Решение № 108 от 18.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Бургас, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500715 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК 102004621 и „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД, двете дружества представлявани от управителя Евгения Златева Банева, подадена чрез пълномощник адв.Димитър Проданов, против Решение № 475 от 06.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 7003/2022 г. по описа на РС-Бургас.

С първоинстанционното решение е постанвено следното:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от

Евгения Златева Банева, и „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД, ЕИК 175411221, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Евгения Златева Банева, против Н. Т. Л. , с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № *, З. Г. П.-Б., с адрес: гр. С., ул. „Я. П.“ № *, Ж. В. Б., с адрес: гр. С., ул. „Я. П.“ № *, и Л. Н. Н., с адрес: гр. С., ул. „И.“ № *, главни искове с правно основание чл.76 ЗС за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТО ПО НАСИЛСТВЕН НАЧИН ВЛАДЕНИЕ на първия ищец И ДЪРЖАНЕ на втория ищец върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Созопол, м. „Мапи“, с площ от 1681, 1 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване „За друг курортно-рекреационен обект“, при граници и съседи: имоти с № ***, ***, ***, ***, заедно с намиращото се в югоизточната част на поземления имот дървено бунгало с площ от 36 кв., боядисано в зелено, както и намиращия се в северозападната част на поземления имот асфалтов паркинг с площ от 850 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от

Евгения Златева Банева, против Н. Т. Л. , с настоящ адрес: гр. С., ул. „Р.“ № *, З. Г. П.Б., с постоянен адрес: гр. С., ул. „Я. П.“ № *, Ж. В. Б., с настоящ адрес: гр. С., ул. „Я.

П.“ № *, и Л. Н. Н., с настоящ адрес: гр. С., ул. „И.“ № *, евентуални искове с правно основание чл.75 ЗС за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНО ВЛАДЕНИЕ върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Созопол, м. „Мапи“, с площ от 1681, кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване „За друг курортно-рекреационен обект“, при граници и съседи: имоти с № ***, ***, ***,

***, заедно с намиращото се в югоизточната част на поземления имот дървено бунгало с площ от 36 кв., боядисано в зелено, както и намиращия се в северозападната част на поземления имот асфалтов паркинг с площ от 850 кв.м.

ОСЪЖДА „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Евгения Златева Банева, и „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД, ЕИК 175411221, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Евгения Златева Банева, да заплатят на Н. Т. Л. , с настоящ адрес: гр. С., ул. „Р.“ № *, сумата от 1800 лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА „Хелио-тур-с“ АД, ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Евгения Златева Банева, и „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД, ЕИК 175411221, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Евгения Златева Банева, да заплатят на З. Г. П.-Б., с постоянен адрес: гр. С., ул. „Я. П.“ № *, сумата от 1800 лева за разноски по делото.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, немотивирано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Оспорват се като неправилни изводите на районния съд, че ищците не са доказали владението си върху процесния имот, като се сочи, че имотът е включен в актовете за държавна собственост и е бил включен в активите на дружеството. Според въззивниците, въпросът за собствеността следва да бъде взет предвид единствено, доколкото се касае 2 за упражняване на владение върху специфична територия и самостоятелен обект, отредена от държавата за задоволяване на определени стопански цели, а именно къмпинг. Счита се, че няма никакъв спор, че е налице нарушаване на фактически отношения по повод процесния имот. Счита се също, че страните по договора за наем са свързани търговски дружества и нито една от тях не се е противопоставила на продължаващото действие на договора по смисъла на чл.236, ал.1 ЗЗД. Излагат се съображения за фактите относно нарушаване на владението върху имота, като се сочи, че осъществените на 01.07.2022 г. действия по достъп до имота, с цел същия да бъде заграден, въпреки волята на владеещите го, представлява акт на принуда спрямо тях, грубо нарушаване на действителната фактическа обстановка в къмпинга и са в пряко противоречие с интересите на двете дружества, чието присъствие там датира много преди процесната дата. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. С допълнителна молба е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Н. Т. Л., З.

Г. П.-Б., Ж. В. Б. и Л. Н. Н., подаден чрез пълномощника адв.Стефан Петров, с който въззивната жалба и наведените в нея възражения се оспорват като неоснователни, за което са изложени подробни съображения. Изразява се съгласие с изводите на първоинстанционния съд, за което също са изложени събражения и е направен подробен анализ на събраните по делото доказателства. Моли се за оставяне без уважение на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане наразноските по делото .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Хелио-тур-с“ АД и „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД евентуално съединени осъдителни искове против Н. Т. Л., З.

Г. П.-Б., Ж. В. Б. и Л. Н. Н., с главен иск по чл.76 ЗС на двамата ищци против ответниците – за възстановяване на отнето по насилствен начин владение на първия ищец и държане на втория ищец върху поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Созопол, м.“Мапи“, с площ от 1681, кв.м., подробно описан в исковата молба, заедно с намиращото се в югоизточната част на поземления имот дървено бунгало с площ от 36 кв., както и намиращия се в северозападната част на поземления имот асфалтов паркинг с площ от 850 кв.м.; и евентуален иск по чл.75 3

ЗС на първия ищец срещу ответниците за възстановяване на нарушено владение върху същия недвижим имот.

Изложени са твърдения, че процесният ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Созопол, м.“Мапи“, е бил придобит от „Хелио-тур-с“ АД през 2000 г. по силата на приватизационна сделка, но същевременно ПК-Созопол е възстановила собствеността върху процесния имот с решение № 204/12.04.2000 г., издадено въз основа на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ в полза на наследодателите на ответниците, като възникналият спор за собственост между „Хелио-тур-с“ ЕАД и реституираните собственици е спечелен от последните с влязло в сила решение на ВКС от 2003г. и впоследствие друг спор за собственост не е воден. В тази връзка се твърди, „Хелиотур-с“ АД владее имота момента на приватизационната сделка през 2000 г., както по време на воденото дело, така и след това, като от 2003 г. в полза на дружеството е текла 10-годишна придобивна давност, изтекла през 2013 г. Твърди се също, че от 2013 г. наемател и държател на имота е „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД на основание договор за наем, сключен между двамата ищци, които осъществяват туристически и сезонни услуги, за което имат издаден лиценз и категоризация за къмпинг, мотел. Изложени са и твърдения, че на 01.07.2022 г. владението на „ Хелио-тур-с“ АД и държането на „ТХ Русалка холидейз“ ЕООД върху процесния имот били отнети от ответниците, които нахлули в имота и започнали да го подготвят за ползване като паркинг, позовавайки се на нотариален акт за собственост, издаден въз основа на решение № 204/12.04.2000 г. на ПК-Созопол и на влязлото в сила съдебно решение на ВКС. Твърди се, че ответниците започнали да режат загражденията на паркинга, преградили достъпа до имота, поставили охрана, отрязали дървета и храсти, впоследствие в имота били поставени каравани, паркирали се автомобили, поставила се постоянна охрана, разчистила се растителност, като с тези действия било отнето държането и владението и върху находящите се в имота бунгало и асфалтов паркинг. В исковата молба се навеждат съображения, че посочените действия били извършени от ответниците насилствено, включително чрез заплахи и физическо възпиране на охранителите на „Хелио-тур-с“ АД, а в допълнителна молба ищците са посочили, че на 29.05.2023 г., около 8.30 ч. ответниците са предприели действия по ограждането на процесния имот в присъствието на представители на полицията на Община Созопол.

В депозираните от ответниците писмени отговори исковите претенции са оспорени като недопустими и неоснователни. Твърди се, че ответниците не са отнемали държането или владението на ищците върху процесния поземлен имот, тъй като фактическата власт върху него повече от 10 години преди завеждане на исковата молба се упражнява от съсобствениците на имота, същият е трасиран през 2000 г. и ограден през 2001 г., наличната върху него дървесна и храстова растителност ежегодно е разчиствана, теренът е заравнен, почистен, всички находящи се върху него незаконно поставени сгради, постройки и др. съоръжения са съборени и имотът е 4 изцяло опразнен през 2013 г. Сочи се, че съсобствениците владеят имота въз основа на Протокол за въвод във владение № 722/14.04.2000 г. на ПК-Созопол и от 2000 г. те го владеят лично, необезпокоявано, явно и несъмнено, като ищците по никакъв начин не са осъществявали нито държане, нито владение върху него. Сочи се също, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1594/2001 г. на БРС е установено със сила на пресъдено нещо между страните, че „Хелио-тур-с“ АД не е собственик на процесния имот, като след делото съсобствениците са предприели по предвидения в закона ред действия по разчистване и опразване на терена от находящата се върху него сграда, а през 2013 г. след събаряне на незаконния строеж „Масивна сграда - ресторант Емона“ имотът отново е разчистен и ограден от ответниците като собственици. Твърди се, че ищцовите дружества нямат достъп до процесния имот и изложените от тях твърдения в исковата молба касаят други имоти в бившия къмпинг „Каваци“, но не и процесния ПИ ***. Сочи се още, че през 2018 г. е одобрен ПУП-ПРЗ в обхвата на ПИ ***, като се обособява един нов УПИ с площ от 1681 кв.м., отреден за изграждане на сгради за отдих и курорт, а през 2019 г. с решение на ОД „Земеделие и гори“ е променено и предназначението на земята от земеделска в такава за неземеделски нужди. Относно представените с исковата молба договори за наем и анекси към тях между двамата ищци се сочи, че същите нямат за предмет процесния имот, а освен това са и прекратени, считано от 02.05.2019 г., поради което се счита, че „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД не е доказало активната си материално правна легитимация по делото като държател на имота. Оспорена е и материалноправната легитимация на „Хелио-тур-с“ АД като владелец на имота, чието владение е продължило повече от 6 месеца, като се отрича процесният имот д а е бил част от имуществото, включено в баланса на ищцовото дружество по силата на приватизационната сделка. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на твърденията в исковата молба за насилствено отнемане на владението, респ. държането на имота.