Решение № 15 от 16.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. М., 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500447 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 315/23.06.2025 г. ,постановено по гр.дело № 459/2025Г. МРС е признал за установено , че съществуват вземания на ,,А.‘‘ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Л., бул.,,Д.‘‘ № ** към П. И. П., ЕГН ********** с адрес: гр.М., ул.,,Г.‘‘ бл.*, вх.*, ет.*, ап.** дължими по Договор за потребителски кредит № 2748004/27.03.2023 г., както следва:-3 250 лв.-представляваща платена главница на ,,К.‘‘ЕАД за периода от 20.07.2023 г. до 09.04.2024 г.;-1 066,57 лв.-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.07.2023 г. до 09.04.2024 г.‘-481,49 лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 21.07.2023 г. до 28.10.2024 г. включително .

Така постановеното решение е обжалвано от П. И. П. чрез адв.М.Ц. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че съдът в противоречие на разпоредбата на чл.7,ал.3 ГПК въобще не е обсъждал наличието на неравноправни клаузи.Навеждат се твърдения,че сключения договор за потребителски кредит между ответника и „К.“ ЕАД е недействителен,като се излагат подробни доводи в тази насока .Жалбоподателят поддържа,че самият договор за поръчителство е изначало лишен от основание,тъй като предоставената услуга е единствено в услуга на самия кредитор, като срещу заплащане на възнаграждението длъжникът не е получил никаква услуга. Твърди се също така,че след като договорът за поръчителство обезпечава нищожет договор за кредит, то същият не може да породи и никакви правни последици. В тази насока са развити подробни доводи .Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново ,с което да отхвърли искоите претенций ведно със законните последици от това.В съдебно заседание така подадената жалба се поддържа.

Съдът,като съобрази събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията в 1 жалбата ,приема следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА ,като подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса.

По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

За да постанови атакуваното решение,МРС е приел,че ответникът е признал иска, поради което е и постановил решението при условията на чл.237,ал.3 ГПК.

Съдът намира,че в случая не са налице условията на чл.237,ал.3 ГПК.

Съгласно тази разпоредба когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая обаче не може да се приеме,че ответникът е признал иска.Такова изявление липсва .Действително, същият не оспорва,че е получил сумата,но в случая не става въпрос за вземане,претендирано от ищеца основано на Договор за кредит, а по договор за поръчителство . Предвид горното настоящият въззивен състав приема,че РС неправилно е постановил решението си при признание на иска .

Предвид това настоящият правен спор следва да бъде разгледан по същество .

На 27.03.2023 г. между „К.“ ЕАД /Кредитодател/ и П. И. П. /Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 2748004, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредито получателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 09.04.2024 г.

В приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен размера на кредита 3250 лв.,срок.24 месеца, лихвен процент 39,90, ГПР – 48,07%,като общият размер на всички плащания е в размер на 4807,13 лв. В т.4 на договора е предвидено и обезпечение на договора/да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни или да предостави Договор за поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице в срок от 48 часа от заявлението.

Между „А.“ ЕООД и П. И. П. е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 27.03.2023г. във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.Дължимото от потребителя възнаграждение е в размер на 3 299,40 лв. На същата дата между „А.“ ЕООД и „К.“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2748004.

На 11.04.2024 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., сключен между „А.“ ЕООД и „А.“ ЕАД, по силата на което вземането на „ А.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 27.03.2023 г., е прехвърлено в собственост на „А.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „А.“ ЕООД

Предвид неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 2747/24 г. МРС е издал Заповед № 1645/31.10.2024г. за посочените по-горе суми .Предвид постъпило възражение от П. Петков ищецът в законоустановения срок е предявил настоящия иск.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

2

Сключеният между страните договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.

9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК.

Съгласно разпоредбата чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процентот общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "А.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А." ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление.

В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "К." ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К." юридическо лице- поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от кредитора 3 юридическо лице - поръчител.

Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лицепоръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на "К." ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита .

Така създадените допълнителни възнаграждения за поръчителя, водят до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и неизгодна позиция. Всичко това сочи, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е плащане в полза на кредитора, което е разход, пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение извън договорната лихва. Това води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на потребителя, тъй като, ако се включи в ГПР би се стигнало до надхвърляне на максимума от 50 % по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Чрез позволени от закона средства – създаване от кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за предоставяне на гаранция в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 от ЗПК.

Предвид горното съдът намира,че Договорът за кредит е недействителен на основание чл.23 ЗПК.С оглед приетото по-горе за свързаност на двата договора, съдът намира,че недействителността на Договора за кредит води до недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство,поради което и поръчителя "А." ЕООД няма задължение да изпълни задължението на потребителя към кредитора . За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства последното дружество да е изпълнило задължението си към "К." ЕАД по сключения договор в уверение на това, че задълженията на кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит са погасени от дружеството гарант. Такива доказателства биха били единствено банкови платежни документи, каквито по делото не са представени.