Решение № 54 от 03.02.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Видин, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20211320101062 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, против С. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Стефан Малиновски“ № 46.

В последствие, на 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ, ЕИК ********* по реда на чл. 15 от Търговския закон /обявено за вписване с вх. № 20230531142217 по партидите на „Юробанк България“ АД и на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, като вписването има само оповестителен характер за третите лица/.

Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни отношения по силата на договор за предоставяне на паричен потребителски кредит Кард – 15751917 от 19.02.2018г., по силата на който ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” 1

С.А. Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, предоставил заем на ответницата С. М. К. от гр.Видин, в размер на 529.00 лева за закупуване на стока /мобилен телефон Самсунг/.

Твърди се още, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави заеманата сума на ответницата, от който момент възникнало задължението за кредитополучателя да погаси заема на 15 месечни вноски по 50.16 лева всяка, които съставляват изплащане на главницата по заема, лихвен процент и ГРП /годишен процент на разходите/.

Поддържа се, че ответницата е погасила частично вноски по кредита и преустановила плащанията на 01.03.2019г.; че вземането на ищеца е предсрочно изискуемо в пълен размер съгласно чл.3 от договора, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, а също поради това, че към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 29.05.2020г. е падежирала и последната погасителна вноска – на 01.06.2019г. съгласно погасителния план към договора. Така, кредитополучателят е останал задължен за заплащане на остатъка от заема, ведно с лихва за забава.

На ответника е издадено изрично уведомление за вземането към него, без данни за изпращане и връчване, но всички вноски по кредита са станали изискуеми с изтичане на срока на договора с падежа на последната погасителна вноска - 01.09.2019г.

Поддържа се още, че за вземането си ищеца е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, по силата на което му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д. № 772/2020г. по описа на ВРС, както и че заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането си.

Иска се от ищеца, съдът да постанови Решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи заплащане на сумите: 327.43 /триста двадесет и седем лв. и четиридесет и три ст./ лева, от която 276.01 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за револвиращ потребителски кредит Кард – 15751917 от 19.02.2018г., сключен между страните, 34.64 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019г. до 25.09.2019г., 16.78 лева - мораторна лихва за забава за периода от 05.09.2019г.

2 до 27.05.2020г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда 29.05.2020г. до изплащане на вземането. Претендират се направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 772/2020г. по описа на ВРС и разноските по настоящото производство.

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се предявяват осъдителни искове за горепосочените суми с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва иска като неоснователен, като поддържа от своя страна, че липсва сключен договор между страните; че договорът е нищожен - не е сключен с ищеца, а с „Търговска верига „Зора“, без упълномощаване на сключилото го лице; в погасителния план липсва разбивка каква сума от погасителната вноска е главница и каква лихва; не се доказва усвояването на кредита Оспорва се като нищожна клаузата на договора за предсрочна изискуемост на кредита без уведомяване на кредитополучателя Оспорва иска и по размер Поради недължимост на главницата, недължими са и претендираните лихви за забава Иска се от ответника, съдът да прекрати производството, а при евентуалност – да отхвърли иска като неоснователен.

Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.

Доказателствената тежест е както следва: в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е изправна страна по този договор - че е предоставил твърдяния паричен заем чрез закупуване на стока в полза на ответницата; наличието и/или обявяването на предсрочна изискуемост на целия кредит, както и размера на претендираните суми и лихви за забава върху тях.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебносчетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 772/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.

Съдът, като разгледа постъпилата искова молба и направените доказателствени искания, намира иска за допустим. Указанието за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, е получено от ищеца като заявител на 3

05.05.2021, видно от върнатия отрязък от съобщението, а искът е предявен на 25.05.2021г., тоест в предоставения и законов едномесечен срок.

Оспорва се от ответната страна представеният от ищеца документ „Извлечение по кредит“ от 01.09.2019г. /лист 25 от делото/, тъй като документът не носи подписи Същият е издаден от ищеца и съставлява доказателство само това, че изявленията в него са направени от лицата, които са го издали, съгласно чл.180 от ГПК, поради което не се следва производство по чл.193 и сл. от ГПК.

Районен съд - Видин, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

В резултат на подадено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 772/2020 г. по описа на Районен съд Видин, по което на 03.06.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 819 - РЗ/03.06.2020 г. за процесните суми.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника, за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 772/2020 г. по описа на Районен съд Видин, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.

Съгласно сключен на 19.02.2018г. договор за предоставяне на паричен потребителски кредит Кард – 15751917 от 19.02.2018г., по силата на който ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, предоставил заем на ответницата С. М. К. от гр.Видин, в размер на 529.00 лева за закупуване на стока /мобилен телефон Самсунг/., а кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 15 вноски, всяка по 50.16 лева за периода от 01.04.2018г. до 01.06.2019г., видно от погасителния план – неразделна част от договора Признава се от ищеца, че ответницата е била изправна страна като е погасявала паричните вноски, но до 01.03.2019г., като е останала задължена за 4 останалата неизплатена част от кредита, тоест признава се частично изплащане на сума по кредита. Възражението на ответницата за липса на договор между страните и за нищожност на същия е неоснователно.

Представеният договор носи подпис за кредитополучател /ответницата/ и не е оспорен от нея. Същият е сключен от името на ищцовото дружество от посочено оторизирано лице Наталия Крачунова. Ищецът като търговец не е възразил за сключване на договора от негово име без представителна власт в законовия шестмесечен срок, а напротив – позовава се на него, поради което договорът е произвел действие и спрямо ищцовото дружество.

Неоснователни са и останалите възражения, наведени от ответната страна.

Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.05.2020г. е падежирала и последната погасителна вноска – на 01.03.2019г. съгласно погасителния план към договора, поради което въпросът за предсрочна изискуемост на целия кредит в случая е без правно значение.

Вещото лице е посочило в експертизата, приета по делото и неоспорена от страните, че процесният кредит е усвоен от кредитополучателя чрез закупуване на датата на сключване на договора 19.02.2018г. от търговския партньор „Зора“ М.М.С. ООД мобилен телефон „Самсунг“, модел „17“ по номера на договора за кредит на стойност 529.00 лева. Ответницата е удостоверила с подписа си, че е получила телефона, предвиден в Договор за отпускане на потребителски кредит Кард – 15751917 от 19.02.2018г., като договорът включва и издаване и ползване на кредитна карта Установява още, че към договора за кредит е сключена застраховка „Сигурност на плащанията“ с премия в размер на 63.48 лева, която е включена в общия размер на кредита.

Експертизата е дала заключение за размера на непогасените задължения по кредита до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, които съвпадат с пресъдените по заповедното производство и претендирани в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната 5 заповед за изпълнение.

С оглед доказателствата по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.

Предмет на делото е сключен между страните договор за потребителски паричен кредит Кард – 15751917 от 19.02.2018г., сключен между страните, с който ищовото дружество е предоставило заем на ответницата, за закупуване на стока /мобилен телефон Самсунг/., както и издаване на кредитна карта с определен лимит В договора за потребителски кредит за закупуване на стоката, за която е отпуснат, фигурира подписът на ответницата, като по делото не се ангажираха доказателства, от които да се установи, че подписът е неистински, поради което съдът приема, че ответникът собственоръчно е подписал тези документи.

При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него. За кредитополучателя е възникнало задължението да заплаща месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план, инкорпориран в договора за кредит. При данните по делото – признанието от страна на ищеца за изправност на кредитополучателя до 01.03.2019г.и от заключението на вещото лице е безспорно, че ответникът е погасил частично задължението си по договора и е преустановил редовното обслужване на кредита В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не намира приложение. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК са изпълнени.