Решение № 4594 от 16.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4594 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330107226 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ****против В. Т. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр.***** ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС ****, бл. ****, вх.***ет.***ап. *** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ, за признаване за установено съществуването на парично вземане, представляващо следните суми: главница в размер на 200,56 лева /двеста лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. „*****“, бл.

***, вх. „****“, ап. №****, с ИТН: *****, обезщетение за забава за периода от 02.07.2020 г. до 20.03.2022 г. в размер на 19,94 лева /деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.03.2022 г. до окончателното погасяване.

Претендират се деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в настоящото производство, включващи ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.

Пловдив, ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС ***, бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, който има качеството на клиент на топлинна енергия, като съгласно предвиденото в Общите условия е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставената топлинна енергия, както и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Ищецът твърди, че съгласно Общите условия, когато задължението за заплащане на топлинната енергия не е извършено в срок, то клиентът дължи на ЕВН обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава.

1

Ищецът твърди, че в качеството си на топлопреносно предприятие, за което притежава необходимия лиценз, е доставил до сградата, в която ответникът притежава жилище топлинна енергия като е извършено разпределение за имота на ответницата, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 220,50 лева, като начислената топлинна енергия е била доставена и разпределена в пълно съответствие със Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, както и е спазена методиката за дяловото разпределение на топлинната енергия за обекти, намиращи се в сгради в режим на Етажна собственост.

Ищецът посочва, че за събирането на посочените суми било образувано заповедно производство, била издадена заповед за изпълнение, срещу която не е постъпило възражение, като му бил даден срок да предяви установителен иск за вземането му, доколкото ответникът не е бил открит на постоянния му и настоящ адрес.

В отговора на исковата молба, подадена от назначения на ответника особен представител адв. А. Г. се оспорва основателността на исковете.

ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения от ищеца договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.09.1988г. е видно, че ответницата е придобила собствеността върху процесния недв. имот. Този нот. акт не е оспорен от ответника и предвид на това, че същият се явява титул за собственост, съдът намира за безспорно установен и доказан по делото факта, че ответникът е собственик на процесния апартамент.

Изслушано е изслушано заключение на вещото лице инж. В. Ш., от което се видно, че за процесния период 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г . абонатната станция, обслужваща процесната сграда в режим на етажна собственост, е функционирала, като топломерите в абонатната станция са били отчитани ежемесечно, а технологичните разходи са отчитани и отчислявани от подаваната към процесната абонатна станция топлинна енергия. СТЕ намира, че са били спазени изискванията на т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Според вещото лице дяловото разпределение е извършено коректно съобразно изискванията на Методиката за дялово разпределение съобразно проектния отопляем обем на жилището от 126 куб.м. и същото възлиза на 3,40456 MWh.

От заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице Л. К., се установява, че след запознаване с издадените от ищеца документи – данъчни фактури и изравнителни сметки на процесния период и с оглед на приетите нормативно определени цени за единица ТЕ за процесния период задължението за главница е в размер на 191,36 лева, а на мор. лихва е в размер на 19,35 лева. Вещото лице е посочило, че с внесена от ответника сума от 9,13 лева не е извършено прихващане за процесния период. С молба от юрк. Н., към която са приложени справки за извършени прихващания се установява, че със сумата от 9,13 лева е извършено прихващанена други суми по фактури , отнасящи се за друг период, извън процесния съгласно решение на КЕВР от 2

10 юни 2020г. за понижение цената на Те за клиенти на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.

При така установените фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните.

Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. По делото са представени общите условия на дружеството, за които се установява да са публикувани в един централен и в един местен ежедневник и са влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им, освен това същите са били одобрени от ДКЕВР. Съгласно член 69, ал. 1 от Общите условия те влизат в сила без да бъдат писмено приети от купувачите. Не се твърди от потребителя да е упражнил правото си по член 69, ал. 1 от тези общи условия, съгласно които в срок от 30 дни след влизането им сила купувачът, който не е съгласен с тях да внесе заявление, в което да предложи нови условия. Ето защо, съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за продажба на топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както в конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за доставената топлинна енергия.

Основният спорен между страните по делото въпрос е дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми.

В случая е установено, че ответникът е собственик на имот, присъединен към абонатната станция, от което следва, че лицето има качеството потребител на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл.

38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват и в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В 3 този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Установено е по делото, че в имота на ответника съществува един брой щранглира, така е по проект, който ако не бъде изпълнен и спазен сградата няма да бъде пусната в експлоатация. По силата на Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването щранглирите се описват като отделно отоплително тяло, на което се начисляват дялови топлинни единици, които се изчисляват като мощността на щранг-лирата се умножи по максималния специфичен разход за сградата. Максималният специфичен разход за сградата представлява най-голямото отношение между натрупани дялови единици и мощност на отоплителното тяло, на което са регистрирани. С приета т а по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че абонатната станция е въведена в експлоатация и е функционирала за процесния период от време, както и че технологичните разходи са отчислявани в съответствие със закона.

От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, приети пред съда се установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.

Съдът възприема изготвените заключения като обективни, последователни и изготвени с необходимите знания и опит в съответната област, както и обосновани.

На основание гореизложените мотиви съдът счита, че предявените от ищеца искове са основателни и доказани.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят направените от него разноски по заповедното производство в размер на 75 лева, както и тези по исковото производство в размер на общо 795 лева.

На основание гореизложеното, ПдРС, І- ви гр. състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "***" № **** и ответника В. Т. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС ТРАКИЯ, бл. ***, вх. ***, ет.*** ап. ***, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 200,56 лева /двеста лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. „****“, бл. ***, вх. „****“, ап. № ****, с ИТН: *****, обезщетение за забава за периода от 02.07.2020 г. до 20.03.2022 г. в размер на 19,94 лева /деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.03.2022 г. до окончателното погасяване , за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 3956/2012 по описа на ПРС, Х гр.с.