Решение № 1038 от 02.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Сливен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230103945 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем № 4031692/18.01.2021 година, сключен с ответното дружество „Изи Асет Менидмънт“ АД.

Съгласно Договор за паричен заем № 4031692/18.01.2021 година, ищцата получава заемната сума от 600,00 лева и общо дължима сума с лихва 661,30 лева, при срок на кредита 5 вноски.

Във връзка с чл. 4 от Договор за паричен заем, ищцата сключва с ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 4031692/18.01.2021 година, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението, което следва да заплати за поръчител е в общ размер на 363,70 лева или 72,74 лева за всяка вноска, с включена главница, лихва и такса гарант.

Ищцата е погасила Договор за паричен заем № 4031692/18.01.2021 година и Договор за предоставяне на гаранция № 4031692/18.01.2021 година, като е заплатила по тях сумата от 600 лева главница, 60 лева лихва и 350 лева възнаграждение по Договор за поръчителство.

1

Счита се, че заплатената от ищцата лихва по Договор за паричен заем и заплатеното възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на поръчителство са нищожни на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и следва да й бъдат върнати, като се излагат подробни и аргументирани съображения в тази насока.

От съда се иска да постанови решение, с което ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да бъде осъден на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата сума в размер на 60,00 лева, недължимо платена като договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 4031692/18.01.2021 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да осъди ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер на 350,00 лева, недължимо платена като възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на гаранция № 4031692/18.01.2021 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

От ответната страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

От ответната страна „Файненшъл България“ ЕООД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се поддържат изцяло в изменените размери и се иска уважаването им.

Претендира се за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД не се представлява в съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им. Друго становище няма изразено.

Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД не се представлява в съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска отхвърлянето им. Друго 2 становище няма изразено.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено, че по силата на Договор за паричен заем № 4031692/18.01.2021 година ответното дружество „Изи Асет Менидмънт“ АД е предоставило в заем на ищеца С. И. Ж. сумата от 600,00 лева, която сума същата е била длъжна да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен план, както и че между ищеца и вторият ответник е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4031692/18.01.2021 година. Сумата по договора за заем е предоставена за срок от 5 месеца при месечна вноска по кредита, включваща главница и лихва в размер на 132,26 лева. Общата дължима сума от потребителя е 661,30 лева.

Съгласно сключеният с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство № 4031692/18.01.2021 година кредитополучателят се е задължил да заплати на дружеството сума в размер на 363,70 лева, разсрочена на 5 равни вноски, всяка от които в размер на 72,74 лева, ведно със задълженията по кредита. Съгласно погасителния план по Договора за кредит се формира капитализирана вноска, включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция и вноска по кредита в общ размер на 205,00 лева, вследствие на което за периода на ползване от пет месеца, усвоената главница в размер от 600,00 лева задължава и изисква от кредитополучателя да заплати 1025,00 лева.

Дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляване на годишният процент на разходите.

Между страните не се спори, че е налице предсрочно погасяване на задълженията на ищцата по договорите, което е довело до редуциране на лихвените й задължения в претендираните след надлежно направеното и уважено от съда искане за изменение в размерите на всяка една от осъдителните искови претенции.

Исковата молба е заведена на 25.07.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка 3 поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, кредитирани изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем № 4031692/18.01.2021 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4031692/18.01.2021 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за заем, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че 4 потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай не става ясно как е формирано задължението за лихва. Отделно от това е предвиденото възнаграждение за гарант, поставящо потребителят в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България" ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП.

Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В случая за кредит в размер на 600,00 лева и срок за ползване от 5 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство в размер на 363,70 лева, която сума надвишава многократно уговорената лихва в договора, а именно общо 61,30 лева. Видно е, че от кредитополучателя се изисква да заплати около 6 пъти повече възнаграждение по обезпечителната сделка, сравнено с разхода по главната сделка, а именно по договора за паричен заем. Нарушаването на императивни законови изисквания води до нищожност на сделката.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса от 100,00 лева.

5

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.

Във връзка със заявено възражение за прекомерност и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен съд – Сливен при произнасяния по идентични казуси, като например Определение № 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа на Окръжен съд – Сливен за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да присъди на ищеца намален на половина размер от следващите се разноски, а именно 480,00 лева с включен ДДС, тъй като в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между страните по делото е безспорна. Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не са допускани съдебни експертизи, не е извършван разпит на свидетели, не е оспорена автентичността на писмени документи. Пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното открито съдебно заседание по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище по хода на делото. Поради това от докладчика се преценява, че следва да се определи възнаграждение в размер на 240 лева с включен ДДС за всеки от исковете или общо в размер на 480 лева, който размер е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем №