Решение № 188 от 05.12.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. С., 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Б.Й при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от П.Б.Й Гражданско дело № 20244150100608 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „** АД гр. С., твърди, че на основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу А. Б. А. по ч. гр. д. 357/2022 г., която заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и им било указано да предявят иск за установяване на вземането, което обуславяло правния им интерес от предявяване на исковете. Твърди, че Г.А.Д.Л.-Л, в качеството на кредитополучател, е ползвала банков кредит, съгласно сключен на 01.08.2017 г. с банката Договор за издаване на кредитна карта American Express/Златна American Express/ Euroline American Express ** – ** с вид на карта – **. Въз основа на сключения между страните договор, на Дервишева бил предоставен кредитен лимит в първоначален размер от 3220 лева, като същият е бил усвояван от кредитополучателя, чрез извършването на редица банкови транзакции, чрез предоставената му физическа пластика. Видно от извлечение от счетоводни книги, кредитополучателят бил усвоил пълния размер на кредитния лимит.

Навежда се твърдение, че на 27.11.2020 г. било преустановено плащането на дължимите вноски по кредита и кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което и банката обявила кредита за предсрочно изискуем на дата 09.02.2022 г. с покана до кредитополучателя. Впоследствие било установено, че на 20.05.2020 г. кредитополучателят е починал и е оставил за наследник ответника по делото, поради което и срещу него се 1 предявяват настоящите искове. Посочва се, че към момента от страна на единствения наследник -ответника не било направено възражение, не е постъпвала информация за отказ от наследството на наследодателя му счита, че същият отговаря за задълженията съгласно чл. 60 от ЗН. Към момента липсвало плащане на задължението, като освен задълженията произтичащи от договора, длъжникът дължал и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноски. Твърди, че към датата на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, задължението по кредита било в размер на 2238,88 лева - главница и 121,00 лева - мораторна лихва за периода от 27.11.2020 г. до 31.05.2022 г., които суми се претендирА. от банката като изцяло и предсрочно изискуеми, считано от дата 09.02.2022 г. – датата на връчване на поканата до длъжника. Твърди се, че се позовават на предсрочна изискуемост на кредита, като волята на банката за обявяване на кредита била достигнала до длъжника. Към момента липсвало плащане на задължението.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на „** АД сумата 2238,88 лева - главница за периода от 27.11.2020 г. до 31.05.2022 г. и 121,00 лева - мораторна лихва за периода от 27.11.2020 г. до 31.05.2022 г.

Претендират се и разноски за исковото и заповедното производство. В хода на устните състезания не взема становище.

Ответникът А. Б. А. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. И. И., в който заявява, че исковете са недопустими, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, тъй като качеството му на наследник на кредитополучателя-длъжник Г.А.Д.Л.-Л не било доказано нито в производството по ч. гр. д. 357/2022 г, нито в настоящото производство.

Дори ответникът да е законен наследник на починалата длъжница Г.А.Д.Л.-Л, от доказателства по делото не се установявало каквито и да били действия, сочещи на категорично и безусловно намерение от негова страна за приемане на наследството. Намира исковете за неоснователни. Сочи, че в тежест на ищеца е да установи нА.чието на паричното задължение, неговия размер и основанието, на което е възникнало. Единственото ангажирано от страна на ищеца доказателство е Допълнително споразумение от 01.08.2017г., което не съдържало съществените за договора за банков кредит елементи. Представеното заявление за издаване на кредитна карта от 24.12.2004 г. нямало съдържание на договор нямало страни, предмет, срок и т.н. Освен това от двата документа неможело да се направи никаква връзка между тях, още повече, че заявлението не било до банката -ищец, а до друго, трето неучастващо в делото лице. С оглед на това счита, че между ищеца и наследодателя на ответника липсвало вА.дно сключен договор за банков кредит, от който да произтича задължение за плащане. Посочва, че представеното „извлечение от счетоводните книги” на банката-ищец не удостоверявало годно и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В него липсвала информация за предсрочната изискуемост на кредита, т. е. до кога има погасяване на дълга, каква част е погасена, за какъв период и кога е спряно плащането. За тези обстоятелства имало само твърдения в исковата молба. Поради това в случая не можело да се докаже основанието за настъпване на предсрочната изискуемост.

Прави възражения, че от представените доказателства, не може да се установи, че **” АД 2 има срещу А. Б. А., ЕГН: **********, вА.дно и изискуемо вземане. Твърди, че ответникът не дължи исковите суми, тъй като не бил доказан факта, че А. Б. А. е приел наследството на длъжника Г.А.Д.Л.-Л, както и че липсват доказателства за нА.чието на паричното задължение, неговия размер и основание, на което е възникнало. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания се позовава, че ищцовата страна не е успяла да докаже факта на приемане на наследството. Сочи, че съдебната практика допускала наследството да бъде прието и мълчА.во, но тогава действията на наследника трябвало да са такива, че от тях да се разбере без колебания намерението му да приеме това наследство, което не било нА.це в настоящия случай.

Ответникът бил с неизвестен адрес в чужбина, призоваването му ставало по реда на чл. 47 от ГПК, същият не се явявал и не вземал лично становище по делото, представлявал се от назначен особен представител в производството пред съда. Поради това неможело да се приеме, че волята му като наследник за приемане на наследството е ясно изразена, тъй като тя въобще не била изразявана от него лично. Приемането на наследството неможело да се предполага, а трябвало да бъде безспорно установено, дори когато е мълчА.во. В настоящото производство нямало изрично приемане на наследството, неможело да се допусне и мълчА.во такова. Поддържа становището, изразено още в отговора на исковата молба, за недопустимостта и неоснователността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен. В писмена защита, представена по делото сочи, че липсват доказателства по делото, че ответника е приел оставеното от неговия наследодател наследство, поради което искът е недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация. Поддържа и наведените твърдения за неоснователност на иска, тъй като от представените документи – заявление и допълнително споразумение не можело да се направи обоснован извод за нА.чие на вА.дно облигационно отношение между ищеца и Г.С.Д.Л Сочи,че представеното извлечение не удостоверява годно и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжник, тъй като в него липсва информация за предсрочната изискуемост, каква част от дълга е погасена и за кога е спряно плащането. Счита, че експертизата не може да докаже тези обстоятелства, наведени в исковата молба, при доказана липса на банково извлечение. Моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан или производството да се прекрати поради липса на процесуална легитимация на ответника.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материА.те по приложеното ч.гр.дело № 608/2024г. по описа на Районен съд-С., ищецът в настоящото производство – „**АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу А. Б. А. - ответник по настоящото дело за дължими суми по Договор за кредитна карта № ** –** от 01.08.2017 г. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 294 от 03.10.2022 г. в полза на ищеца за заплащане от А. Б. А. на сумата 2238,88 лева лв. (две хиляди двеста 3 тридесет и осем лева и 88 ст.) - дължима главница за периода от 27.11.2020 - 31.05.2022г.; сумата 121,00 лева (сто двадесет и едни лева и 00 ст.) - мораторна лихва за периода от 27.11.2020 - 31.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване в заявлението в съда – 09.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и за направените по делото разноски в размер на 47,20лв. (четиридесет и седем лева и 20ст.)платена държавна такса и 375,11 лева с вкл. ДДС (триста седемдесет и пет лева и 11 ст.) – адвокатско възнаграждение. Заповедният съд, с разпореждане от 12.08.2024 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, тъй като заповедта за изпълнение по отношение на длъжника била връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове за вземането по издадената заповед за изпълнение. Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на Юробанк България АД, копие от което е представено с исковата молба.

Видно от представеното допълнително споразумения към заявление-договор за издаване на кредитна карта № Аmerican Express/Златна Аmerican Express/ Euroline Аmerican Express ** от 01.08. 2017 г. Г.С.Д.Л и ищцовото дружество постигнА. съгласие издадената („стара Карта“) бъде заменена с нова кредитна карта („нова Карта“), издадена от ищеца, при запазване на кредитния лимит /чл.3.1 от допълнителното споразумение/. Съгласно чл. 2 от споразумението непогасените задължения по старата карта били прехвърлени автоматично по баланса на новата карта, в непроменен размер, считано от първия работен ден след датата на подписване на споразумението. В чл. 7 Г.С.Д.Л декларирала, че с подписване на допълнителното споразумение, се е запознала с Общите условия на „**АД за издаване и използване на кредитна карта VISA, MASTERCARD и AMERICAN EXPRES и Приложение № 1 към тях, приложими по отношение на новата карта.

На 24.12.2004г. Г.С.Д.Л подала заявление за издаване на кредитна карта до дружество, посочено в левия горен ъгъл на заявлението, като „BRS“, да й бъде издадена кредитна карта, в което е посочила данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и финансови задължения. 3аявлението не е подписано за банката – положен е само подпис от лицето, сверило копията и приело документите, като няма данни дружеството да е предложило на заявителя сума по кредита или кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Върху представеното копие от общите условия за издаване, предоставянето и използването на карта Euroline, Г.С.Д.Ле изписала, че е запозната с тях. По силата на чл. 9, ал. 1 от Общите условия страните по договора уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения за движението по сметката, в които се отразяват всички операции и сделки извършвани е картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта. В чл. 10 от същите Общи условия картополучателят е следвало да изплати задължението си в срок до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение, както и минималната месечна вноска така както е определена в приложението.

Видно от констативен протокол от 06.04.2022 г. на ЧСИ В.Г. поканата за доброволно 4 изпълнение, с която се обявява, че задълженията са изцяло и предсрочно изискуеми е редовна връчена на 09.02.2022 г. на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В поканата за изпълнение освен уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита е вписано,че ответникът има седемдневен срок за доброволно изпълнение общото задължение на ответника възлиза в размер на 2238,88 лева – главница.

Разпечатката съдържа 19 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/937d9402-c86e-420f-bc6f-1dbb1cc58714