Решение № 277 от 06.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2159/2025
- Вид
- Решение № 277
- Подписан
- 06.03.2026
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181, ал. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 277 гр. София, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000502159 по описа за 2025 година при секретаря И. Милкова, като разгледа докладваното от съдия Кр. Филипова гр.д. № 2159 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 358 от 17.01.2025 г. по гр. д. № 6082/2021 г., СГС, І-8 с-в, ОСЪЖДА “Луксстрой 99” ООД, да заплати на В. И. В. на основание чл. 82 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, сумата от 20 660 евро, представляваща претърпяна загуба, в резултат от виновното неизпълнение на сключения Предварителен договор от 06.07.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 12.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника
“Луксстрой 99” ООД. Твърди, че няма неизпълнено задължение по договора и многократно е търсил ищеца, но последният първо бил дезинтересиран, а после голословно предложил сумата от 70 000 евро, при положение, че бил наясно, че дружеството вече не било собственик на имота. Намира, че няма установени вреди в причинна връзка с процесните отношения. Твърди, че развалянето на договора не е ощетило ищеца. Счита, че ищецът не е разполагал с възможност да закупи имота. Твърди, че изводите на съда са 1 основани на предположения и не са съобразени с ТР № 3 от 12.12.2012 г.
Сочи, че съдът е постановил решението си без да анализира надлежно изготвената СОЕ. Моли да се отмени акта на СГС и да се отхвърли иска като претендира разноски.
Ответникът В. И. В. оспорва жалбата. Оспорва дружеството да е проявявало активност в отношенията. Подчертава, че жалбоподателят сам е създал фактическа невъзможност за изпълнение на договора. Счита, че съдът надлежно е определил стойността на реалната вреда за ищеца, съгласно СОЕ.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът В. И. В. твърди, че на 06.07.2018 г. сключил с ответника “Луксстрой 99” ООД предварителен договор за покупко-продажба на АТЕЛИЕ № 2, с площ от 54,90 кв.м., с припадащите му се 6.20 % идеални части от общите части на сградата, представляващи 7.69 кв.м., и заедно с 6,20% идеални части от мястото, в което е изградена сградата, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ от 367 кв.м., и ПАРКОМЯСТО № 2, в същата сграда с площ от 12.00 кв.м., заедно с припадащите му се 20.27% идеални части от общите части на кота +0.00 метра на сградата, представляващи 27,89 кв.м., и заедно със съответните идеални части от правото на строеж. Ищецът следвало да заплати цена от 100 000 евро с ДДС, а ответникът да завърши имотите и да ги продаде с акт „Образец 15“ в срок от 24 месеца от издадения Протокол за откриване на строителна площадка и строителна линия. Ищецът твърди, че заплатил следните суми: на 06.07.2018 г. – сумата от 10 000 евро, представляващи 10 % от продажната цена; на 30.10.2018 г. – сумата от 10 000 евро, представляващи 10 % от продажната цена; на 19.12.2019 г. – сумата от 10 000 евро, представляващи 10 % от продажната цена, а остатъкът от 70% от продажната цена в размер на 70 000 евро следвало да бъде заплатена до 06.07.2021 г. На 06.01.2021 г. ищецът получил нотариална покана от ответното дружество, с което бил уведомен, че въпреки многократните разговори и поетите ангажименти за заплащане на продажната цена, това не се е случило и 2 дружеството вече се е разпоредило с имота (на 15.12.2020 г.), и ще върне на В. платените суми. В поканата било посочено, че дружеството считало за прекратен предварителния договор. Ищецът обаче на своя ред поканил (с нотариална покана peг. № 1460 от 19.02.2021 г.) дружеството да се яви за сключване на сделка, но “Луксстрой 99” ООД не изпратил представител.
Ищецът твърди, че бил изправна страна, а дружеството е продало имотите на по-висока цена за да има облага за себе си. Твърди, че претърпял вреда, тъй като изгубил реалната възможност да придобие собствеността върху процесните недвижими имоти на договорената, благоприятна за него цена, с оглед обичайните пазарни цени в посочения район на гр. София, които постепенно се увеличавали. Сочи, че за да придобие идентичен имот сега, ищецът би бил принуден да заплати по-висока цена с 20 660 евро, а тази разлика представлявала нанесена имуществена вреда. Претендира да му се присъди посочената стойност, ведно със законна лихва от предявяването на иска до окончателното й плащане, както и разноски.
Ответникът „Луксстрой 99“ ООД оспорва иска. Твърди, че купувачът В. поел невписан в договора ангажимент да окаже съдействие за издаване на Разрешение за строеж, което обусловило по-ниска пазарна цена, на която бил сключен предварителният договор. Твърди се, че след заплащането на първите три вноски, ищецът умишлено забавял съдействието на „Луксстрой 99“ ООД въпреки множество разговори. Твърди, че дружеството било принудено за да изпълни свои други ангажименти по строежа да продаде имотите на трето лице за сумата от 110 000 евро с ДДС. Твърди още, че на 08.01.2021 г. възстановил на ищеца сумата от 59 141, 18 лв., включваща трите заплатени от негова страна вноски в общ размер на 30 % от договорената цена на имотите, както и лихва върху сумата, изчислена от датата на първото плащане 06.07.2018 г. Поддържа, че изпращането от ищеца на нотариална покана за сключване на окончателен договор било осъществено при вече прекратен предварителен договор и възстановена на ищеца сума на платена продажна цена с лихви. Ответникът оспорва и размера на предявения иск, тъй като той бил основан на обяви за продажба, а не на реално извършени сделки и нямало отчитане на индивидуалните характеристики на имотите.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
3
По делото се установява, че страните сключили предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот – ателие и паркомясто, на 06.07.2018 г., подробно описани в мотивите на решението на СГС. Ответникът „Луксстрой 99“ ООД следвало да прехвърли завършените до груб строеж обекти при покана от продавача (чл. 2), който дължал цена от 100 000 евро с ДДС при посочен график на плащане - 10 % от продажната цена, представляващи 10 000 евро, платими в деня на подписване на предварителния договор - 06.07.2018 г.; 10 % от продажната цена, представляващи 10 000 евро, платими до 31.01.2019 г. или две седмици след получаване на Акт 14 за сградата; 10 % от продажната цена, представляващи 10 000 евро, платими до 31.12.2019 г.; 70 % от продажната цена, представляващи 70 000 евро, платими до три години от подписване на предварителния договор или до дата 06.07.2021 г., включително (чл. 3).
Според чл. 6 продавачът следвало да изгради сградата до етап акт „Образец 15“ в срок до 24 месеца от издадения Протокол за откриване на строителна площадка и дадена строителна линия, а съгласно уговореното в чл. 7 продавачът се задължава да завърши окончателно строителството и да предаде сградата по предвидения от закона ред като се снабди с разрешение за ползване на сградата и удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата.
Според окончателен доклад от 20.07.2020 г. за осъществяване на строителен надзор е видно, че строежът е приет и е предложено на началника на ДНСК София да издаде разрешение за ползване на обекта.
Ответникът „Луксстрой 99“ ООД изпратил нотариална покана, рег. № 70 от 06.01.2021 г., до ищеца В., в която посочил, че поради незаплащане на пълния размер на уговорената цена, е в невъзможност да сключи окончателен договор за покупко-продажба и ще върне заплатените от страна на ищеца суми по договора, ведно със законната лихва (общо 59 141, 18 лева). Няма спор, че сумата е получена. Посочено е изрично, че с получаването на посочената сума дружеството ще счита предварителния договор за прекратен.
На свой ред ищецът В. изпратил до дружеството покана, peг. № 1460 от 19.02.2021 г., (връчена на 23.02.2021 г.) и поискал да се яви негов представител на 05.03.2021 г. за сключване на окончателен договор, като заявил готовност да заплати остатъка от цената. Дружеството не изпратило представител, за 4 което няма спор, както и не е спорно обстоятелството, че процесните обекти са продадени на трето лице на 15.12.2020 г.
Според служебна бележка от Столична община, изх. № 255 от 14.12.2020 г., е видно, че за обекта е издаден констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ на 01.11.2019 г.
Приета е СОЕ, според която пазарната стойност на ателие № 2 и паркомясто № 2 към датата на подаване на исковата молба в съда 12.05.2021 г. възлиза на 88 800 евро, като е ползван комплексен коефициент, вземащ предвид вид на имота, етажност, площ, наличие на паркомясто, както и данни от АВп. относно покупко-продажби на недвижими имоти, които са сходни на процесните към датата на исковата молба, както и проучване на оферти в специализирани сайтове и издания за недвижими имоти, като към датата на извършване на оценката (1.11.2022 г.) ателието и паркомястото са със стойност 132 670 евро.
Събрани са гласни доказателства и е изслушана СТЕ.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:
Съгласно общите правила в чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
В разглеждания спор ищецът следа да докаже, че е претърпял вреда от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника. Поддържано е, че ищецът е увреден, тъй като дружеството се е разпоредило с имота и не е изпълнило задължението си да прехвърли собствеността на В., а за да закупи, към датата на исковата молба, аналогичен имот ще следва да се заплати допълнително сумата от 20 660 евро. За да получи обезщетение за твърдяната вреда, ищецът следва да установи, че е претърпял загуба или е пропуснал полза. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на 5 кредитора. Ищецът в конкретния казус изтъква, че имущественото му състояние е намаляло, но макар и да твърди, че е претърпял вреда, реалното му искане се основава на пропускане на възможността да увеличи имуществото си с разликата в цените на недвижимите имоти, поради неизпълнение на задължението от дружеството да му прехвърли собствеността при уговорките в предварителния договор. За да бъде основателен този иск следва (съгласно ТР № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС) да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Необходимо е да бъде доказана възможността за увеличение на имуществото на ищецакредитор, която се е осуетила само поради договорното неизпълнение. Искът не може да бъде уважен само въз основа на логически предположения за закономерното настъпване на евентуално увеличение. В настоящия казус от събраните доказателства не се установява сигурно увеличение на имуществото на ищеца към датата, на която е следвало да стане престирането – 6.07.2021 г. Приетата по делото СОЕ е дала становище, че към непосредствено близката дата 12.05.2021 г. (подаване на исковата молба) цената на двата обекта (ателие и гараж) е 88 000 евро, т.е. значително под уговорената в предварителния договор цена от 100 000 евро. Видно от графиката на л. 248 към СОЕ цените не са отбелязали движение нагоре приблизително до края на лятото на 2021 г. При тези данни се налага изводът, че ищецът би могъл да закупи към датата на исковата молба същия имот на по-ниска цена, в сравнение с тази, договорена по предварителния договор. В този смисъл сделката с ответното дружество се явява по-неблагоприятна за ищеца, следователно от нейното неизпълнение патримониумът му не търпи вреди.
Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93742693-1d4b-4b51-8f21-c856eb759b33