Определение № 469 от 10.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. София, 10.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100600717 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на адв. К.Г. от САК, защитник на Н. П. Д., подсъдима по НОХД №4170/2023 година по описа на Софийски районен съд, НО, 23 състав, срещу Определение, постановено в разпоредително заседание от 25.09.2024 год.

В жалбата са изложени доводи в два пункта, а именно:

На първо място, защитата сочи че са били допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на разпоредителното заседание и е било опорочено произнасянето по въпросите по чл. 248, ал.1, т. 1 – 8 от НПК.

Твърди се, че за проведеното разпоредително заседание не са били изпратени нарочни съобщения на страните по чл. 247в от НПК. В допълнение за опорочената процедура, се твърди, че по време на прекъсванията на разпоредителното заседание, съдията докладчик е разглеждал и други дела от насрочените за състава за деня.

На следващо място, защитата излага съображения за допуснато нарушение от съдебния състав и с оглед действията, които е предприел, незабавно след обявяването на определението по чл.248, ал.6 от НПК, а именно дал е ход на съдебното следствие по делото (извършени са разпити на свидетели), въпреки че разглеждането му е по общия ред, а не по някоя от диференцираните процедури и въпреки направените възражения от защитата по т. 3 на чл.248, ал.1 от НПК.

Във втория пункт на жалбата, адв. Г. е изложила доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правата на подсъдимата, а именно сочи се че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Според защитата, са налице несъответствия и неразбиране, както относно фактическите твърдения на Софийска районна 1 прокуратура, така и корелация на тези твърдения по време и място на всеки значим и изведен в диспозитива факт. Твърди се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани две деяния, които не са конкретизирани юридически и съжденията на съдебния състав в тази насока се приемат за недопустими.

В заключение, се иска определението на Софийски районен съд от 25.09.2024 год., постановено в разпоредително заседание да бъде ревизирано и съответно да бъде отменено, като ако се възприемат доводите за опорочената процедура по провеждането му, а делото да бъде върнато за провеждане на надлежно разпоредително заседание. Алтернативно се предлага, в случай че бъдат възприети доводите на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваното определение да се отмени, съдебното производство да се прекрати и делото да бъде върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняването им.

Посочената частна жалба не е била съобщена на страните (подсъдимата и Софийска районна прокуратура) и респективно, същите са били лишени от възможността да реализират евентуални възражения. Именно поради това и делото е било върнато за администриране на районния съд с Определение от 04.12.2024 год. постановено по ВНЧД №7711/2024 год. по описа на Софийски градски съд, които указания не са били изпълнени. Делото е върнато в Софийски градски съд на 29.01.2025 год. (след повече от месец), след като за това е била подадена нарочна молба от защитата на подсъдимата – адв. Г. и без да е било изпълнено разпореждането на съдията – докладчик от 28.01.2025 год. във връзка с указанията на горестоящата инстанция.

Настоящият въззивен състав намира, че делото не следва да бъде връщано повторно за администриране на Софийски районен съд, доколкото това би довело до допълнително забавяне на производството, при положение че допуснатото опорочаване на процедурата по провеждането на разпоредително заседание е от такова естество, че предполага отмяна на атакувания съдебен акт. За деловодното неизпълнение на указанията на Софийски градски съд и на съдията – докладчик, следва да се уведоми Председателят на Софийски районен съд, доколкото същият има правомощия в тази насока.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакувания съдебен акт и материалите по делото, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 249, ал.3 от НПК седем дневен срок от произнасянето на определението от разпоредително заседание, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт:

Съдебното производство по НОХД №4170/2023 г. по описа на СРС – НО, 23-ти състав, е образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен 2 акт по досъдебно производство № 585/2022 г. по описа на 05 РУ – СДВР (пр. пр. № 320/2023 год. по описа на СРП) срещу Н. П. Д., като на същата е било предявено и повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК.

По делото, с разпореждане от 10.05.2023 год. е било насрочено разпоредително заседание, което е било проведено на 05.02.2024 год.

Постановеното протоколно определение е било отменено по жалба на защитата (макар и не на посочените от нея основания), с Определение № 2161 от 12.07.2024 год. по ВНЧД № 3834/2024 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 13 в. с., като делото е върнато на Софийския районен съд от стадия на разпоредителното заседание.

Въззивният съд констатира, че след връщането на делото в Софийски районен съд, без да насрочи ново разпоредително заседание и без да уведоми за това страните с надлежни съобщения, съдебният състав е провел такова в насрочено от преди това съдебно заседание, за което били призовани и свидетели.

При обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал.

4, т. 1 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Н. П. Д. и е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото. Без да се произнесе с нарочно определение по всички въпроси, подлежащи на обсъждане по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдебният състав не е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по общия ред, а е продължил разглеждането на същото и е дал ход на съдебното следствие, като е пристъпил към събирането на доказателства. Съдебният състав не се е намирал в хипотезата на чл. 252, ал.1 от НПК и въпреки това е предприел незабавно разглеждането на делото, след провеждането на „разпоредителното заседание“ и въпреки възраженията на страните.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите по делото и с наведените от защитата доводи в депозираната частна жалба, намира постановеното протоколно определение в съдебното заседание от 25.09.20224 год. за незаконосъобразно. Същото е постановено при грубо нарушение на процесуалните правила, поради което то следва да бъде отменено.

Процедурата по провеждането на разпоредителното заседание е формална и същата следва да бъде изпълнена съобразно въведения в НПК процесуален ред. Отклонението от същата представлява процесуално нарушение от групата на съществените такива, доколкото се ограничават и нарушават правата на страните.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл.247б, ал. 2, т. 2 от НПК, когато съдията – докладчик намери, че делото е подсъдно на Съда, „насрочва образуваното по обвинителен акт дело, за което не са налице основанията за прекратяване по чл. 250, ал. 1, в разпоредително заседание ….“ . С оглед постановеното Определение на въззивната инстанция, Софийският районен съд е следвало да проведе ново разпоредително заседание, предвид това че определението от проведеното на 05.02.2024 год. е било отменено (поради това, че същото не е било подписано от целия съдебен състав). Тук следва да се отбележи за пълнота, че въззивната инстанция изрично е посочила в акта си, че неподписването на определението от разпоредително заседание от целия съдебен състав (а не на съдебния протокол), представлява съществено 3 нарушение на процесуалните правила. В този смисъл, буди недоумение неразбирането на председателя на първоинстанционния състав и изрично вписаното в съдебния протокол несъгласие с акта на Софийски градски съд на стр. 2.

Първостепенният съд, отново, за втори път е опорочил процедурата, като в случая е допуснал ново нарушение – този път не е изпълнил задълженията си по чл.247б, ал. 2 , т.2 от НПК, както и не е изпълнил задълженията си да уведоми страните, съответно да им разясни правата по чл.247в от НПК и да им предостави възможност за упражняване на правата им съобразно ал. 3 и ал. 5 на същата норма, а директно е пристъпил към разглеждане на въпросите по чл. 248, ал.1, т. 1 – 7 от НПК. По време на това заседание, е постановено без каквито и да е мотиви изготвянето на звукозапис, при който също са били допуснати нарушения, доколкото не са били спазени строго формалните норми във връзка с чл. 311, ал. 3 вр. чл. 238 и чл. 239 от НПК.

Констатираните от въззивната инстанция нарушения не се изчерпват единствено в горното, а и с оглед липсата на произнасяне на съдебния състав по всички въпроси, подлежащи на разглеждане в разпоредително заседание.

Районният съд не е изпълнил съществена част от разписаните в чл. 248 от НПК изисквания - да даде собствена оценка и отговор на въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание, като ясно и точно заяви становището си по тях (а не само по т. 3 на чл. 248, ал. 1, от НПК), като освен мотивирано, това становище следва и да е обективирано в съдебен акт – определение, каквото тук липсва по въпросите, с изключение на тези по т.3. Отделно от това, съдебният състав, без да е било необходимо, е пристъпил към незабавното разглеждане на делото, като е открил началото на съдебното следствие и е пристъпил към събирането на доказателства. Разглеждането на делото е започнало по общия ред, а не по някоя от предвидените диференцирани процедури в НПК (по гл. 27, гл. 28 и гл. 29) и съгласно т. 8 на чл. 248, ал. 1 от НПК, делото е следвало да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетели. От своя страна това предполага и възможност на страните да се подготвят за разглеждането на делото, съответно да имат възможността при един състезателен процес да упражнят в пълнота своите процесуални права. Действително, съгласно нормата на чл. 343 от НПК, обжалването на определенията не спира производството и изпълнението на съдебния акт (доколкото обжалването на определението от разпоредително заседание е предвидено да се осъществява по реда на глава 22 от НПК). Насрочването на делото по т. 8 в друго заседание, особено при възражения на страните за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е предвидена от законодателя при разглеждането на делото по общия ред, с оглед избягването на възможност от преповтаряне на действията на Съда, в случай на отмяна на съдебния акт от разпоредително заседание от въззивната инстанция. В този смисъл съвсем и основателни са били възраженията на страните във връзка с това решение на съдебния състав, макар и същите да не се явяват самостоятелно основание за отмяна на атакуваното определение, но се споменава от въззивната инстанция за пълнота. В този смисъл не следва да бъде пропуснато и възражението на защитата, доколкото е налице и запис в съдебния протокол, че в едно от прекъсванията, председателят на съдебният състав си е позволил да участва в друго наказателно производство – в НЧХД.

Настоящият състав намира, че не следва да взима отношение по изложените в пункт 2 от частната жалба аргументи, доколкото при новото разпоредително заседание Софийски районен съд ще следва отново да 4 изслуша становищата на страните и съответно да се произнесе за наличието или липсата на съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК и това определение подлежи на самостоятелна проверка по реда на глава 22 от НПК, в случай на жалба или протест. Произнасянето по посочените въпроси от въззивния съд, не би следвало да ангажира първоинстанционният състав, но е ирелевантно, доколкото отмяната на атакуваното определение в настоящия случай е с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на разпоредително заседание и се явява самостоятелно основание.