Решение № 1956 от 04.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1956 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330112900 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Делото е образувано по искова молба на ЗАД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София , район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 и евентуално съединени искове с правно основание в чл. 500 ал. 1 т. 3 и ал. 2 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД, против Н. Н. С., ЕГН **********, от ****************, искане до съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума от 389.88 лева - регресно обезщетение за вреди, изплатени от ищеца на трето лице по договор за застраховка „гражданска отговорност на водачите“ сключен за управлявания от ответника като неправоспособен водач автомобил.

Твърди се исковата молба, че ищецът е капиталово търговско дружество, страна – застраховател по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на водача на МПС „ , с която била застрахована отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген, модел „Пасат„ с държавен контролен номер ********* . На дата 06.09.2018г., управлявайки този автомобил, ответника причинил пътнотранспортно произшествие, като отнел предимството за преминаване на лек автомобил „ Шевролет „ модел „Нубира„ с държавен контролен номер ********* , собственост на и управляван от И. Н.. С. , неправоспособен като водач, напуснал произшествието. По лекия автомобил „ Шевролет „ настъпили щети от произшествието; собственика подал пред ищцовото дружество заявление за изплащане на обезщетение, по което била образувана преписка по щета ********* и след оценка на щетите, на собственика било изплатено застрахователно 1 обезщетение в размер на 364.88 лева, с което ищеца се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на вредата.

Тъй като С. бил неправоспособен и напуснал произшествието, то се иска от съда да постанови решение ,с което да го осъди да заплати на ищеца регресното обезщетение, 25 лева – обичайни разноски за отстраняване на щетата, и законната лихва върху сбора на двете суми - 364.88 лева, от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както присъждане на разноските по производството.

Ответникът оспорва исковете , отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока по чл.131 от ГПК. Отрича причинно – следствена връзка между негово поведение и вредите, оспорва плащането на застрахователното обезщетение от застрахователя , отрича да е бил поканен да плати това регресно вземане на ищеца; липсвали и доказателства за размера на ликвидационните разноски.

Вещото лице по проведената автотехническа експертиза дава заключение, че от техническа гледна точка най-вероятен е механизъм на настъпване на увредите , при който водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ , модел „Пасат“ , при навлизане в кръстовището на ****************, не спира на пътен знак „Б2- Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и отнема предимството за преминаване на лекия автомобил „Шевролет „ ; има причинно следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите по л.а.

„Шевролет „ увреди – калник преден ляв, предна лява врата, амортисьор и шенкел.

Стойността на отстраняване на тези увреди е 1171.25 лева. Стойността на ликвидационните разноски в различните застрахователни компании варира от 10 до 30 лева.

При тези факти, водят се евентуално съединени осъдителни искове с правно основание в чл. 500 ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането, чл. 500 ал. 2 от същия закон и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, като се запозна с наведените от страните страните факти и доказателства за тях, съобрази следното :

Сложния фактически състав на чл. 500 от Кодекса за застраховането предполага едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: наличие на задължителна застраховка „гражданска отговорност на водачите „ с ищеца , настъпили по вина на водача на застрахованото МПС вреди при управлението на това МПС; заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено лице .

Съществуването на договор за застраховка „Гражданска отговорност на водачите „ доказва от неоспореното и заверено от ищеца копие от същата, под формата на застрахователна полица №***************** Застраховката е сключена с ищцовото дружество , за периода от 22.08.2018г. до 27.08.2019г. и има за предмет поемане от застрахователя на риск от ангажирането на гражданската отговорност на водача на лек автомобил с държавен контролен номер *********, собственост на Л. С. Тоест, по отношение на автомобила има валидна застраховка „ГО ” към датата на настъпването на пътното произшествие, 06.09.2018г. Оттам, възникнало е и облигационно задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила на застрахования.

2

Механизма на настъпването на произшествието личи от представения на л. 10 от исковото производство № 34803 по описа на РС София протокол за ПТП под номер ********** от дата **********г.; в него е закрепено от съставилия го служител на МВР , че водача на автомобил 1 ( „Фолксваген „ ) не спира на знак № Б2 , и отнема предимството на л. а „Шевролет“. Протокола съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.

179 от ГПК, тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на законовата му компетентност, и съответно – задължително е за съда да приеме констатациите в него за осъществени факти по смисъла на чл. 153 от същия кодекс. Нещо повече , записаният в протокола механизъм на настъпване кореспондира с изявлението на подалия уведомлението за щета И. Н. за начина , по който се е стигнало до вредите , а в описа по щета на л. 15 от делото са посочени същите вреди, описани в предходните два посочени документа , както и същия механизъм на тяхното настъпване. Същите са вредите и в останалите съставени по преписката по щетата документи, затова съдът ги кредитира, макар да са частни документи , някои от които изхождат от ищеца.Те на свой ред кореспондират със заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, включително и по отношение на частта, обясняваща най- вероятния механизъм на настъпването на пътното произшествие; затова съдът кредитира и експертизата, и уведомлението за щета, макар последното да е частен документ.Заключението на автоексперта кореспондира и с извършените описи на щетите по автомобила, и затова съдът го приема да е достоверно и компетентно изготвено. Затова съдът приема , че на дата 06.09.2018г., ответника , шофирайки автомобил с държавен контролен номер ********* , отнема предимството за преминаване на движещия се по път с предимство лек автомобил Шевролет Нубира и причинява пътнотранспортно произшествие с имуществени вреди. Има основание да бъде ангажирана гражданската му отговорност за репарирането на тези вреди .

По отношение на вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна връзка между механизма на настъпване на произшествието, от една страна , и вредите от друга , както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът отново кредитира заключението на вещото лице С. като обективно и компетентно изготвено.

Отв. С. не доказва наличие на правоспособност за управление на МПС от конкретната категория. В протокола за ПТП е записано, че е неправоспособен – не притежава свидетелство за управление на МПС от дадената категория.

От уведомлението за щета на л. 13 от дело № 34803 по описа на РС София се установява , че водачът на л. а. „Фолксваген „ е напуснал произшествието веднага след удара; тези твърдения на подалия уведомлението Н. са потвърдени от разпита му като свидетел ( на л.

68 от делото ) и съдът ги кредитира.

Обичайните разноски на ищцовото дружества за ликвидиране на щетата са 25 лева , тази сума не надхвърля разумните обичайни размери ( вж. заключението на вещото лице ) и искът е основателен и в тази му част.

На л. 20 от делото има и копие от покана до С. да заплати на ищеца сумата от 389.88 лева регресно вземане за ПТП, настъпило на дата 06.09.2018г.

3

Тоест, предпоставките на чл. 500 ал. 1 предл. трето от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и следва да бъде уважен. По иска по чл. 500 ал. 2 от същия кодекс съдът няма да се произнесе, тъй като има решение по спорното право.

На основание чл. 78 от ГПК разноските по този иск се присъждат в полза на ищеца , по списък.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда Н. Н. С., ЕГН **********, от **************************, да заплати на ЗАД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София , район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сума от 389.88 лева - регресно обезщетение за вреди , изплатени от ищеца на трето лице по договор за застраховка „гражданска отговорност на водачите“ с полица № **********************, за претърпени от него на дата 06.09.2018г. вреди от ПТП , за които е образувана преписка по щета *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба– 21.06.2021г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Н. Н. С., ЕГН **********, от *****************************, да заплати на ЗАД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в София , район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1092 лева разноски по делото .

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4