата и е изкопан проходът на приземния – първи етаж между двата броя магазинни помещения, което е установено в производството по гр.д. № 3310/2007 г. на ПдРС, Х гр.с.

Съществуването на избеното помещение от по-рано се установява категорично и от заключенията на двете съдебни технически експертизи, приети по делото. Този извод не се опровергава и от представената по делото реституционна преписка на Община ****. Спорът за собственост по гр.д. № 3310/2007 г. на ПдРС, Х гр.с. в тук относимата му част е бил между ищцата П. П.-Б. и ответника П. П., с което П. П. е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на П. П.-Б. на южната част от избено помещение под магазин № 1.

Предмет на настоящия иск е средното складово помещение, находящо се под прохода между двата магазина №№ 1 и 2, което е напълно различен имот. Липсва идентитет на производствата и от субективна страна. Е. С. не е правоприемник от П. П.-Б.. Е. С. твърди, че е придобила собствеността върху имота чрез самостоятелен, оригинерен способ.

Неоснователни са оплакванията, че неправилно съдът е ценил събраните по делото гласни доказателства. От тях се установява, че средното помещение, което след зазиждането на преходната врата е отделено, е ползвано и от двете страни по делото. Придобиването по давност на процесния имот се намира в противоречие с чл. 79, ал. 1 ЗС и Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента – владение и изтичане на 10-годишен период от време. Срокът започва да тече от установяване на владението. По отношение на процесното складово помещение в практиката на ВКС се приема, че макар да не е самостоятелна вещ, а принадлежност към главната вещ, избено помещение може да бъде придобивано на основание на придобивна давност отделно от главната вещ – жилището, към която то принадлежи - по изключение, когато избеното помещение не е единственото складово помещение към самостоятелен обект в сграда ЕС. Не е спорно в случая, че не е налице втората предпоставка, че жилището на П. П. няма друго складово помещение, освен отнетото му такова. Счита, че възражението на ответника за придобиване на имота по давност е неоснователно. Липсва демонстрирано намерение за своене от ответника и отблъскване владението на ищеца. По изложените съображения се иска потвърждаване на решението на РС. Претендират се разноски.

3

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания и доводи на страните, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.осн.чл.***** ЗС.

Ищецът П. П. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с ид.

№*****.518.429.1.2 по КККР на гр. ****, представляващ жилище, апартамент, намиращ се на третия етаж в сградата ведно с прилежащото му избено помещение №15 от 15 кв.м., за което представя по делото НА №*****,т.30,д.*****.1992 г. за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледание, в който твърди че е допусната ЯФГ като вместо правилното „избено помещение от 15 кв.м. в средата част на сградата“ е изписано „избено помещение №15 в средната част на сградата“.Твърди, че процесното избено помещение се ползва от ответницата без правно основание като го е заключила и е лишила ищеца от достъп до него.

В отговора по чл.131 ГПК ответницата Е. С. оспорва иска с доводите, че през м.10.2010 г. е затоворила част от складово помещение №1 като го е преградила и тогава било възниклано процесното трето помещение в приземния етаж с размери 6м/2,25м с полезна площ от 13,50м, от когато до настоящия момент се ползвало и владеело само и единствено от нея явно и необезпокоявано. Едва на 28.03.2022 г.- е получила нотариална покана от ищеца да освободи помещението; тя била посочена в НА №***** от 2020 г. на третото лице П. Б. като съсед на нейното складово помещение №1, поради което прави възражение за придобиване на помещението по давност с непрекъснато владение, продължило повече от 10 години.

От представените доказателства, ПОС намира следното:

С НА №*****,т.30,д.*****.1992 г. за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ищецът П. П. е придобил от баща си С. П. П. апартамент на втория надпартерен етаж от ЖС на ул.“***** ведно с избено помещение №15 в средната част на сградата.Действително, в НА е допусната техническа грешка, че вместо правилното „избено помещение от 15 кв.м. в средата част на сградата“, е изписано „избено помещение №15 в средната част на сградата“, което се установява от НА №*****,т.17,д.*****/1985 г. за дарение на недвижим имот на нотариус при Пловдивския народен съд, от кнойто е видно, че процесният апартамент и избено помещение са дарени на С. П. П. /баща на ищеца/ от неговите родители, където е записано, че предмет на сделката е избено помещение от 15 кв.м. в средната част на сградата, а последните се легимимират като собственици на недвижимият имот и избеното помещение с НА № ***,т.4,д.№*****/1964 г. на нотариус при Пловдивския народен съд и договор за делба на недвижим имот от 30.01.1964 г., където избеното помещение е описано като: избено помещение от 15 кв.м. в средната част на сградата. От тези нот.актове се установява, че избено помещение от 15 кв.м. в средната част на сградата е съществувало още от 1964 г.

Горното се установява и от назначените по делото СТЕ от 18.6.2024 г. с ВЛ О. А. и СТЕ от 15.01.2025 г. с ВЛ А. Т.. Вещото лице А. установи, че избеното помещение по средата на сградата е с вход от коридора като преди е било само отвор с размери 100/170, а сега е монтирана врата с размери 88/156, която е заключена и се ползва от Е. С.; че същото е изградено още при строежа на жилищната сграда - преди 1964г, тъй като при делбата същото избено помещение присъства в единия от дяловете. Вещото лице А. Т. установява, че 4 от наличната документация се доказва, че избените помещения в сградата са били три – две самостоятелни и едно /средното/-преходно, което е съществувало много преди 2007 г., което със зазиждането на врата от южната изба се е обособило като самостоятелна изба. Няма данни кога е направен отвор между южната изба и средната изба, но от представените по делото решения по гр.д.№3310/2007 г. има данни , че ищецът е ползвал и южната изба докогато с вл.с.решение на 28.9.2010 г. е осъден да я освободи като отстъпи собствеността и предаде владението на П. Б..