Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 891 от 13.05.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4354/2023
Вид
Решение № 891
Подписан
13.05.2024
В сила
13.05.2024
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 372, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Бургас, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120104354 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239, вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „ПЕНЕМАТ” ООД, ЕИК 148096171, със седалище и адрес на управление: с. В., ***, представлявано от управителя Т.

Ц. П., действащ чрез пълномощник адв. Б. Б. от АК – Варна, срещу „Ае Шипинг“ ООД, ЕИК 203768466, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ***, представлявано от управителя Ст. М. Г., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 372, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща неизплатено възнаграждение /навло/ за извършен вътрешен превоз на стока от гр. София до гр. Варна по Заявка - договор за автомобилен превоз на товари с изх. № ***г., за която сума е издадена фактура № ***, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.07.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 104 (сто и четири) лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 13.10.2022г. до 20.07.2023г.

Претендират се и сторените по настоящото дело разноски, както и тези в проведеното преди това обезпечително производство по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Провадия.

Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на търговското дружество – ответник на 12.12.2023г. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок не е депозиран отговор на исковата 1 молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.04.2024г. редовно призованият ответник (призовката е редовно връчена на ответното дружество на 14.03.2024г. отново по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, видно от същата, приложена на л. 40 от делото) не е изпратил представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищцовото дружество, от своя страна, своевременно – с депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание молба вх. № 14926/09.04.2024г., чрез процесуалния си представител адв. Б., е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Видно от приложените по делото книжа, на ответното дружество двукратно (с Разпореждане № 9066/04.09.2023г. и Определение № 1610/12.03.2024г., преписи от които са връчени на страната) са били указани последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в открито съдебно заседание. Същото е уведомено изрично за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Въз основа на Заявка - договор за автомобилен превоз на товари с изх.

№ 4428/19.07.2022г. от ответника (като заявител) ищецът е извършил вътрешен товарен превоз от гр. София до гр. Варна. Конкретно се излага в тази връзка, че стоката – брашно на палети 23/24т. е била натоварена на 19.07.2022г. в гр.София, ***, с изпращач *** ЕООД, съответно превозена и разтоварена на същата дата в гр. Варна, в склад на ул. *** (2 палета) и в склад на ул. *** (останалите 23 тона), с получател на стоката *** ЕООД и *** ЕООД. Сочи се, че въпреки точното изпълнение на поетите от ищеца задължения като превозвач и многократните напомняния за това, ответното дружество – заявител все още не е заплатило уговореното възнаграждение за превоза в размер на 1200 лева с вкл. ДДС. Доколкото падежът на това задължение е настъпил на 12.10.2022г. (тридесет работни дни след получаване на товарителниците и фактурата за извършения превоз, които в случая са получени от представител на ответника на 29.07.2022г.), се претендира и лихва за забава в размер на 104 лева за периода 13.10.2022г.

(първият ден на забавата) до 20.07.2023г. (датата, предхождаща тази на подаване на исковата молба).

Ответникът, при проявената пасивност, а именно – липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото открито съдебно заседание, не е оспорил тези твърдения.

За обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащите съдебно предявените вземания фактически състави на чл. 372, ал.1 от ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на наведените твърдения за извършен от страна на ищеца „ПЕНЕМАТ” ООД превоз на товар (стока) по заявка на ответника „Ае 2

Шипинг“ ООД, уговореното възнаграждение за който не е заплатено, въпреки настъпилия падеж на задължението. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите на ищеца следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за тяхното извършване, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатени държавни такси, както в настоящото исково производство, така и в проведеното преди това обезпечително производство – арг. от т. 5 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., която предвижда, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Същите са в общ размер на 212 лева.

Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ае Шипинг“ ООД, ЕИК 203768466, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Ст. М. Г. , ДА ЗАПЛАТИ на „ПЕНЕМАТ” ООД, ЕИК 148096171, със седалище и адрес на управление: с. В., ***, представлявано от управителя Т. Ц. П. , сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща неизплатено възнаграждение /навло/ за извършен вътрешен превоз на стока от гр. София до гр. Варна по Заявка договор за автомобилен превоз на товари с изх. № 4428/19.07.2022г., за която сума е издадена фактура № ***, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на иска – 21.07.2023г. до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 372, ал.1 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Ае Шипинг“ ООД, ЕИК 203768466, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Ст. М. Г. , ДА ЗАПЛАТИ на „ПЕНЕМАТ” ООД, ЕИК 148096171, със седалище и адрес на управление: с. В., ***, представлявано от управителя Т. Ц. П. , сумата от 104 (сто и четири) лева, представляваща мораторна лихва върху непогасеното главно задължение от 1200 лева, начислена за периода от 13.10.2022г. до 20.07.2023г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Ае Шипинг“ ООД, ЕИК 203768466, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Ст. М. Г. , ДА ЗАПЛАТИ на „ПЕНЕМАТ” ООД, ЕИК 148096171, със седалище и адрес на управление: с. В., ***, представлявано от управителя Т. Ц. П. , сумата от 212 (двеста и дванадесет) лева, представляваща сторени от ищеца разноски за 3 заплатени държавни такси в исковото и обезпечителното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка с IBAN: ***, BIC: ***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4