Решение № 260003 от 03.04.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Търговско дело 413/2020
- Вид
- Решение № 260003
- Подписан
- 03.04.2023
- В сила
- 10.06.2023
- Състав
- ЙОРДАН МИНКОВ ДАМАСКИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260003
Гр. Русе, 03.04. 2023 г.
Русенският окръжен съд търговско отделение в открито заседание на 7 март 2023г. в състав:
Председател:
Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа търговско дело № 413 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по търговски спор - глава
ХХХІІ от ГПК.
„Вербецайхен“
АГ (Werbezeichen AG), Мюнхен, Германия, ул. Дахауер № 42, 80335, представлявано от Ф. Г.(F. G.), чрез адвокат О.Т., предявява срещу „Кю Кемикалс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, п. к. 7000, ул. Свети Наум № 15, маг. 5, представлявано от А. А. Б., осъдителен иск за сумата от USD 54209,93 както и законната лихва за забава в размер от USD 1671,48 за периода от 17.06.2020 г. до датата на предявяване на иска, и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че страните са сключили договор за продажба на 35 000 маски, съгласно който ищецът е заплатил на ответника стоки на обща стойност USD 54209,93. След доставката на стоките се установява, че те не отговарят на уговорените качества и страните развалят договора, като ищецът връща на ответника всички стоки, а ответникът е следвало да върне заплатените суми. Ответникът обаче връща само една малка част от заплатените суми.
„Кю Кемикалс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Русе, п. к. 7000, ул.
Свети Наум № 15, маг. 5, представлявано от А. А. Б., оспорва иска. Ответникът твърди, че на 02 юни 2020 г. е потвърдил връщане на част от стоката - 35 100 броя маски поради получени писмени обещания от другата страна, че може да продължи работата по доставка на цялото количество от 30000000 маски.
Действително има писмо, в което ответникът заявява, че ще върне получените пари в определен срок, но с оглед потвърждаването от ищеца за продължаване на работата по изпълнение на цялото заявено количество от 30000000 маски и наличието вече на сертификат за качество от SGS не е превел сумата. Сумата от 54209.93 щатски долара ответникът задържа, тъй като неговият доставчик е отправил иск за плащане на неустойка. Страните не са сключили писмен договор за продажба на маски. Проект на такъв е бил изготвен, но не е бил подписан от ищеца. Не е налице валидно сключен договор за продажба на 35000 броя маски, така както се твърди в исковата молба. Съответно няма основание за разваляне на по-големия договор за доставка на 30000000 маски. Тъй като не е развален договорът, не е налице и основание за връщане на част от платената цена. Алтернативно, ако се приеме, че е налице валидно сключен договор, няма договореност относно изискването за сертификат, различен от този, който е посочен в поръчката.
Ответникът твърди, че е изпълнил своето задължение по поръчката за 35 000 маски.
Окръжният съд прецени доказателствата по делото и доводите на страните и прие следното:
Ищецът „Вербецайхен“ АГ е германски производител на брандирани рекламни продукти. Поради епидемията от Covid-19 ищецът възнамерява да брандира медицински маски според изискванията на клиентите си, които медицински маски трябва да са висококачествени и сертифицирани. Ищецът се свързва с ответника „Кю Кемикалс“ ЕООД, който прави две оферти за доставка на маски, произведени в Китай. На 23.04.2020г. „Вербецайхен“ АГ прави поръчка № РО009417 за доставка на 35000 броя лицеви маски Arun KN95FFP2 при единична цена 1,98 щ.д. или общо 69300 щатски долара. Поръчката предвижда заплащане на цената на три пъти: аванс 15000 щ.д., аванс, 40440 щ.д. след проверка на стоките в Китай и крайно плащане 13860 щ. д. след митническо освобождаване във Франкфурт на Майн.
Като изпълнителен стандарт е посочен EN 149:2001+A1:2009 СЕ Certification. Определена е дата на доставка 10.05.2020г.
На 22.04.2020 г. „Кю
Кемикалс“ ЕООД в „Писмо за потвърждение“ потвърждава, че ще може да направи доставката преди 7.05.2020г., а всички сертификати са автентични и съответстват на Европейска директива 93.
Ответникът „Кю
Кемикалс“ ЕООД е издал фактура № 8_36/28.04.2020г. за сумата 15000 щ.д. аванс за маски KN95 35100 с доставка до Франкфурт. Следващата фактура е № 8_37/7.05.2020г.за сумата 41580 щ.д. аванс втори за маски KN95 35100 с доставка до Франкфурт. Последната фактура е № 8_38/7.05.2020г. за цялото количество маски KN95 35100 бр. на стойност 69498 щ.д., от която сума са приспаднати двата аванса 15000 щ.д. и 41580 щ. д. и остатъкът по тази фактура е 12720 щ.д.
Ищецът извършил банкови преводи в полза на ответника на сумите 15000 щ.д. на 24.04.2020г. и 41580 щ.д. на 6.05.2020г., общо 56580 щ.д.
На 11.05.2020г. ищецът е поискал сертифициране на маските да се извърши от специализирано дружество SGS. На 18.05.2020г. „Кю Кемикалс“
ЕООД изпраща писмо до „Вербецайхен“ АГ, че до 28.05.2020г. заводът – производител на маските в Китай ще бъде сертифициран по SGS за EN 149:2001+A1:2009.
Маските са доставени в Германия и преминават митническа проверка на 18.05.2020г.
На 3.06.2020г. „Кю
Кемикалс“ ЕООД изпраща „Писмо за връщане“ до Флориан Гас от „Вербецайхен“ АГ, че предвид искането на купувача да върне получените продукти защитни маски KN95 35100 броя, „Кю Кемикалс“
ЕООД ще приеме връщането на маските и ще уреди транспортирането им. Заявява, че получените пари ще бъдат върнати в рамките на 14 календарни дни след получаване на пратката съгласно общата търговска практика на ЕС.
Маските са върнати на 9.06.2020г. На тази дата А. Б. от „Кю Кемикалс“ ЕООД пише на Ф. Г. от „Вербецайхен“ АГ, че маските са получени обратно и че изпраща кредитни известия. Съобщава, че все още се чака SGS сертификат. „Кю Кемикалс“ ЕООД е приложил към електронното писмо три кредитни известия от 9.06.2020г., точно съответстващи на по-рано издадените фактури.
„Кю Кемикалс“ ЕООД възстановява на „Вербецайхен“ АГ сумата 2100 евро от общо дължими 50379,40 евро или 56580 щ. д. на 8.07.2020г. Други суми не са възстановени. Приложена е електронна кореспонденция, която съдържа признание от ищеца за получаване на сумата 2100 евро и изискване да се върне останалата част от платената сума, а ответникът обяснява различни причини, които му пречат да плати, без да възразява, че не дължи, даже заявява, че преговаря за тпускане на кредитна линия, за да се издължи.
Ищецът сочи правно основание на осъдителния иск за връщане на сумата - чл. 81 ал. 2 от Виенската конвенция, а при условията на евентуалност - чл. 79 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Искът за законна лихва за забава е на основание чл. 78 от Виенската конвенция във вр. чл.
86 от ЗЗД. Ответникът признава, че приложимо право е Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенската конвенция), ратифицирана с Указ 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. - ДВ, бр. 23 от 1990 г., издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 36 от 5.05.1992 г., в сила за
България от 1.08.1991 г.
Страните не са сключили писмен договор за търговска продажба като единен документ, съдържащ изчерпателно уговорки за права и задължения. Според чл. 11 от Конвенцията не е необходимо договор за продажба да бъде сключен или доказан писмено. За целите на конвенцията „писмена форма“ включва също телеграма и телекс /чл.13/, а днес може да се приеме, че разпоредбата се отнася вече и за електронни писма. Поръчка № РО009417/23.04.2020г. за доставка на 35000 броя лицеви маски, отправена от „Вербецайхен“ АГ до „Кю Кемикалс“ ЕООД, представлява предложение да се сключи договор по смисъла на чл. 14 от Конвенцията, тъй като е достатъчно определено и изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане. Предложението е достатъчно определено, защото съдържа следните основни елементи на договор за търговска продажба: стока 35000 броя лицеви маски Arun KN95FFP2, единична цена 1,98 щ.д. и обща цена 69300 щатски долара, дата на доставка 10.05.2020г. до митница във Франкфурт на Майн, начин на заплащане на цената, изискване за стандарт на стоката и придружаващи документи EN 149:2001+A1:2009 СЕ Certification. Поръчката /предложението/ е достигнало адресата „Кю Кемикалс“ ЕООД. „Писмо за потвърждение“ от „Кю Кемикалс“ ЕООД, което е отговор на писмо от 21.04.2020, е приемане на предложението по смисъла на чл.
18 от Конвенцията - волеизявление указващо съгласие с предложението. Приемането на предложението поражда действие в момента, когато указанието за съгласие стигне до предложителя /чл. 18, т.2 от Конвенцията/. Това е моментът, когато договорът между страните се счита сключен. Доказателство, че съгласието е стигнало до предложителя, е плащането от него на първия аванс от 15000 долара на 24.04.2020г.
Ищецът „Вербецайхен“ АГ твърди в исковата молба, че с изявление от 27.05.2020г. разваля договора, считано от 28.05.2020 г. Член 26 от Конвенцията постановява, че изявлението за разваляне на договор е действително само ако е направено чрез уведомяване на другата страна. По делото липсва такова изявление на ищеца „Вербецайхен“ АГ, достигнало до „Кю
Кемикалс“ ЕООД. Член 49 т. 1 от Конвенцията предвижда, че купувачът може да обяви договора за развален, ако пропускът на продавача да изпълни което и да е от своите задължения по договора или по тази конвенция представлява съществено нарушение на договора. Липсата на писмено изявление за разваляне на договора не позволява да се определи категорично кое е онова съществено нарушение на договора, допуснато от „Кю Кемикалс“
ЕООД. От разменената търговска кореспонденция чрез електронни писма става ясно, че получените във Франкфурт на Майн маски не могат да бъдат разпространявани в Германия без сертификат SGS. Спорен е въпросът кога е поставено от продавача това условие и може ли неизпълнението на това изискване, което липсва в писмената поръчка /предложението/, да обоснове разваляне на договора.
Съгласно чл. 29, т.1 от Конвенцията договорът може да бъде прекратен чрез просто съгласие на страните. Постигането на такова съгласие е установено от доказаните по делото факти: купувачът е върнал маските, продавачът се е съгласил да възстанови получените пари, анулирал е издадените фактури с кредитни известия, платил е 2100 евро на това основание /ясно посочено в платежния документ като възстановяване на сумата по KN95 2100 евро от общо 50379,40 евро или 56580 щ. д./ и заявил готовност да плати останалата сума. От писмата на „Кю Кемикалс“
ЕООД може да се заключи, че продавачът се е съгласил, че за маските е необходим SGS сертификат, без който те са безполезни за купувача, че договорът се разваля, и че ще възстанови получената сума в срок от 14 дни, определени от самия него като добра търговска практика. Развалянето на договора /или прекратяването му по съгласие на двете страни, че продавачът не може да изпълни точно/ освобождава и двете страни от договорните им задължения, а страните си дължат едновременно връщане на вече направените престации – чл. 81, т.2 от Конвенцията. „Вербецайхен“ АГ е върнал получените маски, а „Кю Кемикалс“ ЕООД е изпълнил само малка част от задължението си да върне получената сума като цена на продадена стока - 2100 евро.
Сумата, подлежаща на връщане от ответника, е платената по двете фактури за аванс 15000+41580 щ.д.= 56580 щ.д.
Не е ясно по какъв курс на евро към щатски долар следва да се изчисли погасяването на 2100 евро. Като се вземе предвид посоченото в платежния документ на стр. 69 от делото, издаден от HypoVereinsbank member of UniCredit group, че 50379,40 евро представляват 56580 щ. следва, че курсът евро/долар е 1.12. 2100 евро са 2358,46 долара. 56580 щ.д. - 2358,46 щ. д. = 54221,54 щ.д. Искът е предявен за сумата 54209,93 щ.д. и следва да се приеме за основателен в пълен размер.
Съгласно чл. 78 от Конвенцията, ако страната не плати сума, за която е в забава, другата страна може да иска лихва върху нея. С „Писмо за връщане“ от 3.06.2020г. „Кю Кемикалс“ ЕООД се задължава да върне получената сума в рамките на 14 календарни дни след връщане на стоката. Стоката е получена обратно на 9.06.2020г. Забавата настъпва считано от 24.06.2020г., а не на 17.06.2020г., както се твърди в исковата молба. За периода от 24.06.2020г. до датата на завеждане на делото 8.10.2020г. 107 дни лихвата е в размер 1611,24 долара.
Разпечатката съдържа 45 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93777f69-2b27-4003-a3cc-7c3eff9ae01b