Решение № 1123 от 25.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 397/2023
- Вид
- Решение № 1123
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 16.08.2023
- Състав
- Христо Милков Минев
Цитирани разпоредби
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.1 т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 209, ал. 3 · Закон за здравето
- чл. 58, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 2, ал. 1 · Наредба № 15 от 12 май 2005 г. за имунизациите в Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1123 гр. Варна, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110200397 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. С. К. ЕГН ********** от гр. Варна срещу Наказателно постановление / НП / № ПЕК – 18/06.12.2022г. издадено от Директора на Регионална здравна инспекция гр. Варна, с което на жалбоподателката за нарушение по чл.
58, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ на основание чл. 209, ал. 3 от ЗЗ е наложено административно наказание " глоба " в размер на 50.00 лв. С жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В първото съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателката.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. В проведеното на 06.06.2023г. открито съдебно заседание, въззиваемата страна Директора на Р З И гр. Варна не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Н., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, поставяйки акцент върху категоричната установеност на нарушението. Твърди, че доколкото се касае за нарушение застрашаващо здравето на новородени деца нарушението не следва да се квалифицира като маловажен случай. Подробно излага своите аргументи в подкрепа на позицията си за неоснователност на конкретните възражения на жалбоподателката срещу законосъобразността на наказателното постановление.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 25.06.2022г. жалбоподателката Г. С. К. родила дъщеря си А.К. К. в МБАЛ "Майчин дом - Варна" ЕООД, гр.Варна.
На 25.06.2022г. жалбоподателката подписала декларация, с която отказала 1 предложените за детето й имунизация против хепатит Б и имунизация с БЦЖ ваксина против туберколоза.
Съответно на дата 25.06.2022г. жалбоподателката К. не осигурила провеждане на имунизация против хепатит Б, която съгласно имунизационния календар се провежда в първите 24 часа след раждането и на дата 27.06.2022г. не осигурила провеждане на имунизация с БЦЖ ваксина против туберколоза, която съгласно имунизационния календар се провежда през първите 48 часа, след раждането.
На 05.07.2022г. св. Д. К. – инспектор в отдел ПЕК, дирекция "НЗБ" в РЗИ гр.
Варна се запознала с отказа на К. да бъде имунизирано детето й против хепатит Б и да бъде извършена имунизация с БЦЖ ваксина против туберколоза, като преценила, че със своето поведение, жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 за имунизациите в Република България (публ.
ДВ бр. 45/2005 г., изм. и доп. бр. 38/2017 г.)
На 20.09.2022г с писмо изх.№13-1256-1/20.09.2022, Директор Доктор Д.М. поканила К. за явяване в РЗИ –Варна с цел съставяне на АУАН на основание чл.209 ал.3 от ЗЗ. Писмото е адресирано до установения адрес на въззивницата - ***** Писмото е изпратено на 20.09.2022г. с обратна разписка, чрез „Български Пощи“, до адреса на въззивницата. Видно от приложеното известие за доставяне, пратката не е била потърсена, поради което и на 11.10.2022г. е била върната невръчена. Съдът намира за нужно да отбележи, че въззивницата не ооспорва, че е отказала да бъде извършена задължителна имунизация с описаните вече две броя ваксини, но твърди, че не е била еуведомявана заа това че ще и бъде съставен АУАН, твърди, че същият не и е бил надлежно връчен.
По делото е приложен АУАН № 81/16.09.2022г., съставен на Г. К. описаното нарушение от св.Д.К.. за така
Видно от акта, същият е съставен в присъствието на двама свидетели, и не е подписан от въззивницата, като отказът и да подпише акта е установен с подписа на свА. на 13.10.2022г.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 06.12.2022 г. Директорът на РЗИ гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, наложил на жалбоподателката К. административно наказание "глоба" в размер на 50.00лева за извършеното нарушение на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15 за имунизациите в Република България (публ. ДВ бр. 45/2005 г., изм. и доп. бр. 38/2017 г.).
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради 2 което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
На първо място следва да се подчертае, че липсва спор между страните по отношение фактическата обстановка, приета за установена от актосъставителя, впоследствие приета за установена от административно – наказващия орган, а впрочем приета за установена и от съда, съвсем конкретно, че Г. С. К., в качеството си на родител, на дата 25.06.2022г. не е осигурила провеждане на имунизация против хепатит Б на дъщеря си А.К., която съгласно имунизационния календар се провежда в първите 24 – 48 часа след раждането и.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Закона за здравето, за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. В тази връзка по смисъла на чл. 58, ал. 2 от Закона за здравето Министърът на здравеопазването определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършването им. В тази връзка е приета Наредба № 15 от 12.05.2005година за имунизациите в Република България. По смисъла на чл. 2, ал. 1 от тази наредба, задължителните планови имунизации и реимунизации са тези срещу туберкулозата, дифтерията, тетануса, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип В, хемофилус инфлуенце тип В и пневмококови инфекции. По смисъла на ал. 2 от същия член тези задължителни планови имунизации и реимунизации се извършват съгласно Имунизационен календар на Република България, който е определен като Приложение № 1 към цитираната по-горе наредба. При неизпълнение на задължението, вменено по закон, определеното лице – носител на административно – наказателна отговорност, понася такава по смисъла на чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, когато се явява родител или настойник на дете. В състава на този текст от Закона за здравето е предвидено административно нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие – неосигуряване за провеждане на задължителни имунизации на дете от родител, като в тези случаи нарушението се осъществява само от особен по вид субект – родителят /независимо кой/ на детето. В тези случаи конкретното изпълнително деяние се състои именно в липсата на законово предписано поведение – осигуряване на присъствието на детето от родителя за извършване на имунизация или реимунизация.
По делото липсва информация в крайна сметка имунизациите против хепатит Б и Туберколоза била ли е поставена макар и по – късно, поради което и съдът не може да определи степента на обществена опасност на нарушението и извършителката.
При условие, че самата Наредба № 15 от 12.05.2005 година за имунизациите в Република България допуска отлагане на задължителните имунизации, според съда на конкретните дати жалбоподателката не е извършила административно нарушение, конкретно на чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, доколкото законът й позволява в един по – късен момент да имунизира детето си.
3
За допълнение на мотивите, съдът би желал да посочи няколко съществени процесуални нарушения свързани с процедурата по издаване на АУАН и неговото връчване.
На първо място, съдът, както вече посочи по-горе, АУАН е издаден на дата предхождаща датата на която е изпратено писмо с което е поканена въззивницата за съставянето на акта. Това безспорно опорочава процедурата по издаване на акта, която е разписана в различни хипотези в чл.40 от ЗАНН.
На следващо място съдът намира, че липсва основен реквизит в АУАН, а именно, не е посочено, кога според АНО е извършено нарушението, на коя точно дата, а това е съществено изискване според чл.42 ал.1 т.2 от ЗАНН.
На следващо място липсват каквито и да било доказателства, че акта е надлежно предявен за връчване на въззивницата, което от своя страна влече нарушение свързано с нарушаване правото и да подаде възражения срещу акта в определен срок. Реализирани са били нарушения и на чл.43 и на чл.44 от ЗАНН.
Съдът намира, че следва да обърне внимание, че административното производство е строго формално и изискванията за законосъобразност на производството са задължителни за АНО и безспорно подлежат на съдебен контрол.
Така при издаването на своето НП, АНО е описал идентична фаактическа ообсдтановка с тази поосочена в АУАН, като огтноово липсва дата на извършеното нарушение, за което е ангажирана отговорността на въззивницата. Така описаните нарушения винаги представляват съществено нарушение на процесуалните правила ии са самостоятелни отменителни основания, доколкото не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № ПЕК – 18/06.12.2022г. за налагане на глоба, издадено от Директора на РЗИ гр. Варна, следва да бъде отменено.
Съдът не е сезиран с претенции за разноски от нито една от двете страни в съдебното производство, поради което и не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПЕК – 18/06.12.2022г. за налагане на гло ба, издадено от Директора на РЗИ гр. Варна, с което на Г. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, на основание разпоредбата на чл. 209, ал. 3 от Закона за здравето, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50.00лева за това, че в качеството си на родител не е осигурила провеждането на задължителни имунизации на дете – А.К. К., съгласно графика за имунизационния календар на Република България.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на 4 съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5