Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 630 от 29.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7678/2025
Вид
Решение № 630
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100507678 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 5875/02.04.2025 г., постановено по гр.д. № 46705/2024 г. на Софийски районен съд, 47 състав, съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Н. В., ЕГН **********, В. Н. В., ЕГН **********, и Е. М. В., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, в условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми: сумата от 339,33 лева /по 113,11 лева всеки/, представляващи стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 60,81 лева /по 20,27 лева всеки/, представляващи лихва за забава върху главницата за доставена топлинната енергия, начислена за периода 15.09.2021 г. – 13.11.2023 г.; както и сумата от 17,46 лева /по 5,82 лева всеки/, представляващи цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2021 г. – 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.12.2023 г. по ч.гр.д. № 64225/2023 г. на СРС, 47 състав.

Със същото решение съдът е отхвърлил исковете на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, за стойността на доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 339,33 лева до пълния предявен размер от 392,91 лева, както и за периода 01.07.2020 г. – 30.09.2020 г., отхвърлил е исковете за лихва за забава върху стойността на доставената топлинна енергия за горницата над сумата от 60,81 лева до пълния предявен размер от 70,41 лева, както и е отхвърлил изцяло исковете за сумата 1 от 3,93 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение, начислена за периода 15.04.2021 г. – 13.11.2023 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Н. Н. В., ЕГН **********, В. Н.

В., ЕГН **********, и Е. М. В., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 161,54 лева, представляващи разноски за заповедното производство, както и сумата от 64,62 лева, представляващи разноски за исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. Н. К., личен № ********, с адрес на кантората в гр. София, ул. „********, офис 2, сумата от 124,61 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в първоинстанционното исково производство, както и сумата от 55,38 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство.

Решението на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „Термокомплект” ООД, ЕИК 020307302.

Срещу уважителната част от първоинстанционното решение е постъпила съвместна въззивна жалба от ответниците Н. Н. В., В. Н. В. и Е. М. В.. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Посочва се, че по делото няма категорични доказателства за притежанието на правото на собственост върху процесния имот от ответниците, както и няма доказателства същите да са приели наследството на своя наследодател. Поддържа се, че с решение на ВАС е отменена методиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти.

Поддържа се, че неправилно са уважени претендираните суми за лихва, доколкото не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на фактурите. Сочи се, че според общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД клиентите са длъжни да заплащат фактурите в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. Поддържа се, че няма основание за заплащане на претендираната сума за цена на услугата за дялово разпределение. Твърди се, че е трябвало да се докаже датата, на която това задължение е трябвало да се заплати.

Поддържа се, че не са представени доказателства за съобщаване на клиентите на ред за заплащане на услугата за дялово разпределение. Поддържа се, че претенцията за лихва върху цената на дяловото разпределение е неоснователна поради неоснователността на главния иск. Поради изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че съдът се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика и доказателствата по делото. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на ищеца – „Термокомплект” ООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и 2 по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

СРС е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 100, том V, дело № 900/70 г. на I нотариус на Софийски народен съд. От същия е видно, че Б.Н.В. и К.Т. В. са придобили собствеността върху ап. № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „********

Представено е удостоверение за наследници на К.Т. В., вдовица, починала на 27.01.2017 г., от което е видно, че същата е оставила за свои наследници по закон сина си Н.Б.В., както и двете си внучки Б.Т. В. и К.Т. В. (и двете заместили по право порано починалия си баща).

Представен е също Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том IV, рег. № 5700, дело № 470 от 2023 г. на нотариус И.И.. От същия се установява, че К.Т. В., Б.Т. В., Е. М. В., В. Н. В. и Н. Н. В. са продали на Е.В.Л. и О.В.Л. ап. № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „********

В нотариалния акт за покупко-продажба нотариусът е удостоверил, че петимата продавачи са придобили собствеността върху прехвърляния ап. № 38 по наследство.

Нотариусът е констатирал от представените му документи, че Б.Н.В. и К.Т. В. са били признати за собственици на ап. № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „********с Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 100, том V, дело № 900/70 г. на I нотариус на Софийски народен съд. Констатирал е също, че след смъртта си Б.Н.В. е оставил за свои наследници съпругата си К.Т. В., както и синовете си Н.Б.В. и Т.Б.В.. Констатирал е, че от удостоверение за наследници е видно, че Т.Б.В. е оставил след смъртта си за свои наследници дъщерите си Б.Т. В. и К.Т. В..

Констатирал е и че след смъртта си К.Т. В. е оставила за свои наследници сина си Н.Б.В., както и внучките си Б.Т. В. и К.Т. В. (заместили по право по-рано починалия си баща). Освен това нотариусът е установил от представените му документи, че след смъртта си Н.Б.В. е оставил като наследници по закон преживялата си съпруга Е. М.

В., както и дъщерите си Н. Н. В. и В. Н. В..

Съгласно Решение № 28/13.05.2019 г. по гр.д. № 2212/2018 г. на II Г.О. на ВКС нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за това, че пред нотариуса са били представени описаните в нотариалния акт документи. Следва да се посочи, че в случая ответниците (настоящи въззивници) не са оспорвали констатациите в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том IV, рег. № 5700, дело № 470 от 2023 г. на нотариус И.И..

По арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а на основание чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на дела на всяко дете.

Съгласно чл. 48 вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството поражда действие от деня на откриването му, т.е. от деня на смъртта на наследодателя.

3

От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява, че през исковия период м. 07.2020 г. – м. 04.2022 г. всяка от ответниците Е. М. В., Н.

Н. В. и В. Н. В. е притежавала по 1/6 ид.ч. от процесния апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „********

Съгласно Решение № 437/17.01.2012 г. по гр.д. № 70/2011 г. на III Г.О. на ВКС, когато призованите към наследяване лица не са оспорили факта на приемане на наследството, не е в тежест на ищеца да доказва, че наследниците са приели наследството на наследодателя си. В случая такова оспорване не е било направено от страна на ответниците (настоящи въззивници), поради което СРС правилно е приел, че Е. М. В., Н. Н. В. и В. Н. В. са приели наследството на наследодателя си Н.Б.В..

Аргумент за това, че ответниците (настоящи въззивници) са приели наследството се черпи и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на нотариус И.И., съставен през 2023 г., т.е. след края на исковия период по настоящото дело.

Продавайки процесния апартамент, ответниците с конклудентни действия са демонстрирали несъмненото си желание да придобият оставеното им от Н.Б.В. наследство, включващо и ид.ч. от правото на собственост върху процесния ап. № 38, находящ се в гр. София, ж.к. „********

По-нататък трябва да се посочи, че е безспорно по делото, че процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период ответниците (настоящи въззивници) като съсобственици на процесния имот са имали качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е установено по делото съществуването на облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и Е. М. В., Н. Н. В. и В. Н. В., произтичащо от договор за покупко-продажба на топлинна енергия. По делото не се твърди и не се установява трето за спора лице да е сключило договор за покупко-продажба на топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Поради това исковете за цена на доставената топлинна енергия, предявени срещу ответниците (настоящи въззивници), са доказани по основание. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.

С отговора на исковата молба ответниците изрично са посочили, че не оспорват стойността на претендираната от „Топлофикация София” ЕАД цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия през исковия период. В тази връзка с доклада по делото са отделени като безспорни количеството на доставената топлинна енергия до процесния имот през исковия период, както и цената на тази топлинна енергия.

Следователно за първи път наведените с въззивната жалба оплаквания срещу методиката за изчисление на цената на доставената топлинна енергия са преклудирани. Затова съдът не следва да ги обсъжда.