Решение № 4442 от 18.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………. гр. София, 18.06.2019

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ при секретаря АНТОАНЕТА

ЛУКАНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 1057 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 499720 от 02.10.2018 г. по гр.д.№ 10109/2016г. по описа на СРС, 69 с-в е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че З.С.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумите както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 993,70 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к.******, с абонатен № 252437, за периода от месец 03.2013г. до месец 04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /16.10.2015г./ до плащането;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 97,46 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 30.04.2013г. до 08.10.2015г.;

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 49,97 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от месец 03.2013г. до месец 04.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /16.10.2015г./ до плащането; като с решението са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената на доставена топлинна енергия за периода от месец 03.2013г. до месец 04.2015г. до пълния предявен размер от 1 435,50 лв. и за заплащане цената на извършена услуга дялово разпределение през периода от месец 03.2013г. до месец 04.2015г. до пълния предявен размер от 64,25 лв., както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 30.04.2013г. до 08.10.2015г. до пълния предявен размер от 207,43 лв. и за заплащане на лихва за забава, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.04.2013г. до 08.10.2015г. в размер на 9,96 лв.

По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З.С.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 222,19 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62890/2015г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 449,01 лв., представляваща разноски в исковото производство.

С атакуваното решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на З.С.С., ЕГН ********** сумата от 118,25 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62890/2015г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 412,77 лв., представляваща разноски в исковото производство

Решението в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете е влязло в сила като необжалвано.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "ТЕХЕМ СЪРВИСИС " ООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима. Решението се обжалва в частта, в която исковете са уважени. Излагат се оплаквания, че съдът не е мотивирал кредитирането на СТЕ и ССЧЕ, изслушани по делото. Навежда доводи, че е следвало да се извърши оглед на място при изготвяне на СТЕ. Възразява срещу редовността на счетоводните книги на ищеца. Твърди, че не дължи суми за дялово разпределение. Твърди, че вещото лице не е отговорило на въпросите относно годността на индивидуалните уреди за измерване на потребената топлинна енергия. Излага оплаквания и за недължимост на лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да отхвърли исковете.

Претендира разноски на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Ответникът по въззивната жалба

- "Т.С.“ ЕАД не изразява становище.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Подадена е и частна жалба от ответника-въззивник срещу постановеното по делото определение на СРС по чл.248 от ГПК, като го счита за неправилно по подробно изложени съображения.

Насрещната страна не е взела становище по частната жалба в законоустановения срок.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правило и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като излага и следните аргументи:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Начинът на извършване на дялово разпределение е уреден в чл.139-148 от ЗЕ и подзаконови нормативни актове. Не се спори по делото, а и се установява от приложените доказателства, че ответникът е вещен ползвател на процесния имот. Неоснователно е възражението на въззивника, че този факт не е безспорен между страните.

Напротив, в своя доклад СРС е отделил като безспорно на основание чл.153 от ГПК, че за процесния период между страните е съществувало облигационно отношение – лист 53 от делото. Срещу доклада не са постъпвали възражения от страните. Въпреки това облигационната връзка между страните се доказва и от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот, според който З.С. дарява на дъщеря си Дима Савова процесния апартамент, но съгласно пункт втори на нотариалния акт от 18.05.2012г. си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Още повече, че по делото е представено и заявление-декларация (лист 24), според което ответникът е заявил желание да му бъде открита партида за процесния имот. Съответно и това е индиция за наличие на облигационни отношения между страните. Поради това лицето се явява потребител на енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) от ЗЕ, според който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от ответника на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения. Съдът следва да отбележи, че възникването на правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя е детайлно регламентирано в закона, като всички юридически факти, съставляващи в своята съвкупност фактическия състав по възникване на облигационната връзка, са нормативно установени и са се осъществили.

В този смисъл настоящият състав счита, че не е обходимо да има изрично сключен писмен договор между страните.

В допълнение следва да се посочи, че е трайна съдебната практика, че законът за енергетиката е специален по отношение на Закона за защита на потребителите и доколкото при одобряването на общите условия на Т.С. ЕАД участва държавен контролен орган – КЕВР, който осъществява надзор срещу произволното и неравноправно третиране на потребителите на топлинна енергия, то не може да се направи извод, че съществуват неравноправни клаузи. Срещу решенията на регулаторния орган има специално предвиден ред за защита, който няма данни по делото да е бил предприеман. Както беше посочено по-горе, ответникът не е упражнил и правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.140 от ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а не собственост на доставчика на топлинна енергия.

Също така, съгласно чл. 145 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1 от ЗЕ, и топлинната енергия за отопление на имотите, и се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ - чл. 139 – чл. 148 и в Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В настоящето производство не са били ангажирани доказателства за неправилно отчитане на средствата за дялово разпределени, както и за тяхната неизправност. Индивидуалните разпределители на топлинна енергия са по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ „средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия", които са част от сградната инсталация и отклоненията към нея. Същите се намират в имота на всеки отделен потребител и са негова лична собственост. Поради това, възражения относно неизправността на индивидуалните уреди за разпределение не следва да се противопоставят на продавача на топлинна енергия. В този смисъл възраженията на ответника в тази посока са неоснователни.

Оплакването във въззивната жалба досежно кредитирането от първоинстанционния съд на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза настоящият състав намира за неоснователно.

Следва да се посочи, че в проведеното съдебно заседание, в което експертизите са приети, процесуалният представител на ответника, макар и да е оспорил заключението по СТЕ, не е поискал изготвянето на допълнително или повторно.

Фактът, че експертът е работил по справка от ищеца не дискредитира самото заключение и не внася съмнение в посочените от експерта данни. По делото са налични представени от третото лице помагач доказателства, а именно – констативен/приемо-предавателен протокол от 24.07.2013г. който носи подписа на ответника и съдържа данни за показанията на индивидуалните измервателни уреди. Същевременно са представени и отчети за измервателните уреди на лист 81 и 82 от делото, които също носят подписа на ответника и съдържат данни за показанията им. Вещото лице по СТЕ е базирало заключението си не само на базата съобщения по фактури, но и на главния отчет на уредите, който носи подпис на ответника, протоколи и свидетелства за метрологични проверки, които не са съставени от ищеца. Ето защо съдът не намира основание да не кредитира така изготвената СТЕ. Досежно ССЧЕ съдът също не намира основания да не я зачете при формиране на фактическите си и правни изводи. Макар и вещото лице да е работило по справки от ищеца, следва да се има предвид, че СРС, както и настоящият състав не определят дължимата сума по главница на базата на заключението на вещото лице счетоводител, а на базата на СТЕ. Първоинстанционният съд, както и настоящият състав, ползват заключението по ССЧЕ единствено относно дължимите суми за лихви. Същите са изчислени от експерта при прилагане на специалните му знания в областта на счетоводството и не се базират на констатациите му, формирани при проверка на счетоводството на ищеца. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.