Определение № 189 от 13.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Благоевград , 12.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Маргарита Коцева

Илияна Стоилова

Петър Пандев като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20211200600298 по описа за 2021 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на адвокат А.Т. в качеството му на повереник на Н. А. К. от гр. К. срещу Определение № 92596 от 22.03.2021 г. на РС – Благоевград, постановено по ч.н.д. № 363/2021 г. по описа на същия съд.

В жалбата се твърди, че в определението на районния съд са направени неправилни правни изводи, че в конкретния случай няма извършено престъпление, като прокурорът и съдът неправилно били стеснили и тълкували разпоредбата на чл. 209 НК. В жалбата повереникът на Н. А. К. изразява несъгласие с изводите на прокурора, потвърдени от районния съд, че за да е налице престъпление измама заблуденият следва да има правно значимо поведение, каквото не било поведението на Н.К., защото той е дал парите на Р. за нещо противозаконно и за постигане на користни интереси, като даването на парите няма правен ефект на действителна сделка и не могло да предизвика защита на правата им от закона. Изтъкват се доводи, че пострадалият не би търсил защита по НПК, ако сделката му с Р. е била действителна; че прокурорът е укорявал поведението на К., който е трябвало да знае, че не това е редът за започване на работа, но по никакъв начин не се укорявало поведението на Р., която е въвела в заблуда К., че може да свърши нещо, което няма как да свърши и за това получава пари. Изразява се несъгласие с изводите на прокурора и на районния съд, че единствено 1 пострадалият следва да бъде укорен за постъпката си, а поведението на Р. е квалифицирано като лъжа, от която макар и да е настъпила имотна вреда за К., нямало престъпление. Изтъкват се доводи, че прокурорът и съдът са направили непълен и незадълбочен анализ на поведението на Р., на причините за поведението на К., за да се изследвало дали Р. е използвала заблуждението, неопитността или неосведомеността на К. и с това му е причинила имотна вреда, като се твърдят допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК.

Иска се атакуваното определение на РС – Благоевград, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство – ДП № 1899-ЗМ-343/2019 г. по описа на 01 РУ – Благоевград, да бъде отменено и върната преписката на прокурора за продължаване на процесуалните действия за привличане на обвиняем за измамата.

Срещу жалбата не е депозирано възражение от РП – Благоевград след връчване на препис от същата.

Ведно с жалбата в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 363/2021 г. по описа на РС – Благоевград и Досъдебно производство № 343/2019 г. по описа на 01 РУ – Благоевград.

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния съд, изложените доводи в жалбата на повереника на пострадалия и провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е допустима – същата е подадена в законовия 7-дневен срок за атакуване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано съгласно чл. 243, ал. 7 НПК лице – пострадал от извършено престъпление.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Атакуваното определение на районния съд е незаконосъобразно и необосновано и са налице основания за неговата отмяна. На досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – чл. 13, чл. 14 НПК и чл. 107 НПК, които са довели до необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради което и неправилно същото е 2 потвърдено от районния съд, като са налице предпоставките за отмяна на постановлението за прекратяване и за връщане на делото на прокурора.

Допуснатите нарушения на досъдебното производство се изразяват в следното:

Приложеното досъдебно производство е образувано на 04.07.2019 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК - за това, че през 2017 г. в гр. К. е налице с цел набавяне за себе си на имотна облага възбуждане на заблуждение у лицето Н.К. от гр. К. и с това му е причинена имотна вреда в размер на около 3 600 лв., като по досъдебното производство не е било повдигнато обвинение на конкретно лице за извършено престъпление от общ характер.

По досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства, изготвени са експертизи, които доказателства прокурорът е посочил в постановлението за прекратяване на наказателното производство, че са събрани, макар и да не е извършил анализ на доказателствата и на противоречията, които се констатират в тях във връзка с приетите за установени факти по делото, посочени в атакуваното пред съд постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.02.2021 г. /л. 6 – л. 9 от делото на районния съд/. В постановлението за прекратяване прокурорът е направил извод, че не е налице извършено престъпление от общ характер, тъй като св. К. бил дал сумата на Р. със съзнанието, че плаща за нещо противозаконно, за което не се дължи това, за нечий неправомерен користен интерес; даването на парична сума от св. К. било лишено от легално правно основание и даването на тези пари нямало правния ефект на действителна сделка, за да се защитят правата на някой от двамата, като преследването на Р. Р. по наказателно-правен път би означавало към същата да бъде отправен укор, че не е извършила неправомерен акт – да уреди св. К. на работа в НСО въпреки взетите суми, а освен това между двамата била сключена нищожна сделка и поради това не може да се приеме, че направеният разход от св. К. имал безвъзмезден характер.

С атакуваното определение РС – Благоевград е потвърдил постановлението на прокурора, като е преписал дословно изложената в постановлението за прекратяване фактическа обстановка, направил е 3 бланкетен извод, че прокурорът е направил пълен и задълбочен анализ на събраните по досъдебното производство доказателства, като е преписал изцяло и направените от прокурора в постановлението правни изводи, приемайки, че прекратяването на наказателното производство е правилно и законно и поради липса на достатъчно доказателства за извършено от Р. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и наличие на предпоставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

Благоевградски окръжен съд намира, че атакуваното пред въззивната инстанция определение на районния съд следва да бъде отменено, както да бъде отменено и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Според въззивната инстанция атакуваният пред съда акт на прокурора за прекратяване на наказателното производство, постановен на 19.02.2021 г., е необоснован /поради несъответствие на направените фактически и правни изводи от прокурора на събраните по досъдебното производство доказателства/ и незаконосъобразен, тъй като е постановен при неизпълнение на задължението за обсъждане и анализ на всички събрани по досъдебното производство доказателства и противоречията в тях и непредприемане на всички мерки за разкриване на обективната истина.

На първо място следва да се посочи, че в постановлението на прокурора е налице непълнота на мотивите, тъй като макар и да не е малко по обем, в него са изложени фактите, които прокурорът е приел за установени от доказателствата и които касаят само поведението на пострадалия К., но не и в пълнота установените от събраните доказателства характеристични данни за разпитаната като свидетел Р., за нейното поведение в случая при осъществените срещи със св. К. и причините същата да има такова поведение, както и за противоречивите й показания за основанието същата да получава суми от св. К. в размер, който се установява от показанията на последния и частично от писмени доказателства по делото и от останалите гласни доказателства. Събраните по досъдебното производство доказателства съдържат съществени противоречия, макар и в постановлението от прокурора очевидно да са кредитирани изцяло показанията на св. К., нито са обсъдени всички събрани доказателства /показанията на св. Р., показанията на бащата на същата и писмените доказателства, събирани във връзка с тези показания, 4 показанията на наемодател на св. Р., установяващ характеристични данни за същата, доказателствата, установяващи, че св. Р. нито е имала обективна възможност, нито е искала да помогне на св. К. да си намери работа /обещаната от нея такава в НСО/, а всичко заявено от нея пред св. К. е било, за да го мотивира да й даде парична сума, която е вреда за св. К., която съответно св. Р. е получила като имотна облага/ и не е извършен анализ на тези доказателства, на противоречията в тях, не са обсъждани показанията на св. К. във връзка с изготвената по делото психиатрична експертиза на същия, в която макар и да са направени изводи, че св. К. е годен да дава свидетелски показания, са направени и изводи за това, че същият е „леко забавен“, макар и със сравнително добро психично състояние и поради продължителното време, през което е бил в чужбина, това е оказало влияние върху социалното му функциониране, както и във връзка с показанията на св. Р., даващи информация за психичното състояние на св. К.. Следва да се посочи, че в постановлението на прокурора няма ясни фактически изводи за установеното от доказателствата по делото противоправно поведение на Р. – че същата не е имала салон за масажи, в който да се е срещнала с клиент, който да може да помогне за работа на св. К., че е искала с получаването на сумата от св. К. само да набави за себе си имотна облага и да причини вреда на К., а не е сключвала с него сделка, по силата на която да е поемала ангажимент към него да му намери работа. Правните изводи в постановлението защо не е налице състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК са в рамките на два абзаца от постановлението на стр. 5 и 6 от същото – като и в правните изводи, подобно на направените в постановлението за прекратяване фактически изводи, прокурорът също е отделил внимание само на липсата на правнозначимо поведение на пострадалия, на съзнаването от него, че дадените пари на св. Р. са за нещо незаконно, за което на същия не следва да се предоставя защита, защото така би следвало да се укори св. Р., че не е извършила неправомерен акт.

Според въззивната инстанция с прекратяването на наказателното производство всъщност се защитава установеното от доказателствата по досъдебното производство неправомерно поведение на св. Р., защото в случая не става въпрос за сключване между страните /Р. и К./ на нищожна сделка, по която св. К. да може да иска връщане на дадените от него при начална липса 5 на основание суми, а за фактически отношения, които в значителна степен наподобяват случаи, при които лицето, което получава или дава облага, носи наказателна отговорност по чл. 304б НК, но когато това лице получава облага и причинява вреда, като заблуждава друго лице относно действията, които ще предприеме и които има обективна възможност да предприеме, очевидно не става въпрос за сключване на нищожна сделка, а за фактически отношения, при които поведението на всяка една от страните в тези отношения се обсъжда дали е противоправно и как следва да бъде защитено или наказано от закона, като внимателно се изследва и приносът на психичното състояние на св. К., установено от експертизата, както и от събраните гласни доказателства, във връзка с поведението на св. Р. /налице е постоянна съдебна практика за това кога се осъществява състав на престъпление по чл. 304б НК и кога по чл. 209 НК/. Според въззивната инстанция в конкретния случай не става въпрос за укор към св. Р., че не е извършила неправомерен акт – да уреди на работа св. К., тъй като доказателствата установяват, че тя не е имала намерение, нито обективна възможност, нито е искала да поеме такъв ангажимент към св. К., а тези нейни обещания са били, за да го мотивира да й даде пари, възползвайки се от трудностите, които в този момент св. К. е изпитвал да намери работа, след като дълги години е живял в чужбина, в особеното психическо състояние, в което е бил тогава, а заради поведението й, с което същата е създала неправилни представи у св. К. и че това е било не защото същата е смятала да извърши неправомерен акт /като го уреди на работа в НСО/, а защото е искала и е получила имотна облага въз основа на действията си, с които е възбудила залуждение у св. К. за действителните й намерения и възможности, довели до причиняване на вреди в един значителен размер за св. К..