Решение № 250 от 11.02.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 250

Враца, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20257080700582 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Ц. М. В. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000338/28.10.2025 г. на Началник група към ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от същия закон му е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.

Твърди се, че ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна, постановена при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяната й. Не се претендират разноски

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Началник група към ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Процесната заповед е получена на 02.12.2025 г., от жалбоподателя, видно от разписката за връчването й – л. 16 гръб. Жалбата е подадена на 16.12.2025 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 28.10.2025 г., около 21:12 часа в [населено място], [улица]до номер 32, като собственик на лек автомобил „КИА РИО“ с рег. № [рег. номер] е допуснал/предоставил управлението му на В. П. П. от [населено място], който е лишен от това право по съдебен/административен ред.

Видно от АУАН серия GA – 3941314/28.10.2025 г. – л. 17, същият е съставен на В. П. П. от [населено място], за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

На същата дата – 28.10.2025 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0967-000338/28.10.2025 г. от Началник група към ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от с. з. му е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.

Към преписката е приложен цитирания АУАН серия GA – 3941314/28.10.2025 г.; справка за нарушения на жалбоподателя; данни за ППС към 30.10.2025 г.; ЗППАМ № GPAM – 1801657/30.09.2025 г. и Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Враца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група към ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, чиято компетентност е установена от т.1.3 на приложената по делото Заповед № 369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания,з а осъщественото нарушение по ЗДвП, като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, АУАН, с който е установено нарушението, а именно, че към същата дата автомобилът собственост на жалбоподателя е управляван от лице, което не притежава СУМПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви „а“, „б“, „в“, „л“, „м“, „о“, „п“ и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед е налице.

Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт притежава не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт обстоятелства. В случая в текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Органът се позовава и препраща към съставен АУАН, серия GA – 3941314/28.10.2025 г., установените обстоятелства, в който са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Така изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ.

При осъществения съдебен контрол не се установиха нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, установено по надлежния ред със съставянето на АУАН на лишения от право да управлява водач, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „а“ за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. С нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При така цитираната законова регламентация, се установява, че за целите на административното производство, в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „а“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката, включително предоставяне от страна на собственика, респективно знание от негова страна, че водачът не притежава СУМПС.

Развитите в жалбата доводи, освен че са бланкетни и не съдържат абсолютно никаква конкретика, са и неоснователни. Няма спор по делото, че автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената ЗППАМ е собственост на жалбоподателя, както и че на датата, времето и мястото, посочени в АУАН и ЗППАМ, този автомобил е управляван от лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред – ЗППАМ № GPAM – 1801657/30.09.2025 г. на Инспектор към РУ – Роман, ОД на МВР – Враца, влязла в законна сила на 15.10.2025 г. – л. 30, като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1. Наличието или не на противоправно поведение от страна на жалбоподателя, дори когато последният е физическо лице, е без правно значение, защото законът не се интересува от вината му при налагане на ПАМ. Решаващото в случая е, че собственото му МПС е управлявано от лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Именно това обстоятелство, в условията на обвързана компетентност, задължава административния орган да издаде процесната заповед, без да има възможност на преценка дали да я издаде или не. Обстоятелството, че нарушението, чието преустановяване се цели, е извършено от трето лице, не променя извода, че адресат на превантивната ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е собственикът на МПС. Производството по налагане на административно наказание е различно по вид и правни последици от производството по налагане на принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен срещу трето лице, защото то е извършител на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, но мярката е приложена спрямо жалбоподателя, защото той е собственик на процесното МПС.

Твърденията за допуснати нарушения на ЗАНН са неоснователни. Възражения относно съставения АУАН касаещи вероятно допуснати нарушения на процедурата по неговото съставяне са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат в настоящето производство. Същите са относими в процедурата по оспорване на НП, но не и в настоящето производство. Това е така, защото законодателят е предвидил отделен процесуален ред за прилагане на принудителните административни мерки и за налагане на административните наказания. Предпоставките за издаване на двата документа, техните издатели и преследваните цели са различни. С издаването на оспорената заповед не се изследва административнонаказателната отговорност на адресата или на установения с АУАН нарушител, за да се решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата съставомерност, респективно да бъде обсъждана формата на вината и наличието на условията по чл. 28 от ЗАНН. Принудителните административни мерки като вид административна принуда засягат в негативна степен правата и интересите на адресатите си, но не са санкция и за тях не важат правилата по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. ПАМ се прилагат с индивидуален административен акт, носещ характеристиките по чл. 21, ал. 1 от АПК и описанието в заповедта следва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което в случая е сторено. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е достатъчно установяване на нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, въвеждащ забрана за предоставяне на превозното средство на лице, което е неправоспособен водач. Не е необходимо да съществува пълно съответствие на фактическите обстоятелства по АУАН, респ. по последващото наказателно постановление, и тези по заповедта за прилагане на ПАМ. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Разпечатката съдържа 33 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9374d368-b6e2-4bd1-a2a3-62f5f258526f