Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 04.06.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 267/2026
Вид
Решение № 244
Подписан
04.06.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500267 по описа за 2026 гоД.

С решение № 132 от 04.12.2025 год. по гр. дело № 243/2024 год. П.ският районен съд е признал за установено по отношение на ответницата М. Т. Ч. на основание чл. 124 от ГПК, че ищецът И. Н. Ч. от гр. З. е собственик на 7/16 ид.ч. от следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на гр. З., ведно с построените в описания имот сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор ***, двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 79 кв.м.; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 11 кв.м., едноетажна с предназначение: производствена /складова/ сграда/; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 35 кв.м., едноетажна, с предназначение: производствена /складова/; СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 12 кв.м., едноетажна, с предназначение: производствена сграда, както и е осъдил ответницата Й. М. В. да предаде на ищеца И. Н. Ч. на основание чл.

108 от ЗС владението върху собствените му 7/16 ид.ч. от описаните недвижими имоти. С решението съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 198, том I, рег. № 1057, дело № 187/11.07.2023 год. на нотариус Донка Апостолова с район на действие РС-П. до размера на притежаваните от ищеца 7/16 ид.ч. от описаните имоти.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото 1 доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Ищецът оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик по наследство на 1/8 ид.ч. от покойния си баща Н.Ц. Ч., и на 5/16 ид.ч. от покойната си майка, Д. И.ова Ч., на описаните по-горе недвижими имоти. В началото на 2024 год. посетил община З. за заплащане на дължимия данък за имотите и тогава разбрал, че първата ответница прехвърлила на втората ответница с договор за покупко-продажба описаните имоти, като се разпоредила без основание и с притежаваните 7/16 ид.ч., собственост на ищеца Пред нотариуса М. Ч. се легитимирала като собственик с нотариален акт № 198/2023 год. на нотариус Апостолова с район на действие РС-П., с който е призната за изключителен собственик на описаните имоти по наследство от съпруга си Г. Ч. за 2/9 ид.ч. и на основание давностно владение за останалите 7/9 идеални части от имотите. Сочи, че първата ответница и съпруга й никога не са упражнявали фактическа власт върху имотите като техни владелци, поради което не са могли да ги придобият по давност, като не са държали имотите единствено за себе си и не са отричали правата на другите наследници. Счита, че сделката между ответниците не е породила вещно-транслативен ефект, като втората ответница владее без правно основание собствените на ищеца 7/16 ид.ч. от имотите. Това обуславя и правния му интерес от предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу М. Ч. и чл. 108 от ЗС срещу Й. В..

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двете ответници. Ответницата М. Т. Ч. счита исковата молба за допустима, но неоснователна.

Твърди, че тя и покойният й съпруг извършили довършителни строителни дейности по къщата през 1986-1987 г. Оттогава живеели в имота и правили много подобрения. Сочи, че ищецът не живее в процесната сграда от 1983 г. Твърди, че след смъртта на Д. Ч. през 2006 г. тя и покойният й съпруг заявили на останалите съсобственици, че вече са пълноправни собственици на процесните имоти.

Ответницата Й. М. В. също оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърди, че е закупила процесния имот от първата ответница, която се легитимирала като негов пълноправен собственик.

С нотариален акт за собственост за придобит имот по закона за реда за прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 20, том I, дело № 36/1969 г. наследодателят Н.Ц. Ч. е придобил по възмезден начин процесния недвижим имот.

Видно от удостоверение за сключен на 01.07.1963г. граждански брак между наследодателите на ищеца Н.Ц. Ч. и Д. И.ова Ч., имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност съгласно правилата на Семейния кодекс от 1968 г. /отм./ 2

Според удостоверение за наследници № 11/19.01.2024г. на община З., Н.Ц. Ч. е починал на 23.06.1994 г. и е оставил като наследници по закон Д. Ч. – съпруга И. Ч. /ищеца по делото/ - син, Цончо Н. Ч. – син и Г. Н. Ч. – син.

Видно от удостоверение за наследници № 12/19.01.2024 г. на община З. Д. И.ова Ч. е починала на 22.02.2006г., като е оставила като наследници по закон сина си И. Н. Ч. /ищеца по делото/ и дъщеря си М. Ц.М., починала през 2001 г.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 198, том I, рег. № 1057, дело № 187/11.07.2023 г. на нотариус Донка Апостолова, с район РС П. ответницата М. Т. Ч. е призната за собственик по наследство и давностно владение на процесните недвижими имоти.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том III, рег. № 4326, дело № 388/25.08.2023 г. на нотариус Евгения Павлова, с район РС П., първата ответница М.

Ч. е прехвърлила собствеността на процесните имоти на втората ответница - Й. М. В..

От приложените по делото данъчни декларации е видно, че до 2022 г. включително ищецът е заплащал местни данъци и такси за процесните имоти, а от 2023 г. те са записани само на името на ответниците.

Според показанията на св. Ч. – съпруга на ищеца, в процесния имот се намира бащината къща на последния, като ищецът е отраснал в нея. Към 1995 год., когато свидетелката за пръв път отишла в имота, в него живеели майката на ищеца /на първия етаж/, както и по-големият му брат Г. Ч. със съпругата си М. Ч. – на втория етаж на жилищната сграда. През 2002-2003 год. в имота била построена нова жилищна сграда, която построили заедно братята Г. и И. с помощта на съседи. Старите помощни постройки в мястото били строени от баща им Н. Ч.. Към този момент последният се бил развел с първата си съпруга, а процесното място било неговата бащина къща. Когато свидетелката се омъжила за ищеца през 1998 год., семейството заживяла в друг имот в гр. П., закупен от свидетелката, но ищецът посещавал редовно процесните имоти, като постоянно правел подобрения в бащината си къща – сменил дюшемето, направил ремонт на кухнята и др.

Поне 2-3 пъти в седмицата посещавал имота, като имал ключове от него. Нямал ключ единствено за втория етаж на къщата, тъй като там живеел брат му Г. със семейството си.

През 2016 год. след смъртта на брат му заварил заключена входната врата на дворното място и се обадил на ответницата М. Ч. да му осигури достъп. Същата му оставила ключове както за външната врата на дворното място, така и за първия етаж и ищецът отново можел спокойно да влиза и ползва имота, като складирал там и свои вещи и зимнина. Никога не е ставало дума за това къщата да остане собственост на Г. или съпругата му М., като И. не се е съгласявал да им отстъпи имота. Майката на ищеца Д. Ч. и брата Г. Ч. също никога не са водили разговор за това, че И. Ч. трябва да напусне имота. За известно време – до 2008 год. синът на сестрата на ищеца – малкия Г., също живял на първия етаж на къщата, но се преместил, когато Г. Ч. се разболял и вече не можел да се качва по стълбите до втория етаж.

Племенникът на И. също участвал в ремонта на вътрешната баня и на кухнята. След смъртта на Г. през 2016 год. съпругата му М. се страхувала да не я изгонят от имота, но 3 ищецът й казал, че може да остане в него, докато е жива. Ищецът участвал активно във всички ремонтни дейности в имота след смъртта на майка си през 2006 год. М. Ч. искала да настани наематели в къщата, но И. Ч. отказал. Той имал ключове и достъп до всички постройки в имота.

Според показанията на св. Г. М. - племенник на ищеца /син на неговата сестра/, старата жилищна сграда в имота и стопанските постройки са правени от бащата на ищеца Н.

Ч., а новата къща отпред /откъм улицата/ е правена от брат му Г. Ч.. Братята И. и Г. Ч.и винаги си помагали и двамата разполагали с ключове от мястото и постройките. Още приживе на Г. Ч. съпругата му М. споделила на свидетеля, че иска да продава къщата, но свидетелят отговорил, че дял в нея имат и останалите роднини. Свидетелят бил изгонен от първия етаж, за да може там да се премести болния му вуйчо Г. – съпругът на М.. В началото на 2024 год. ищецът научил, че къщата е продадена от М.. Никога не е чувал разговори за това къщата да остане за Г. Ч., като такова намерение не са имали и Н. и Д. Ч.и.

Свидетелят И. К. – съсед, заявява, че е виждал в имота както ищеца И. Н. Ч., така й ответницата М. Т. Ч. и покойният й съпруг Г. Н. Ч., като в последните години по-скоро ответницата е обитавала процесния имот. Предната /новата/ сграда в имота откъм улицата била построена от Г.. Свидетелят не знае двамата братя да са се карали. Н. Ч. споделил веднъж пред свидетеля, че процесната жилищна сграда може да остане за Г. Ч., а на ищеца да се даде друга къща.

Свидетелката С. Н. - съсед, твърди, че след смъртта на общата наследодателка Д.

И.ова Ч. през 2006г. е виждала в имота основно ответницата М. Т. Ч. и покойният й съпруг Г.

Н. Ч., които живеели на втория етаж, а първият пустеел. Последните две години е виждала в къщата втората ответница, Й. М. В., която живее в къщата постоянно.

Свидетелката Ц.Г. - сестра на ответницата М. Т. Ч., твърди, че в къщата са живеели и са се грижили за поддръжката сестра й М. Т. Ч. и покойният й съпруг Г. Н. Ч.. От години почти не е виждала в нея ищеца, основно по празници, като не й е известно за собствеността да е имало спорове между ищеца и първата ответница.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл.

108 от ЗС.

Правният интерес от предявените установителни искове произтича от обстоятелството, че ответниците оспорват твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния имот, като първата ответница се е снабдила с № 198, том I, рег. № 1057, дело № 187/11.07.2023 г. на нотариус Донка Апостолова, с който е призната за изключителен собственик на дворното място и построените в него сгради на основание наследство и давностно владение, а впоследствие се е разпоредила с имота чрез покупко-продажба в полза на втората ответница – Й. В..

Съдът намира за безспорно установено, че процесният недвижим имот е придобит от 4 родителите на ищеца Н.Ц. Ч. и съпругата му Д. И.ова Ч. през 1969г. възмездно, в режим на съпружеска имуществена общност, ведно с всички подобрения и приращения. След смъртта на Н. Ч. през 1994г. и Д. Ч. през 2006г. правото на собственост епреминало в патримониума на наследниците им по закон, като ищецът е придобил общо 7/16 ид.ч. – 1/8 ид.ч. по наследство от баща си и 5/16 ид.ч. по наследство от Д. Ч.. Не са налице сделки между наследниците, нито е извършвана делба на имотите. Няма данни между роднините да е имало спорове за собствеността до 2023г., когато имотът е прехвърлен на втората ответница Й. М. В..

За да възникне изключително право на собственост върху целия имот в полза на единия от съсобствениците, е необходимо същият да е отблъснал владението на другите и да е демонстрирал намерението си да придобие имота изключително в своя полза.

Обстоятелството, че след смъртта на Д. Ч. през 2006 г. на втория етаж от къщата са живели постоянно ответницата М. Ч. и покойният й съпруг Г. Ч. не обуславя извод, че в тяхна полза е започнала да тече придобивна давност и че същите са завладели частите на останалите наследници и са станали изключителни собственици на дворното място и построените в него сгради. Липсват доказателства първата ответница и съпругът й да са отблъснали владението на останалите наследници, в частност на ищеца И. Ч., и да са манифестирали пред него намерение да своят целия имот и да го придобият по давност. Правото на собственост не се погасява по давност поради неупражняването му, а се загубва само когато това право премине върху друго лице – чрез сделка или по оригинерен начин. По делото не се установи притежаваната от останалите наследници идеална част от имота, в частност притежаваната от ищеца 7/16 ид.ч. да е преминала по някой от тези способи в патримониума на ответницата М. Ч.. Установи се от събраните по делото доказателства, че ищецът също е заплащал дължимите данъци за имота и го е посещавал, като според показанията на св. Ч. през 2016 год. след смъртта на брат му ищецът заварил заключена входната врата на дворното място /не се установиха причините за това/ и се обадил на ответницата М. Ч. да му осигури достъп, след което същата му оставила ключове както за външната врата на дворното място, като ищецът продължил отново да ползва имота, да складира в него свои вещи и др. Ищецът участвал активно и във всички ремонтни дейности в имота след смъртта на майка си през 2006 год., като дори се противопоставил на желанието на М. Ч. да настани наематели в къщата. Според св. М. братята И. и Г. Ч.и винаги си помагали и двамата разполагали с ключове от мястото и постройките. Св. Г. също не знае да е имало спорове за собствеността на имота между ищеца и първата ответница. Дори бащата на ищеца да е имал намерение процесната жилищна сграда да остане за Г. Ч., а на ищеца да се даде друга къща /св. К./, няма каквито и да било доказателства това намерение да е реализирано или да е станало достояние на наследниците му, респ. да е извършена делба между тях или на това основание братът на ищеца и неговата съпруга М. Ч. да са завладели целия имот и да са демонстрирали пред ищеца намерението да го придобият в изключителна собственост по давност.