Определение № 2068 от 24.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2068 гр. Пловдив, 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Недялка Д. Свиркова П.а като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова П.а Въззивно частно гражданско дело № 20245300501599 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“

ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; против Разпореждане №

14929/21,05,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 8209/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 50542/13,05,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Д. П. Д., ЕГН **********; за вземания по договор за заем № 5342-00025046/12,04,2019 г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 50542/13,05,2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.

София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д. П. Д., ЕГН **********; за вземания по договор за заем № 534200025046/12,04,2019 г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, които дружеството-заявител е придобило въз основа на Приложение № 1/10,12,2019 г. към Рамков договор за цесия (без посочена дата на сключване).

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като частично 1 неоснователно – досежно посочените по-горе суми като е приел, че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

В договора за потребителски кредит се предвижда предоставяне на кредит с „чиста стойност на заема 2900 лв.“, от които: рефинансирана сума 1631,09 лв., еднократна адм. такса 240 лв., сума за получаване 1023,77 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 18 месечни вноски от по 200,62 лв. при фиксиран лихвен процент в размер 29,01 %, ГПР в размер на 50 %, обща сума за връщане 3611,16 лв. Като дължими в договора за кредит, посочени като „допълнителни услуги“, се предвиждат и 18 месечни вноски от по 191,40 лв., дължими за „финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка“

От съдържанието на договора не става ясно как е формирана „общата сума за погасяване“, нито по какъв начин се начислява посочения в договора фиксиран лихвен процента. Не ясно как е формиран посочения ГПР в размер на 50 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Следователно възнаграждението във връзка с договора за застраховка е пряко свързано с договора за кредит и, съобразно императивните разпоредби на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включено при изчисляване на ГПР.

В случая такъв извод не може да се направи от съдържанието на договора, поради което следва да се приеме, че потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че с коментираната уговорка се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите по кредита) и осигуряване 2 допълнително възнаграждение за кредитора (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което противоречи на добрите нрави. Следователно претенцията за издаване на заповед за изпълнение по отношение на посочената сума е неоснователна.

И доколкото от заявлението не става ясно дали са заплащани суми по кредита и съответно дали са отнасяни като погашения по договорни лихви и неустойки, то не би могло да се приеме, че цялата претендирана със заявлението главница е дължима, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което РС е достигнал до същите крайни изводи, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14929/21,05,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 8209/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 50542/13,05,2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.

София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Д. П. Д., ЕГН **********; за вземания по договор за заем № 5342-00025046/12,04,2019 г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3