Решение № 16 от 13.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Н. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200996 по описа за 2025 година Производството е образувано по постъпила касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия О. И. О., срещу въззивно решение № 299/26.08.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 642/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че определеното от въззивния съд наказание е явно несправедливо, като се прави искане за намаляване на неговия срок.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като прави искане за оставяне на въззивното решение в сила.

Гражданските ищци и частни обвинители Л. И. Ч. и В. И. П. и техният повереник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание.

Подсъдимият О. И. О. в предоставената му последна дума моли за намаляване размера на наложеното му наказание.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

1

С присъда № 19/29.03.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 702/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимият О. И. О. е признат за виновен в това, че за времето от 23, 44 часа до около 23, 50 часа на 29.07.2022 г. в двора на къща в село Микрево, община Струмяни, ул. „Райна Княгиня“ № 15, сам и при условията на посредствено извършителство, чрез наказателно неотговорно лице – малолетния О. М. И. /на 13 години/ е направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари в размер на 136,70 лева, от владението на собственика им И. З. Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като за осъществяването на деянието е използван специален начин – малолетният О. И. се е прехвърлил през оградата, покатервайки се по монтиран пред нея пътен знак, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т. 4, пр. последно, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание три години лишаване от свобода, което съобразно чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл.

18, ал. 1 НК.

На основание чл. 59, ал.1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия считано от 30.07.2022 г. до 29.03.2024 г.

На основание чл. 45 ЗЗД са отхвърлени гражданските искове предявени срещу подсъдимия от гражданските ищци Л. И. Ч. и В. И. П. в размер на по 50 000 лева, като неоснователни.

С присъдата окръжният съд се е разпоредил по отношение на разноските и веществените доказателства по делото.

По протест на ОП - Благоевград и жалба на гражданските ищци с искане за осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото обвинение и уважаване на предявените срещу него граждански искове, в Софийски апелативен съд е образувано в.н.о.х.д. № 642/2025 г. С въззивно решение № 299/26.08.2025 г., постановено по същото дело, първоинстанционната присъда е изменена като е увеличен срокът на наложеното наказание лишаване от свобода от три години на шест години, на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е изменен първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от „общ“ на „строг“, а подсъдимият е осъден да заплати допълнително направените разноски в размер на 106, 50 лева в полза на ОДМВР – Благоевград и 425,51 лева по сметка на ОС – Благоевград. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Недоволството на касатора е насочено срещу несправедливото, според него, увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. Твърди се, че неправилно въззивният съд е отчел превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е съобразил ниската степен на обществена опасност на дееца с оглед чистото му съдебно минало, съдействието 2 му за разкриване на обективната истина, направените самопризнания в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, изразеното съжаление за извършеното, трудовата му ангажираност и най – вече факта, че малко преди деянието е навършил пълнолетие. Сочи се и че престъплението не е било планирано предварително, подсъдимият не е познавал пострадалия и че идеята за извършване на престъплението е била на наказателно неотговорния О. И..

За да увеличи размера на наложеното наказание, въззивната инстанция е преоценила възприетите от първостепенния съд смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно е счела, че самопризнанията на подсъдимия и съдействието му чрез тях да бъде разкрита обективната истина, по същество следва да бъдат отчетени като едно смекчаващо отговорността обстоятелство. Констатирала е вярно и че в материалите по делото не е отразено каквото и да било изказано съжаление от страна на подсъдимия за извършеното, за да бъде отчетено то в посока смекчаване на вината, както е сторил първоинстанционният съд. Въззивният съд е оценил правилно наличието на утежняващи обстоятелства, извън съставомерните елементи, характеризиращи конкретната престъпна проява като такава с по - висока степен на обществена опасност. Несъмнено такива са използването на малолетния И. за осъществяване на деянието, за противообществените прояви на когото подсъдимият не само е имал информация, но и в част от тях лично е участвал, за което са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Като пълнолетен човек той не е възпрял малолетния, а го е поощрил да извърши деянието, осигурявайки му охрана отвън пред оградата на жилището на пострадалия. Морално укорим и с по - голяма тежест за отговорността е и изборът на жертвата на кражбата. Подсъдимият и малолетният са набелязали възрастен човек, живеещ сам в дома си, със скромни доходи, които си е набавял продължавайки да извършва бръснарски услуги, въпреки годините си /82 г./. Посегателството спрямо човек, който е проявявал разбиране и съпричастност към подсъдимия, заради недоброто му финансово състояние, като често не му е взимал пари за услугите /вж. обясн. на подс. О./, характеризира извършителя като меркантилна и безчувствена личност, за която собственото материално благополучие е поставено по - високо от каквито и да било човешки ценности.

Правилно в същата насока въззивният съд е преценил, че наложените на подсъдимия възпитателни мерки по ЗППМН за извършени от него предишни кражби не са постигнали необходимия поправителен ефект, което го определя като лице с по – голяма обществена опасност. Налице е градация в противообществените му прояви - от извършване на дребни кражби до проникване през нощта в дома на пострадалия, в негово присъствие, с цел отнемане на пари. При това, макар и подсъдимият да е оправдан по обвинението за грабеж, не може да бъде пренебрегнат факта на връзката между неговата престъпна проява и настъпилата смърт на пострадалия, което характеризира както личността му, така и конкретното деяние, като такива с висока степен на обществена опасност. В този смисъл оценката на въззивния съд на посочените обстоятелства като отегчаващи е правилна, а възраженията на касатора, че инициатор за извършване на престъплението е малолетният И. и че ролята на подсъдимия е минимална, са неоснователни.

3

Наред с изложеното настоящия съдебен състав констатира, че контролираният съд неправилно е преценил в тежест на подсъдимия факта, че не е оказал помощ на пострадалия.

По делото не е установено по несъмнен начин, в кой момент подсъдимият е разбрал за действията на малолетния спрямо възрастния човек, какви наранявания му е причинил и в какво състояние го е оставил. При това положение неоправдано е да се утежнява отговорността на подсъдимия поради това, че не е помогнал на жертвата.

Незаконосъобразно е отчетено като отегчаващо отговорността и обстоятелството, че опитът за кражба е останал недовършен по независещи от дееца причини – „събуждането на пострадалия и реакцията му срещу присъствието на друго лице в дома му“. Този подход на контролирания съд е в разрез с разпоредбата на чл. 58, б. „а“ НК, която дава възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 55 НК, съответно за налагане на по – леко по размер или вид наказание при опит, като се отчетат причините за недовършеност на престъплението.

Това изисква извършването на анализ на обстоятелствата, поради които деянието е останало недовършено, като резултатът от него може да доведе единствено до облекчаване на положението на дееца, но не и до утежняването му, както неправилно е сторил контролираният съд.

Съвкупната оценка на коментираните обстоятелства не налага извод за значителен превес на отегчаващите такива, изискващ определяне на санкцията над средния предвиден за съответното престъпление размер, както е преценил въззивният съд. Допълнително отчетените от него утежняващи факти действително налагат да бъде увеличен срокът на наказанието лишаване от свобода, определен с първоиинстанционната присъда.

Справедливо е обаче, според настоящия съдебен състав, това увеличение да е от три години на четири години. По – високо по размер наказание би било проява на неоправдана репресия, като се има предвид преди всичко младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на престъплението /месец след навършване на пълнолетие/. В тази възраст човек все още не е придобил достатъчно житейска зрялост, като поведението му се обуславя от характерните за младостта самонадеяност, надценяване на собствените си възможности и недооценяване на реалните последици от действията си. Младата възраст на подсъдимия към датата на извършване на деянието, а и към настоящия момент, има своето значение при определяне на вида и размера на санкцията, от гледна точка на постигане на целите най – вече на специалната превенция. Тя дава по - голяма възможност за поправянето и превъзпитаването на дееца, при когото все още не е приключил процеса на формирането на съзнателната зряла личност. В конкретния случай не е без значение и обстоятелството, че подсъдимият реално вече е изтърпял значителна част от наказанието в условията на предварителния арест, време през което е имал възможност да преосмисли и коригира поведението си.

Срокът на така определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и след неговото намаляване не отговаря на едно от изискванията за приложението на чл. 66, ал.1 НК. Освен това следва да се посочи, че осъщественото престъпно деяние е с висока степен на обществена опасност, а това изисква по - висок интензитет на наказателната репресия, 4 изразен чрез поставянето на подсъдимия в условия, които да му въздействат по - осезателно в посока осмисляне на правилата, установени в обществото. Необходимо е по – продължително откъсване на подсъдимия от неговата среда и поставяне в изолация от обществото и под въздействие на предвидените при изпълнението на наказанието лишаване от свобода възпитателни средства. Ефективното изтърпяване на санкцията се налага и с оглед постигането на общопревантивната й цел. Макар и обект на престъплението, извършено от подсъдимия, да са били обществените отношения, свързани с правото на собственост, реално във връзка с неговото осъществяване са били сериозно увредени отношенията защитаващи най - ценното човешко право - правото на живот. Това изисква да се наложи такова по тежест наказание на конкретния извършител, което да респектира останалите членове на общността, като им въздейства предупредително и възпиращо. Тази цел не може да бъде постигната с условно осъждане, поради по принцип по - ниския му принудителен и превантивен потенциал, което налага санкцията лишаване от свобода да бъде изтърпяна ефективно от подсъдимия, както законосъобразно и справедливо са преценили предходните съдебни инстанции.