Решение № 173 от 25.05.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Бяла Слатина, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410101236 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД от Р. Л. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., ул.Х.С. №15, общ. Б., обл. Враца, и Л. Р.

Л., ЕГН **********, с адрес: с.Б., обл.Враца, ул.“Г.Д.“ №70, двамата със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Д.Б.“ №83, чрез адв.Ц. Й. от АК-Враца, против Ц. Р. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., ул.Х.С. №15, общ. Б., обл. Враца, с който са поискали от съда да развали поради неизпълнение договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №1, том 12, рег.№ 5129, дело №553/31.08.2005г., по описа на нот.Г.Х. рег.

№407, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.№ 4279/31.08.2005г., акт №30, том 8, дело №1483/2005г.

В исковата молба се сочи, че на 31.08.2005г. ищецът Р. Л. Р. и съпругата му Р.П. Р., починала на 04.07.2022г., сключили с дъщеря си Ц. Р. Л., сестра на ищеца Л. Р. Л., договор за прехвърляне на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, срещу задължение за издръжка и гледане. Сочи се, че от момента на сключване на договора ответникът не е изпълнявал задълженията си по сключения договор, злоупотребява с алкохол, като не е в състояние да полага грижи за Р.и. Предвид изложеното молят да бъде развален процесния договор, претендират разноски. Прилагат писмени доказателства, молят да им бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Ц. Р. Л., чрез адв.М. М. от АК-Враца, е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който е оспорила иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че е полагала грижи за майка си Р.П. Р. и ищеца Р. Л. Р., за когото се грижи и към настоящия момент. Твърди, че ищецът Р.

1 многократно я е гонил от процесния имот, за което е сигнализирала компетентните органи.

Предвид изложеното моли да исковете да бъдат отхвърлени. Прилага доказателства.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като същото се потвърждава и от приложеното по делото удостоверение за наследници, че Р. Л. Р. е съпруг на починалата на 04.07.2022г. Р.П. Р., като двамата имат две деца – ищеца Л. Р. Л. и ответницата Ц. Р. Л..

От приложения по делото Нотариален акт №1, том 12, рег.№ 5129, дело №553/31.08.2005г., по описа на нот.Г.Х. рег. №407, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина с вх.№ 4279/31.08.2005г., акт №30, том 8, дело №1483/2005г., се установява, че на 31.08.2005г. Р. Л.

Р. и Р.П. Р. са прехвърлили на ответницата Ц. Р. Л. притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Б., обл.Враца, ул.“Х.С.“ №15, представляващ дворно място с площ от 750кв.м., представляващо УПИ IV-494, кад.№494 в кв.107 по регулационния план на с.Б., общ.Б., обл.Враца, одобрен със Заповед №9/1987, ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 64кв.м., масивна жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 70 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ от 18кв.м., масивна стопанска сграда с навес със застроена площ от 54кв.м., при граници: ул.Х.С., УПИ-495, УПИ V-496, УПИ VII-497, УПИ VIII-492, УПИ III-493, срещу задължението на приобретателя да осигури издръжката и гледане на прехвърлителите до края на живота им, като Р.и запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

От цитираното удостоверение за наследници се установява, че наследството на Р.П. Р. е открито на дата 04.07.2022г., съгласно чл.1 ЗН. Призовани към наследяване са лицата: ищецът Р. Л. Р. – преживял съпруг, Ц. Р. Л. – низходяща – дъщеря , и Л. Р. Л. – низходящ син.

Следователно след откриване на наследството на Р.П. Р., считано от 04.07.2022г. съгласно правилата на чл. 1, чл. 5 – 9 ЗН, наследствената маса като съвкупност от права и задължения преминава към наследниците й по закон – преживял съпруг, една дъщеря и един син.

Квотите в наследствената маса на Р.П. Р. между наследниците й са равни, като съпругът има квота, равна на квотата на всяко от децата. При две деца и съпруг наследниците по закон на Р.П. Р. имат квоти от по 1/3 ид.ч.от наследството на общия им праводател.

Със смъртта на Р.П. Р. придобитите от нея в режим на бездялова СИО права се наследяват от преживелия съпруг и от низходящите й деца, като съпругът получава ½ от прекратената със смъртта на съпругата СИО, а останалата ½ от прекратената СИО се наследява по равно между съпруга и двамата низходящи по 1/3 ид.ч. Така съпругът става носител на квота от ½ от прекратената СИО плюс 1/3 по наследяване, или общо 4/6 ид.ч.

Низходящите придобиват по 1/6 ид.ч. за всеки поотделно.

По делото е приложено ЕР №92633/22.05.2024г., с което е преосвидетелстван Р. Л. Р., 2 като му е определен 93% ТНР. В цитираното решение е отбелязано, че ищецът е с определена инвалидност от 09.12.1999г.

По делото е приложено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 15.08.2023г. на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина, от което се установява, че по подаден сигнал от страна на ответницата е образувана преписка срещу ищците. Л. посочила, че между страните в настоящото производство е възникнал конфликт във връзка с финансов спор, като се ограничил до размяна на обидни думи. С протокол от 02.08.2023г. били предупредени ищците в настоящото производство да на се саморазправят, да не обиждат и заплашват Л..

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.И. Т. и Благой Цветелинов Б..

Свидетелят Т. – внук на ищеца Р. Раков и син на ответницата, сочи, че майка му е заминала за Г. през 1996-1997г., като е останала там до 2015г. След прибирането си в България живяла в гр.Л. за около 5-6 години, след което се върнала в с.Б.. Твърди, че баба му - Р.П. Р., и дядо му - Р. Раков, се грижили сами за себе си, като единствено ищецът Р. имал нужда от помощ за ползването на пералня машина. Свидетелят твърди, че докато е работила в Г., ответницата е пращала издръжка единствено за него, като сочи, че е закупувала мебели за процесното жилище. Допълва, че комуналните услуги се делят между тримата по равно, както и че той и дядо му си купуват храна.

Свидетелят Б. сочи, че познава страните по делото от 2021г., когато се е нанесъл в съседната къща. Твърди, че Л. се грижи за баща си, като знае за това от самата ответница.

Според свидетеля доказателство в тази насока е фактът, че е виждал как ответницата се прибира с торби с покупки. Допълва, че е виждал и как Тихомир Т. разтоварва пазарни чанти. От ответницата знае, че тя заплаща комуналните разходи за къщата. Чувал е страните да се карат, като Л. му е споделяла, че баща й се опитвал да я бие. Допълва, че от ответницата знае, че последната се е грижила за своята майка.

В хода на производството ищецът Р. е отговорил на поставени въпроси с отговора на исковата молба по реда на чл.176 от ГПК, като сочи, че ответницата не е имала време да полага грижи за него, тъй като е живяла в Г., а след прибирането си се е омъжила в гр.Г.О., където е живяла 4-5 години. Допълва, че приживе съпругата му е полагала грижи за него, а след като се разболява – той се грижел за нея.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че следи служебно за наличието на правен интерес за водене на делото от ищеца, като при липсата на такъв производството се прекратява. В процесния случай съдът намира, че ищците имат правен интерес от предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка само по отношение на 5/6 ид.части от същия, доколкото, както беше посочено по-горе, след смъртта 3 на Р.П. Р., в патримониума на ищците са преминали общо 5/6 части от процесното имущество, респективно всички негови права и задължения, в т. ч. 5/6 част от правото да бъде развален процесния договор за издръжка и гледане (в този смисъл са Решение № 585 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1334/2009 г., III г. о., и Решение № 109 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 306/2008 г., II г. о.). С оглед предходното съдът намира, че ищците могат да претендират само собственото си право от 5/6 част да развалят процесния договор за гледане и издръжка, поради което искът за останалата 1/6 част е недопустим поради липсата на правен интерес на ищците и в тази част производството следва да бъде прекратено, като съдът дължи произнасяне по същество на спора по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка само за 5/6 част от същия.

Предявеният от ищците иск с правно осн. чл. 87, ал.3 от ЗЗД е процесуално допустим, предявен от активно процесуално легитимирани ищци против пасивно процесуално легитимирана страна.

За основателността на иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД в тежест на ищците е да установят пораждането и съществуването на действително облигационно правоотношение по двустранен договор с ответницата за издръжка и гледане, със съответното съдържание на уговорените престации, съществено неизпълнение на задълженията на насрещната страна по договора и изправност на ищеца Р. Л. Р. и наследодателя Р.П. Р. – т.е. да са престирали точно и добросъвестно своето задължение по договора.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено по делото , че по силата на алеаторен договор, сключен на 31.08.2005г., ищецът Р. и съпругата му са прехвърлили на ответницата притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот, находящ се в с.Б., общ.Б., обл.Враца, ул.“Х.С.“ №15, представляващ дворно място с площ от 750кв.м., представляващо УПИ IV-494, кад.№494 в кв.107 по регулационния план на с.Б., общ.Б., обл.Враца, одобрен със Заповед №9/1987, ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 64кв.м., масивна жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 70 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ от 18кв.м., масивна стопанска сграда с навес със застроена площ от 54кв.м., при граници: ул.Х.С., УПИ-495, УПИ V-496, УПИ VII-497, УПИ VIII-492, УПИ III-493, срещу задължението на приобретателя да осигури издръжката и гледане на прехвърлителите до края на живота им, като Р.и запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

Безспорно по делото е, че съпружеската имуществена общност между ищеца Р. и съпругата му е прекратена съм смъртта на последната на 04.07.2022г.

Договорът за издръжка и гледане е двустранен договор, който поражда задължения за всяка от страните – за страната-прехвърлител да прехвърли правото на собственост, а за страната-приобретател да осигурява грижи и издръжка на прехвърлителя, също така е алеаторен договор, тъй като към момента на сключването му не е известно какъв ще бъде 4 обемът на дължимата престация за приобретателя, т.е. за какъв времеви период би дължал издръжка и гледане и какъв размер на издръжка и какви грижи би следвало да полага.

Задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане (ако не е ограничено от постигнатото между страните съгласие) включва както осигуряването на цялостната издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за него, според нуждите му и възможностите да се справя сам. Изпълнението на приобретателя е надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя.

Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №30 от 17.06.1981 г., ОСГК, договорът за издръжка и гледане, както е възприето и с Тълкувателно решение №96/66 г. на Върховния съд, ОСГК, се окачествява като средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се обезпечат и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя и/или на третото лице, в чиято полза е сключен. Но същевременно договорът за издръжка и гледане е обусловен и от личността на страните, между които той се сключва. Законът – чл.79, ал.1 от ЗЗД, изисква точното изпълнение на договора, което предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество, но редом с това изпълнението трябва да е съобразно с правилата на добросъвестността и на морала – арг. от чл.63, ал.1 от ЗЗД. Последното изискване на закона е от особено съществено значение за алеаторните договори с начало прехвърляне.