Решение № 45 от 21.03.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 757/2022
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 21.03.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Юлиана Иванова Толева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 2 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 55 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- § 1, т. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. Ихтиман, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221840200757 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК **, представлявано от *** - управител срещу наказателно постановление № 232200521/18.11.2022 г., издадено от инж. * Й. * – директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТ - СО/, с което на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 Кодекса на труда на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева затова, че управителят на дружеството е допуснал да се извършва ремонт на покрив, като лицата **, ЕГН: ********** и **, ЕГН:
********** са издигнати от управителя *** на височина над 3 метра в ръчно монтирана върху вилиците на кар кофа на багер, като по този начин е използвано работно оборудване, което не е било предназначено за повдигане на хора, което поставя в риск здравето и безопасността на работещите нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл. 206б, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, /обн. в ДВ бр. 88 от 08.10.1999 г., в сила от 09.01.2000 г. / и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
В депозираната жалбата са релевирани доводи, че жалбоподателят не притежава качеството „работодател“ спрямо посочените в наказателното постановление лица. Отправена е молба за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН и на чл. 415в от КТ, както и за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и недоказан.
1
В открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от управителят *** и процесуален представител по пълномощие.
Пълномощникът поддържа жалбата. В хода на съдебните прения същият излага подробни правни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление най - вече, концентрирани около твърдението, че санкционираното дружество няма качеството „работодател“, поради което не може да бъде субект на административно наказателна отговорност за описаното в наказателното постановление нарушение. Претендират се разноски, за които се представя договор за правна защита и съдействие от кочан.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрк. ***, с пълномощно по делото. Процесуалният представител изразява становище за неоснователност на жалбата, излага доводи във връзка с възраженията на въззивника. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 15.09.2022 г. около 11:00 часа в село Костенец, обл. София свидетелите М. Д. К. и Д. П. Й. и двете на длъжност инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ София - област извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД, ЕИК: ** на обект в село Костенец, в сграда на бивш хлебозавод, находяща се на ъгъла на ул. „*“ и ул.
„**“. При пристигане на проверявания обект инспекторите констатирали, че при извършване на ремонтни дейности на покрива на сградата на височина над три метра. управителят на дружеството *** чрез използване на кар е качил лицата **, ЕГН: ********** и **, ЕГН: ********** в кофа от багер, прикачена към виличните рогове на кара и същите са издигнати на височина над три метра без да са оборудвани с необходимо работно облекло и да са обезопасени. След появата на инспекторите и по тяхно настояване *** свалил лицата от монтираната на кара кофа.
За констатациите в хода на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение № 23-2200521/19.09.2022 г. от М. Д. К. - ст. инспектор при ДИТ – София област и в присъствието на свидетел Д. П. Й.. В АУАН е посочено, че качвайки лицата **, ЕГН:
********** и **, ЕГН: ********** в кофа, монтирана на кар и издигането им на височина над три метра за извършване на ремонтна дейност на покрива на сградата ***, като управител на „*“ ЕООД излага на риск живота и здравето на работещите в нарушение на чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /за краткост ЗЗБУТ/ във вр. с чл. 206б, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване / обн. в ДВ бр. 88 от 08.10.1999 г., в сила от 09.01.2000 г./ и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари / ДВ, бр. 112/2004г./. Препис от АУАН е връчен на управителя на дружеството на 19.09.2022г., който е подписал АУАН без 2 възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
За констатираното с АУАН № 23-2200521/19.09.2022 г. нарушение е издадено Наказателно постановление № 23-2200521/18.11.2022 г. от инж. * Й. * – директор на ДИТ - СО, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 206б, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 7 от Наредба № 10 от 7.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.
От представения договор за покупко – продажба от 01.06.2022г. се установява, че процесната сграда, на чийто покрив е извършван ремонт, е собственост на „***“ ЕООД, а от сведение от управителя *** от 19.09.2022г.
/л.42 от делото/ се установява, че мотокарът също е собственост на дружеството.
Установява се по делото, че на 15.09.2022г. около 11:00 ч. в село Костенец, обл. София свидетелите * и * са помагали на ***, когото познават, да ремонтира покрива на сграда - бивш хлебозавод в село Костенец, собственост на дружеството „***“ ЕООД. За извършване на ремонтните дейности лицата са били качени в кофа на багер, монтирана на виличните рогове на кар, собственост на дружеството /сведение на л. 42 от делото/ и издигнати на височина три метра. Същите не са били наети по трудов договор, а помагали инцидентно за извършване на ремонт на покрива на сградата. При пристигането на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ София – област работниците веднага били свалени от кофата, монтирана на кара. Тази съдебна инстанция не приема, че от представените по делото два броя граждански договора и разходо - касови ордери се доказва наличие на гражданско правоотношение по договор за изработка между свидетелите и „***“ ЕООД към процесната дата, доколкото същите документи не са представени непосредствено при проверката на място, а едва в хода на същата при представяне на документи в седалището на АНО.
Констатациите в АУАН се потвърждават и от разпита в хода на съдебното следствие на актосъставителя М. К. и свидетеля по акта Д. Й.. При предявяване на АУАН в открито съдебно заседание свидетелките потвърждават подписите си и обективираните в акта констатации. Съдът цени показанията на свидетелите като обективни, логични, последователни, кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. По делото липсват фактически данни, които да компрометират свидетелския разказ, дори напротив и разпитаните свидетели на жалбоподателя потвърждават, че в момента на пристигане на служителите от Инспекция по труда, те са били качени в монтирана на кар кофа, издигнати на височина на покрива на 3 сградата.
Съдът цени показанията на свидетелите * и * в частта им относно обстоятелството, че на 15.09.2022г. са извършвали ремонтни дейности на сградата на бившия хлебозавод в село Костенец, като за премахване на челни дъски от стрехата на сградата са били качени в кофа, монтирана на кар и издигнати на три метра височина, като веднага след идване на инспекторите същите са свалени от кара. В тази част показанията са логични, последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, събран по делото в това число и от констатациите в АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
П р и гореустановената фактическа обстановка съдът дотига до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок по чл. 58д, ал. 2 от ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради, което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл. 314, ал.1 от НПК вр. счл. 84 от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Атакуваното наказателното постановлениекато съдържа минимално изискуемите реквизити, визирани в нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН нарушението е описано точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено, поради което съдът не приема възраженията на жалбоподателя в тази насока.
Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност.
Съгласно чл. 2 от ЗЗБУТ т ози закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вменява задължение на юридическите лица, които самостоятелно наемат работници, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, 4 което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират в или са в близост до работните помещения, площадки или места. А съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от ЗЗБУТ „здравословни и безопасни условия на труд“ са такива условия, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
Съгласно чл. 206б, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел.
Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93794e49-365f-4f5e-a9b8-44fc3b36aabb