Решение № 319 от 12.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Перник, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20251700100735 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ДЕНИ К1“ ЕООД, ЕИК 203468038, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.

„Тева“, бл. 8, ет. 6, ап. 18, представлявано от управителя К. Й. С. от *** и от К. Й. С., в лично качество, срещу В. И. Г., с адрес за призоваване по месторабота: ***, ***, с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове за сумата от общо 13 000 евро, претендирани като имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че ищецът е търговско дружество, което стопанисва заведение за обществено хранене - механа „***“, находящо се в ***. Сочи се, че в заведението работи лицето С. Ц. Ц. - непълнолетен син на ответницата, като се твърди, че същият е във влошени взаимоотношения с майка си, поради което агресията помежду им се е пренесла и върху заведението, в което Ц. работи. Като причина за това се сочи обстоятелството, че ответницата иска сина й да бъде уволнен от работа, но работодателите са доволни от него и не го уволняват. Твърди се, че поради тази причина, ответницата започнала да разпространява слухове по адрес на механата, управителя и работещите в нея, че в механата се укриват и продават наркотици, марихуана и служи за пране на пари. Освен тези слухове, ответницата подавала сигнали до различни институции и държавни органи, за да предизвика проверки и да смущава работата на механата. Твърди се, че в резултат на тези клеветнически действия се уронва престижа на фирмата и на управителката и се въздейства върху оборота на механата. Посещаемостта на механата е спаднала рязко, оборотът е намалял драстично, като в заведението влизат само няколко редовни клиенти с дребни поръчки, но не и масови клиенти, за разлика от преди. Твърди се още, че в резултат на действията на ответницата, фирмата понася значителни неимуществени вреди и 1 съществува риск от реално преустановяване на дейността и уволнение на служители.

С Разпореждане рег. № 1425/28.11.2025г. съдът, след като е намерил исковата молба за нередовна, е дал указания до ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. В изпълнение на така дадените указания, по делото е постъпила уточняваща молба с вх. № 398/19.01.2026г., в която ищецът, чрез пълномощника му адв. Е. Я., е уточнила, че ищци по делото са „Дани К1“ ЕООД и К. Й. С., като първия ищец претендира реално настъпили имуществени вреди и такива под формата на пропуснати ползи, а втория ищец - неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име, чест, достойнство и професионална репутация.Уточнява се, че първия ищец претендира имуществени вреди в размер на 2500 евро и пропуснати ползи в размер на 4 000 евро, а втория ищец - неимуществени вреди в размер на 6 500 евро.

Излагат се и твърдения в тази насока.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. Г., чрез пълномощника си адв. Н. Ц., в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че исковата молба е пълна с неверни факти и клевети, и няма нищо общо с действителността. Ответницата отрича да е във влошени взаимоотношения със сина си С. Ц., както и да е разпространявала слухове, свързани с процесното заведение, нито е пускала сигнали до полицията за разпространение на наркотици или пране на пари. В заключение ответницата сочи, че описаните от ищците финансови загуби няма как да са свързани с нейното поведение и не разбира защо се иска тя да ги възстанови.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата К. С. е едноличен собственик и управител на ищцовото дружество „ДЕНИ К1“ ЕООД, видно от представеното и прието по делото актуално състояние на дружеството от търговския регистър. Дружеството стопанисва търговски обект – механа „***“, находяща се в ***. Ответницата В. И. Г. е майка на лице, работило през процесния период в заведението – св. С. Ц..

В хода на производството са събрани гласни доказателства, посредством разпита на трима свидетели, а именно: С. Ц., И. З. и В. В..

От показанията на св. И. Л. се установява, че познава ищцата и е работила в стопанисваното от нея заведение. Относно ответницата, сочи, че познава същата, но не лично, знае, че е майка на св. Ц., когото познава лично. Относно процесния период посочва, че С. е работел и живеел в заведението, тъй като е бил в лоши отношения с майка си – ответницата, и е напуснал дома си. Свидетелката посочва, че е чувала от различни източници твърдения, че в механа „***“ се „перат пари“ и „се разпространяват наркотици“ както и че „пускат да работят лица без договор“. Заявява още, че предполага, че тези твърдения са били разгласяване и от ответницата, защото последната е била в обтегнати отношения с ищцата по това време. Св. Л. сочи още, че знае за подаван сигнал от ответницата срещу ищцата и дружеството й към сектор „Икономическа полиция“ при ОД МВР – Перник, в резултат на който сигнал е била проведена проверка на място. Свидетелката твърди, че при проверката е направено претърсване на цялото заведение както и на личния автомобил на ищцата и личният багаж на св. С. Ц.. Посочва още, че на дата 07.11.2025 г. по сигнал за шум е имало 2 проверка от полицейски служители на място в заведението. Свидетелката е възприела един негативен отзив за механата, оставен онлайн. Относно обема на работа и посетители на заведението, свидетелката посочва, че е започнала работа в периода на коледните тържества и заведението е било много посещавано. Сочи, че „след този случай“ останали да посещават заведението само редовните клиенти, като и те постепенно намалели. Твърди, че винаги е работила с договор както и че са спазвали разпоредбите за обществения ред и не са допускали шум след 22 часа.

Свидетелят С. Ц. твърди, че е работил в заведението „***“ и познава ищцата К.

С.. Потвърждава и за наличието на конфликт между ищцата и майка му, като последната е имала против Ц. да работи в заведението. Относно разгласяването на твърдения, че в заведението се „продават забранени работи“, свидетелят твърди, че същите не изхождат от майка му. Свидетелства, че през процесния период е бил във влошени отношения с майка си, знае, че тя е писала коментари за заведението в социалните мрежи, афектирана от несъгласието си синът й да работи там, за което не е дала разрешение. Относно проверка, извършена от сектор „Икономическа полиция“ при ОД МВР-Перник, свидетелят сочи, че е присъствал на същата и е предположил, че е инициирана по сигнал на майка му. Заявява, че не е бил свидетел на протести, провеждани пред заведението.

Свидетелят В. В. сочи, че е комуникирал с ответницата по телефона преди време във връзка с дъщеря му – Н. В. и фактът, че последната напуснала дома си за три седмици и прекарвала времето си в заведението. Свидетелят посочва, че от разговорите с ответницата и друга жена, майка на дете, работещо в заведението, оставал объркан и не постигал резултат в комуникацията с дъщеря си. Инициирал разговор с ищцата като последната му съдействала и дъщеря му се прибрала вкъщи.

Относно ответницата В. Г., свидетелят посочва, че е била настроена негативно към ищцата и заведението. Свидетелят не е възприел обстоятелства, които да го притеснят, докато е общувал с ищцата и е посещавал заведението.

По делото е изслушано заключение на в.л. П. К. по допуснатата от съда ССЕ, което се кредитира като обективно, компетентно, добросъвестно изготвено, като същото е и неоспорено от страните по делото. От заключението се установяват размера на реализираните приходи от ищцовото дружество за периода 01.10.2025 г. – 31.12.2025 г. както и за идентичния период през 2024 г. Установени са и разходите за същите два периода съответно за 2024 г. и 2025 г., както и печалбата на дружеството.

Вещото лице е установило, че за нито един от двата сравнявани периода дружеството не е реализирало печалба. Относно размера на загубата, експертът е посочил, че за посочения период през 2025 г. дружеството е реализирало по-голям обем загуба, като е уточнил, че въз основа единствено на изследваните счетоводни документи не може да бъде определено каква част от тази загуба се дължи на описаното процесно събитие и каква част се дължи на промени с пазарните обстоятелства. В заключение вещото лице посочва, че не може да бъде определи самостоятЕ. и надеждно измерим размер на претърпени вреди и пропуснати ползи, като установената отрицателна разлика между счетоводните финансови резултати за двата периода не следва да се отъждествява автоматично с вреда или пропусната полза.

При така установените от фактиеска страна обстоятелства, съдът приема следното от правна страна:

3

Съдът е сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От правна страна, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на непозволено увреждане, т.е противоправно поведение на ответника, вреди, включително техния размер, причинна връзка между поведението и вредите. Виновното поведение на ответника са презюмира с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, като подлежи на обратно доказване от същия.

В конкретния случай се претендира отговорност за имуществени вреди от ищцовото дружество, изразяващи се в реално претърпени вреди и пропуснати ползи, настъпили в резултат от противоправно поведение от страна на ответницата. Предявен е иск и от К. С., в лично качество, с който се претендира отговорност за неимуществени вреди, настъпили в резултат от уронване на името й, честта, достойнството и професионалната репутация.

На първо място, съдът счита, че по делото, при разпределената доказателствена тежест за това, ищците не установиха при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е извършила противоправни действия, от които в условията на пряка причинно-следствена връзка, са настъпили неблагоприятни последици за ищцовото дружество и неговата управителка.

Видно от показанията на свидетелите, които съдът кредитира като логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, ответницата е изразявала несъгласие от факта, че синът й работи в заведението, стопанисвано от ищцовото дружество и ищцата. Конкретните твърдения в исковата молба, че ответницата е разпространявала твърдения за продажба на наркотични вещества в заведението и че е инициирала многократни проверки на заведението, обаче не се установиха.

Видно от показанията на св. И. Л., същата е чувала от различни източници негативни твърдения за заведението, но не посочва изрично същите да са изхождали и от ответницата. Видно от показанията на св. С. Ц., през процесния период е имало конфликт между майка му и ищцата, породен от несъгласието на майка му той да работи там. Свидетелства, че знае за писани негативни коментари от майка му по повод на заведението, но отрича същата да е разгласявала твърдения за незаконна дейност в заведението. Недоказано остана и твърдението на ищцовата страна, че е извършвана проверка от страна на сектор „Икономическа полиция“ при ОД МВР Перник по повод сигнал на ответницата, доколкото видно от писмо с рег.№ 3130004873/30.03.2026 г. на ОД МВР – Перник, проверка и претърсване на посочената дата не е извършвана. Видно от представеното и прието но делото Постановление от 08.04.2026 г. по пр.пр. № 4482/2025 г. по описа на РП- Перник, в хода на проверката е установено, че служители на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД МВР – Перник не са извършвали проверка на заведението.

Относно проверките, извършени от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Перник е установено, че са във връзка с два сигнала, насочени спрямо заведението и конкретно срещу управителката С., като сигналите са подписани от „групово от родители на непълнолетните“, а поводът е бил именно твърдението, че непълнолетни лица полагат труд в заведението. Съдът намира, че от гореизложеното също не може да се изведе 4 еднозначното заключение, че именно ответницата е разпространявала твърдения, провокирали извършване на проверки от страна на институциите и довели до уронване авторитета както на дружеството, така и на неговата управителка.