Решение № 19 от 18.01.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Н., 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20242150100729 по описа за 2024 година

Производството по делото е по предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „М.Б.Д.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., м. „Б.“, к-с „Р.а.”, ап. *, представлявано от О.Ш., чрез адв. Н. Д. от АК – Б., срещу М. Б. с Булстат **** и И. Б. с Булстат ***** и двамата с адрес: село К., м. „С.“, к-с „Б.В.В.“, къща Е. № *, ат. *, ап. **.

Ищецът твърди, че между страните е налице договор за посредничество за покупкопродажба на недвижим имот от 13.07.2023г., подписан лично от ответниците на 27.07.2023г.,по силата, на който ищецът се задължил да посредничи при продажбата на собствения на ответниците апартамент, находящ се в с. К., к-с „Б.В.В.“, ет. 1, ап. 9-В с договорена цена за имота 52 000,00 евро, да осигури организационно обслужване на сделката до сключване окончателен договор за продажба и да издаде фактура за полученото възнаграждение, а ответниците се задължили да заплатят възнаграждение на дружеството в размер на 4000,00 евро в деня на нотариалното прехвърляне на имота. Заявява се, че договорът е сключен двуезично – на български и на английски език, който език е роден на възложитЕ.те. Твърди се, че на 28.07.2023г. възложитЕ.те лично прехвърлили на А. В. Р. собствения си апартамент. Сочи се, че ищцовото дружество като изпълнител е изпълнило своето задължение по договора, като е осигурило организационно обслужване на сделката до сключване на окончателен договор, но не е получило дължимото му се възнаграждение.

Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на „М.Б.Д.“ ООД дължимата се по договора сума в размер на 4000,00 евро. Претендира и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, е депозиран писмен отговор от ответниците, чрез назначения особен представител адв. И. Н. от АК - Бургас, който оспорва изцяло предявения иск – както по основание, така и по размер. Оспорва лицата да са обвързани от облигационно отношение с ищцовото дружество, алтернативно – по посочените в представения Договор за посредничество условия. Оспорва ищцовото дружество да е извършило посреднически услуги. Оспорва се автентичността на подписите, положени от 1 ответниците върху представения договор за посредничество. Посочва, че не е ясно дали ищецът е изпълнил задължението си за осъществяване на срещи с потенциални купувачи.

Оспорва представените доказателства, в частност платежно нареждане за заплатено капаро, да касае собствения на ответниците недвижим имот. Твърди, че ответниците не са се задължили да заплатят сумата 4000,00 евро, а евентуално 400,00 евро, доколкото в представения превод на английски език словом е записано четиристотин, а не четири хиляди. По същество се моли за отхвърляне на иска изцяло като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност да бъде отхвърлен над размера от 400,00 евро.

В хода на проведените открити съдебни заседания по делото страните поддържат твърденията си и молят за присъждане на съдебно деловодни разноски. Особеният представител оттегля искането си за оспорване автентичността на подписите на ответниците, положени върху двуезичните договори за посредничество. По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът на оснoвание чл. 146 от ГПК е указал на страните, че на доказване подлежат всички спорни факти, които са от значение за решаване на делото и връзките между тях.

Ищецът следва да докаже твърденията си в молбата, че е изпълнил задълженията си по договора за посредничество - да посредничи за намирането на купувачи на имот собственост на ответниците, а ответниците – се задължават да заплатят на ищеца сумата от 4000,00 евро комисионно възнаграждение, че е настъпил падежа за плащане на претендираната сума за възнаграждение, както и че изпълнил останалите свои задължения по договора за свършената работа. Ответниците следва да установят пълно и главно всички свои юридически факти, свързани с наведените правоизключващи, правопогасяващи възражения, включително възраженията си в отговора за недължимост на претендираната сума, че договореното възнаграждение е различно от посоченото в договора за посредничество, че ищецът не е изпълнил задълженията си по същия договор и не му се дължи възнаграждение.

Видно от приложения към исковата молба договор за посредничество при покупкопродажба на недвижим имот от 13.07.2023г. е, че ответниците, в качеството им на възложитЕ. и ищцовото дружеството, в качеството му на изпълнител, е сключен договор за посредничество при продажбата на процесния имот, представляващ Апартамент № 9-В, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по КККР на с. К., общ. Н., обл. Бургас, с адрес на имота: с. К., к-с „Б.В.В.“, ет. 1, ап. Е. 9-В, разположен в жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор *******, с договорена цена за имота (продажна цена) в размер на 52 000 евро. Съгласно чл. 3.2 от договора ответниците са уговорили, че дължимото възнаграждение за услугата е в размер на 4000,00 евро, платима в деня на нотариалното прехвърляне на имота, описан по-горе. Установява се по делото, че договорът е подписан двуезично – както на български, така и на английски език (като по делото е представен заверен превод от легализиран преводач), лично от двамата ответници на 27.07.2023г. По силата на така сключения между страните договор, ищцовото дружество се е задължило да осигури организационното обслужване на сделката до сключване на окончателен договор за продажба. Срещу това за ищцовото дружество е възникнало правото да получи възнаграждение в размер и срокове, посочени в договора. Видно от съдържанието на договора ответниците е следвало да платят дължимото се възнаграждение в деня на нотариалното изповядване на сделката, а изпълнителя (ищеца) е следвало да издаде фактура 2 след получаване на плащането (чл. 2.6 от договора).

От приетия по делото като доказателство заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба № ******г. се установява, че на 28.07.2023г. ответниците лично са присъствали при продажбата на собствения си апартамент, като са продали същия на А. В.

Р. за продажна цена в размер на 52 000,00 евро. Купувачът е разпитан в качеството му на свидетел, като същия заявява, че като представител на „М.Б.Д.“ ООД познава брокера О.Ш., с който комуникирал по телефон и имейл. Заявява, че именно той е Б. този, който го е свързал с продавачите във връзка с продажбата на имота. При проведения разпит свидетеля заявява също така, че е превел на ищцовото дружество и капаро за покупката на апартамента. По делото е представено и прието като доказателство заверено копие от платежно нареждане, от което е видно, че по сметка на ищеца е преведен „депозит за покупката на апартамент Е. 9Б“ (л. 13 от гр. дело № 2087/2024г. на РС – Бургас). На сделката е декларирано, че част от продажната цена в размер на 1000,00 евро е платена предварително по банков път, като това обстоятелство е отразено и в текста на подписания нотариален акт. Съдът преценява свидетелските показания като логични, последователни, допълващи се и съответстващи на писмените доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Както беше посочено по-горе по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно следните обстоятелства: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за посредничество, че ищецът е изпълнил задължението си да осъществи посредничество за сключване на договор за продажба на процесния недвижим имот и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на възнаграждение; размер на възнаграждението по договора. При доказване на горните факти ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за плащане.

От представения по делото договор за посредничество от 13.07.2023г., се установява, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да посредничи при продажба на описания в договора недвижим имот, а ответникът се е задължил да заплати посредническо възнаграждение в размер на 4000,00 евро. Уговорено е, че възложителят дължи посоченото възнаграждение при изповядване на сделката, т.е. в случай, че изпълнителят намери купувач, който да закупи имота. Процесният договор първоначално е оспорен от страна на ответника досежно неговата автентичност, но след сравняване на подписите на ответниците с тези положени в представения нотариален акт, особения представител е оттеглил това свое искане. В тази връзка съдът приема, че между страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за посредничество, по силата на който ищецът, съгласно чл. 49, ал. 1 от ТЗ е следвало да извърши дейност, свързана със съдействие за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Установи се от събраните по делото доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като с негово посредничество е сключен договор за покупкопродажба на имота, поради което за ответниците е възникнало задължение да заплати уговореното възнаграждение. Горното се потвърждава и от показанията на свидетеля Р., от които се установи, че брокера от „М.Б.Д.“ ООД О.Ш. е го е свързал с продавачите, след което той си е наел адвокат, който да го представлява, за да може сделката да продължи нататък. Ирелевантно в конкретния случай, е че мениджъра на комплекса е свързал купувача с брокера на ищцовото дружество, тъй като последното е направило връзка с продавачите, а в последствие и чрез адвоката на купувача са довършили организационно сделката. В тази връзка липсват доказателства за участието на други лица при извършването на посредничеството при продажбата на процесния имот, за което е Б. сключен договор между 3 ищецът и ответниците.

Съдът счита за неоснователно направеното от особения представител в отговора на исковата молба възражение, че заплатеното капаро (депозит) от купувача на ищцовото дружество не касае процесния имот, тъй като в него е посочен 9Б, а не 9В, и в този смисъл не е осъществено посредничество за продажбата на имота на ответниците. От събраните в хода на производството доказателства и при цялостния анализ на същите се установява, че имотът, който е описан в договора за посредничество и в последствие е предмет на продажба с нотариален акт от 28.07.2023г., е един и същ. От представените документи е видно, че различните лица изписват по различен начин номера на апартамента, като едни от тях използват латинската буква „В“, а други българската буква „Б“. Това обстоятелство обаче не може да опровергае факта, че както в договора за посредничество и обсъждания за продажба с купувача имот, така и в самия нотариален акт се касае за Апартамент 9-В или Е.

9-В, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на с. К., общ. Н. и именно относно този апартамент страните са изразили воля и са водили преговори за покупко-продажба. Идентичност е налице и досежно продажната цена посочена в договора за посредничество и тази, за която след това е изповядана сделката.

По отношение на настъпване на падежа за плащане на претендираната сума за възнаграждение по договора и нейния размер се установи безспорно, че същият е настъпил със сключване на окончателния договор на 28.07.2023г., тъй като съгласно чл. 3.2 от договора задължението за плащане на комисионното възнаграждение е деня на нотариалното прехвърляне на имота. Съгласно чл. 2.6 от договора ищцовото дружество се е задължило да издаде фактура за полученото възнаграждение. Липсва поемане на задължение от страна на изпълнителя, преди извършване на плащането на договореното възнаграждение, да бъде издадена фактура, даже напротив при анализа на уговореното в цитираната точка от договора може да се заключи, че фактура следва да бъде издадена едва след получаване на плащането на договореното възнаграждение. В тази връзка и възражението на особения представител, че не е извършено плащане, тъй като не е издадена фактура, се явява неоснователно.

Разпечатката съдържа 24 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9375e1bf-0747-4a3b-adf2-6e82904f0a19