Решение № 599 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно административно наказателно дело № 20221100602687 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 1495 от 28.04.2022 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 93-ти състав, постановено по НАХД № 15327/2021 г., обвиняемият Д. Л. Н. е признат за виновен в това, че на 04.08.2017 г., около 11.30 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Шeвролет Лачети“ с peг. № СА **** КС по ул. „Димитър Талев“, при маневра „движение назад“ срещу № 17, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ – извършил маневра „движение назад“, като не проявил достатъчно внимание към пресичащия зад автомобила към тротоара в района на № 17 пешеходец Я.С.З., не спрял, вследствие на което ударил пешеходеца със задната броня на управлявания от него автомобил и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я.С.З., изразяваща се в пълна лезия на задния рог на медиалния менискус на лявото коляно, довело до „трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, обвиняемият Д. Л. Н. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

С решението, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, обвиняемият Д. Л. Н. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, считано от влизане на решението в сила.

1

С решението, СРС, НО, 93-ти състав се е произнесъл и по приложеното по делото веществено доказателство – CD с образни изследвания на Я.С.З. (приложено на л. 192 от досъдебното производство), като е постановил същото да остане по делото.

Със същото решение и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Д. Л. Н. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1756,20 лева (хиляда седемстотин петдесет и шест лева и двадесет стотинки) – по сметка на СДВР, както и направените в съдебното производство разноски, в размер на 1920,00 (хиляда деветстотин и двадесет) лева – по сметка на СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба с допълнение към нея от обвиняемия Д. Л. Н., чрез упълномощения от него защитник – адв. А. П. – от САК.

С така депозираната срещу първоинстанционното решение въззивна жалба се излагат твърдения, че то е незаконосъобразно, необосновано и явно несправедливо. Изтъква се съображение за незаконосъобразност на решението, тъй като неправилно обв. Н. е бил признат за виновен и осъден, вместо да бъде оправдан по вмененото му престъпление.

Излага се, че обжалваното решение е необосновано, тъй като по делото не са събрани категорични писмени и гласни доказателства, подкрепящи обвинителната теза, а в хода на проведеното съдебно следствие са се установили непреодолими противоречия между обясненията на обв. Н. и показанията на св. З., в качеството му на пострадал при ПТП, касателно хронологията на фактите, механизма на инкриминирания инцидент и други значими обстоятелства от обективна страна на визирания престъпен състав. Заявява се неоснователност на направения от първостепенния съд извод относно наличието на обосновано и доказано по безспорен начин твърдение за съпричастност на обв. Н. към деянието, за което е прогласено обжалваното съдебно решение. Твърди се и, че наложеното на обвиняемото лице наказание е явно несправедливо, защото е осъден невинен човек.

Отправя се искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановено ново решение, с което обвиняемият Д. Л. Н. да бъде оправдан за престъплението, по повдигнато му обвинение.

В подаденото допълнение към въззивната жалба се излагат подробни аргументи по същество. Изтъква се, че правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни, вследствие на погрешна интерпретация на приетите по делото доказателства и неправилно установена фактическа обстановка. Сочи се, че в мотивите на първоинстанционния съдебен акт не е даден отговор на всички доводи на защитата, с което са ограничени процесуалните права на обвиняемото лице. Сочи се, че по делото не са били изследвани редица обстоятелства, от значение за предмета на доказване.

Излагат се съображения за пропуски в изследването и анализа на фактическата обстановка, в която връзка се твърди, че Районният съд е пропуснал да анализира някои факти и обстоятелства, имащи пряко отношение към установяване разположението на паркиралия автомобил на обв. Н. на ул. „Димитър Талев“. По-конкретно се изтъква, че съдът не е посочил посоката на паркиране на процесния автомобил, а по отношение на това обстоятелство показанията на св. З. се опровергават категорично от обясненията на обвиняемия и от отразеното в протокола за оглед и скицата на местопроизшествие. Излага се, че обв. Н. е паркирал автомобила си така, че предната му част е била насочена към ул.

„Тома Давидов“, а задната – към ул. „Момково“, поради което и ако пострадалият е бил преминал зад автомобила, е следвало да бъде ударен в десния крак. Излага се, че показанията на св. З., депозирани в двете фази на производството, са противоречиви до степен да компрометират достоверността им, като първият съд не е дал отговор на какво се дължат констатираните противоречия и несъответствия.

Според защитата, по делото е налице сериозен доказателствен дефицит, досежно: липсата на доказателствени източници, установяващи наличието на удар между 2 управлявания от обвиняемия автомобил и пресичащия пътното платно свидетел; липсата на свидетели – очевидци, освен пострадалото лице; неустановеност в района на местопроизшествието на камери за видеонаблюдение, от записите на които да бъде изяснена обективната истина, който дефицит не може да бъде преодолян посредством заключенията на изготвените експертизи. Излагат се доводи за превратно тълкуване на свидетелски показания, като се твърди, че без основание контролираният съд не е кредитирал показанията на св. Г.И., който сочи да е виждал пострадалия да накуцва с левия си крак преди инкриминирания инцидент, и неоснователно е отказал да кредитира обясненията на обв. Н., възприемайки същите само като защитна версия, въпреки, че от показанията на св.

М. и съставените от него протокол за оглед на местопроизшествието и скица към него се установява, че по инкриминирания автомобил няма следи от забърсвания, което се явява в подкрепа на твърдените от обвиняемия факти.

Защитата излага аргументи за липса на обосновка за съществените изводи в заключенията на изготвените експертизи, като излага, че посочването само на направени изводи, без да се обоснове начинът на формирането им, е пречка за страните да проследят начина на достигане до експертните изводи и да организират защитата си. Твърди, че изготвените по делото експертни заключения са назначени и изготвени на твърде ранен етап от разследването, преди да се съберат всички доказателствени средства и поради това същите се базират основно на показанията на пострадалото лице, които, според защитата, са дискредитирани. Излага се, че при изготвяне на заключенията си, вещите лица не са взели под внимание показанията на св. Г.И., нито обясненията на обвиняемия в смисъл, че св. З. е куцал преди инцидента. Акцентира се на обстоятелството, че вещите лица не са изключили категорично възможността травмата на св. З. да се дължи на дегеративни увреждания, или да е следствие от бързо ходене, когато пострадалият е пресичал пътното платно, както и че при положение, че пешеходецът е бил обърнат с дясната част на тялото си към автомобила, ударът е следвало да настъпи в десния му крак, като в зависимост от положението на срещуположния крайник е било възможно да бъде нанесен удар и в него.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за постановяване на ново такова, с което обв. Д. Л. Н. да бъде оправдан за престъплението по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, защитата на обв. Д. Л. Н. – адв. А. П. – от САК, поддържа въззивната жалба с допълнението към нея по съображенията, изложени в тях. Отправя искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд, като неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че вътрешното убеждение на решаващия първоинстанционен съд по фактите и тяхната правна квалификация не почива на всестранен, прецизен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, а установената фактическа обстановка не съответства на дадената й правна квалификация.

Защитникът изтъква, че по делото не е установено авторството на деянието.

Акцентира на противоречия в показанията на пострадалия по отношение на посоката на движение на обвиняемия и местонахождението на управлявания от него лек автомобил към момента, в който пострадалият е предприел пресичане на улицата. Намира за безспорно установено, че левостоящият автомобил е предприел маневра „завиване надясно“ по ул.

„Македония“, като превозното средство, управлявано от обвиняемия, се е намирало отдясно спрямо посоката на движение на пешеходеца, при което не е било възможно при движение назад да причини нараняване в областта на левия крак на пострадалия. Сочи, че първоначалните показания на св. З. са били в съответствие с отразеното в констативния протокол и скицата на местопроизшествието, но впоследствие същият променя показанията си, като експертните заключения почиват на показанията му, които са дискредитирани и 3 изолирани от останалите, събрани по делото доказателства. Изтъква, че липсват записи от видеокамери в района на местопроизшествието, въз основа на които да се установи механизмът на удара, както и свидетели – очевидци, поради което и обвинителната теза е изградена изцяло въз основа на показанията на св. З.. Излага, че Районният съд е тълкувал превратно показанията на св. И. и М., като не е взел под внимание, че св. И. е виждал пострадалия З. с превързан ляв крайник месеци преди инцидента, а св. М. не е констатирал следи от забърсване по лекия автомобил, което предпоставя невъзможност З. да е бил ударен от лекия автомобил, управляван от обвиняемия.

Отправя искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на нов такъв, с който обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а алтернативно – за отмяна на решението на първия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.

Обвиняемият Д. Л. Н., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на защитника си и сочи, че не извършил това, в което го обвиняват.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на СГП пледира решението на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдено, а жалбата на обвиняемото лице – оставена без уважение.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови решението си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на обв. Д. Л. Н., снети о.с.з. на 16.02.2022 г.; показанията на св. Я.С.З., снети в о.с.з. на 20.01.2022 г.; показанията на св. Л.Г.М., снети в о.с.з. на 20.01.2022 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 51 от досъдебното производство) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Г.О. И., снети в о.с.з. на 28.04.2022 г.; констативен протокол № К 549/04.08.2017 г. (л. 42 – 45 от досъд. п-во); протокол за оглед на местопроизшествие от 04.08.2017 г., ведно със скица и фотоалбум към него (л. 37 – 41 от досъдебното производство); писмо от ОПП – СДВР, рег. № 4332р-31354/10.10.2017 г., ведно със справка – картон на водача Н. (л. 62 – 64 от досъдебното производство); писмо от Дирекция „Национална система 112“ – МВР, РЦ 112 – София, рег. № 2766/04.10.2017 г. (л.