Решение № 4551 от 18.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4551 гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330105746 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Метал ин“ ЕООД, ЕИК 115770513 против „Бамекс метал БГ“ ЕООД, ЕИК 202188738, с която са предявени осъдителни искове по чл. 403, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по образувано между страните т.д. № 1098/19 г . на ПОС било допуснато обезпечение на осъдителен иск, като на 26.05.2021 г. бил наложен запор на б. см. за сумата от 41 092,16 лева. Искът бил отхвърлен с влязло в сила решение. Във връзка с наложената обезп. мярка претърпял вреди в размер на платени банкови такси за обслужване на запорираната сметка от общо 3600 лева за периода 26.05.2021 г. – 20.05.2023 г. /по 150 лв. месечно/, както и в размер на законната лихва върху посочената главница от 8275,50 лева за същия период, т.к. не могъл да оперира със запорираните средства. Отговорност за вредите носел ответникът, по чието искане било допуснато обезпечение на неоснователна претенция. Моли за присъждане на сумите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. изложените фактически твърдения с изкл. на обр. т.д. и правни доводи, като моли за отхвърлянето им. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно образувано между 1 страните т.д. № 1098/19 г . на ПОС, по което било допуснато обезпечение на осъдителен иск, като на 26.05.2021 г. бил наложен запор на посочената от ищеца банкова сметка от страна на ответника; искът е отхвърлен с влязло в сила решение /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 12085/23.10.2023 г. – л.52-53/.

Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приобщените по делото доказателства.

Видно е от представените съд. решения и определение /ПОС, ПАС, ВКС/, че искът на ответника срещу ищеца е отхвърлен като неоснователен. Няма спор, че е било допуснато обезпечение, чрез налагане на запор върху вземания по банкова сметка. От приетото по делото писмо от обслужващата банковата сметка на ищеца – банка – „Прокредит банк /България/“ ЕАД, се установява, че запорът е наложен върху сумата от 40 948,66 лева на 26.05.2021 г. и е вдигнат на 22.05.2023 г. В рамките на този период ищецът претендира и да са настъпили вредите за него /в по – благоприятна за ответника крайна дата 20.05.2023 г./. Факт е, че за посочения период от време, предвид наложеното обезпечение, ищецът не е могъл да разполага с паричните си средства, предвид наложеното обезпечение, по което искът е отхвърлен, като за него са настъпили вреди в размер на търсените суми.

Налице са предпоставките по чл. 403, ал. 1 ГПК.

Тази норма урежда особен вид безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Понеже е невиновна, отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК се отличава от отговорността за злоупотреба с процесуални права, която предпоставя умисъл.

Ищецът по отхвърления иск, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, пр. първо ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е причинило на ответника.

На обезщетяване по реда на чл. 403 ГПК подлежат тези вреди, които произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка. Непозволеното увреждане, предвидено в този текст от закона, включва наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и вреда, възникнала от него. Подлежат на обезщетяване уврежданията, когато не е имало правно основание от предприемане на исковото производство, съответно от налагане на ограничения по чл. 389 ГПК.

С оглед наложената обезпечителна мярка - запор върху парично вземане, ищецът е претърпял вреди, съизмерими с размера на законната лихва, от забавеното изпълнение на неоснователно запорираното вземане, които не би претърпял, ако сумата не беше запорирана. В т.см. Решение № 29 от 04.02.1998 г. по гр. д. № 449/1997 г. на петчленен състав на ВКС; Решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 281 от 04.10.2011 г., по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС, според които - при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението, приложение намира общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, като вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху 2 учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е въведената с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в по- висок размер, който последен подлежи на пълно доказване.

Следователно в полза на ищеца се следва обезщетение за претърпените вреди в резултат на неоснователно наложената обезпечителна мярка, за периода от датата на налагането й до датата на отмяна, която възлиза на исковата сума за законна лихва.

Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК, чрез он-лайн калкулатор, същата възлиза на сума в по – висок размер от претендирания – 8472,74 лева, като предвид диспозитивното начало в процеса, на ищеца се дължи претендираната сума.

Същевременно са доказани пълно и главно и претърпените вреди в по – високия и търсен размер за платени такси за месечно обслужване на разплащателната сметка, по която е бил наложен запорът, в размер на по 150 лева – видно от представената Тарифа на банката. От писмените док-ва – извлечения за движение по сметка /л.6, л.44/ е видно, че за исковия период ищецът е заплащал тези такси на банката, които съставляват имуществени вреди за патримониума му и възлизат на исковата сума от общо 3600 лева. Те също са в пряка причинна връзка с наложеното обезпечение по неоснователен иск и подлежат на обезвреда.

Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в цялост.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 458,18 лева – ДТ; 1430 лева – платено адв. възн., както и общо 600 лева – за явяване в 3 о.с.з., платени, съгл. ДПЗС /възражение за прекомерност не е направено до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Бамекс метал БГ“ ЕООД, ЕИК 202188738, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 2 да плати на „Метал ин“ ЕООД, ЕИК 115770513, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Асеновградско шосе“ № 1 следните суми: 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева/ представляваща обезщетение за вреди в размер на платени такси за месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор на вземане в размер на 3

40 948,66 лева, за периода 26.05.2021 г. – 20.05.2023 г., както и 8275,50 лева /осем хиляди двеста седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ – обезщетение за вреди в размер на законната лихва върху вземането в размер на 40 948,66 лева за същия период, причинени в резултат на допуснато обезпечение чрез наложен запор върху банкова сметка по т.д. № 1098/2019 г. по описа на ПОС на предявен иск, отхвърлен с влязло в законна сила съдебно решение, както и общо 2488,18 лева /две хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.3/:

...............................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4