Решение № 258 от 28.11.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. П., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100250 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът- ***, твърди, че на 23.11.2015г. сключил Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между "***" АД (цедент) и „***” ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът, прехвърли на „***" ЕООД, в качеството му на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в Приложение №1 към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Предмет на посочения договор за цесия били и вземанията на банката към Г. С. А.. С оглед на настъпилото частно правоприемство, кредитор по процесното вземане се явявало ищцовото дружество „***" ЕООД.

Към искова молба е приложено уведомление за цесия, което да послужи за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия.

Твърди се, че на 22.02.2012г. бил сключен Договор за потребителски кредит № *** между Г. С. А., с предишно име ***, в качеството на кредитополучател, и "***" АД, в качеството му на кредитор. По силата на този договор на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 4240.00 евро за рефинансиране на предходни потребителски кредити, и за текущо потребление, като крайният срок на договора бил до 25.02.2022г.

Съгласно условията на договора кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент от 1,369 % и надбавка към него в размер на 10,631 % годишно, или ГЛП бил в размер на 12,000%, а ГПР бил в размер на 15,6047%. Неразделна част от договора били Общите условия за предоставяне на кредити на физически лица, подробен погасителен план и др.

Съгласно Погасителен план към Договора кредитът следвало да се издължи за 120 месеца, считано от 22.02.2012г.

В Договора било уговорено още, че целият кредит ставал предсрочно изискуем при неизпълнение на задължение на кредитополучателя.

Ищецът твърди, че на осн. чл. 17 от Договора, кредитът станал предсрочно изискуем, 1 поради непогасяване на съответните погасителни вноски, посочени в извлечението от счетоводните книги на банката .

Отделно от това ищецът счита, че вземането е изцяло дължимо, доколкото срокът на договора за кредит бил до 25.02.2022 г., и всички вноски са падежирали Твърди се, че банката предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията си. Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл.417, т.2 ГПК. Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № 59/2014г„ по опис на Районен съд гр. П., били издадени заповед за изпълнение №***г. и изпълнителен лист. След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, било образувано изпълнително производство под №*** по описа на ЧСИ Анелия З., peг. № 769 при КЧСИ. След прекратяване на изпълнително дело № *** било образувано ново изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Анелия З.. За погасяване на задължението по изпълнително дело № *** на 22.11.2024г. по банкова сметка на взискателя „***" ЕООД била постъпила чрез съдебния изпълнител сума в размер на 16000.00 лв. след което била подадена молба по делото за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1.т.2 от ГПК.

Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: главница - в размер на 3955.27 евро, сума в размер на 404.91 евро - договорна лихва по договора за кредит за периода от ***г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2014г. до окончателно изплащане на вземането главница, за които вземания била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №59/2014г. по описа на ПпРС. В условията на евентуалност моли съда при установена в хода на производството недействителност на договора за кредит, да бъде признато за установено дължимостта на чистата стойност на кредита. Претендират се и разноски както по заповедното производство, така и за направените разноски по настоящото дело.

В с.з. не се явява представител. Постъпила е молба, с която се моли съда да уважи така предявения иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника Г. С. А. (***) от гр.П., действащ чрез адв.Г.Г. от ВТАК, с които оспорва предявения иск като неоснователен.

Ответникът твърди, че не бил сключвал договор за кредит с „***" АД, не бил усвоявал директно или чрез погасяване на негови задължения парични средства по Договор за потребителски кредит ТР ***г. Твърди, че на посочената дата – 22.02.2012г. не бил на територията на Република България.

Оспорва съществуването на: Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ******; Договор за залог върху вземане 01.03.2012 г; Погасителен план за потребителски кредит, приложение към Договор № ******; Общи условия при които „***" АД предоставя потребителски кредити на физически лица, като твърди, че не бил подписвал тези документи. Подписите не били положени от него, и в този смисъл оспорва тяхната автентичност

Оспорва и твърдението, че бил усвоил директно или чрез погасяване на негови задължения парични средства по Договор за потребителски кредит ТР ***г., както и че процесният банков кредит бил усвоен, чрез рефинансиране на предходни кредити.

В условията на евентуалност, ако се установяла уговорка за заем между него и „***" АД, ответника прави възражение за нищожност на твърдяното от ищеца заемно правоотношение, поради липса на форма, предписана с чл. 10, ал. 1 от ЗПК Въз основа на изложените доводи, ответната страна моли съда да отхвърли 2 предявените срещу него искове като неоснователни. Претендират разноски.

В с.з. се явява процесуален представител - адв.Г.Г. от ВТАК, който по същество моли съда да отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан.

С протоколно определение от 10.09.2025г. съдът е конституирал като трето лице – помагач на ищеца - „***" АД, гр.С., което лице в дадения му срок не е подал отговор по иска, не сочи доказателства, не прави доказателствени искания.

Редовно призовано за с.з. не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. №59/2014г. по описа на ПпРС, се установява, че същото е образувано въз основа на заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК подадено от „***” АД, гр.

С., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против *** и ***, и двамата от гр.П.. Въз основа на това е издадена заповед №***г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която заповед е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора сумата от 4360.18 евро, представляваща общо задължение към 28.01.2014г. на кредитополучателя към кредитора по извлечение от счетоводната книга на „***” АД по Договор за банков потребителски кредит на ФЛ № ***г., от която сума изискуема главница - в размер на 3955.27 евро, сума в размер на 404.91 евро договорна лихва по договора за кредит за периода от ***г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 30.01.2014г. до окончателно изплащане на вземането, както направените разноски.

С Определение №4/12.03.2025г., на заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск по повод подадено възражение от ответника Г. С. А. (***).

От приложения договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 23.11.2015г. се установява, че „***” АД, гр. С. прехвърлило на „***" ЕООД свои вземания за потребителски кредити, предоставени на клиенти, изброени в Приложение № 1 от договора.

Видно от съдържанието на приложение № 1, с този договор е прехвърлено и вземането на банката по Договор за банков потребителски кредит на ФЛ № ***г, име на клиент- ***.

От приложеното потвърждение за извършената цесия на вземания на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД е потвърдена получената договорена цена за прехвърлените вземания от страна на „***" ЕООД гр.С. .

От приложеното по делото пълномощно се установява, че „***” АД, гр. С. е упълномощило „***" ЕООД гр.С., да уведомяват длъжниците посочени в Приложение 1 към договора за прехвърляне на вземания от 23.11.2015г., съгласно условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за извършеното прехвърляне на вземания.

Във връзка с тези пълномощия до ответника е изпратено уведомление, ведно с информация по *** на ЕС (приложени от л.26 до л.29 по делото), с които ги уведомяват за извършеното прехвърляне на Договор за банков потребителски кредит на ФЛ № ***г., като няма доказателства за това същите да са получени от него.

Въз основа на издадената заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №59/2014г. по описа на ПпРС, и издадения въз основа на нея ИЛ от 03.02.2014г., по молба на кредитора „***“ АД гр.С., е образувано изп.дело №205/2014г. по описа на ЧСИ А.З., с район на действие ОС-Т..

От изисканата справка от ЧСИ А.З., се установява че изп.дело №205/2014г., е прекратено, по молба на взискателя, с Постановление от 10.09.2018г.

След това е образувано ново изп.дело №980/2018г. по описа на ЧСИ А.З., с район на действие ОС-Т., на 10.09.2018г., въз основа на издадения ИЛ по ч.гр.д. №59/2014г. на ПпРС, но по молба на новия кредитор „ ***“ ЕООД, който се е легитимирал като такъв, с договора 3 за прехвърляне на вземания от 23.11.2015г.

От представената справка се установява още, че на 14.11.2024г. е постъпила сума от запор на банкови сметки в „ОББ“ АД от длъжника А., в размер на 23273.41.лв.. От тази сума на взискателя, на 21.11.2024г. е преведена сума за погасяване на задължението в размер на 16000.00лв., удържани били такси в размер на 2012.89лв., а сумата от 5260.52лв. била върната на длъжника като надвнесена, на 26.11.2024г.

С молба от 22.11.2024г. взискателя поискал прекратяване на изп.дело, и същото било прекратено, на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.

По делото е представено и извлечение по кредит и писмо от „***“ АД гр.С. до „***" ЕООД, с което ги информира, че ***, за периода от 21.02.2012г. до 23.11.2015г., е бил клиент на банката и имал открити три банкови сметки и един отпуснат кредит.

По повод открито производство по чл.193 от ГПК, досежно оспорване подписа на кредитополучател, по отношение на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ******.; Договор за залог върху вземане от 01.03.2012 г.; Погасителен план за потребителски кредит, приложение към Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ******.; Общи условия при които „***“ АД предоставя потребителски кредити на физически лица, предвид на това, че тези документи не бяха представени от ищцовата страна, нито от третото лице-помагач, съдът на основание чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК , ги изключи от доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен, след указания на съда, на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.

Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните съображения:

За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. следва да докаже, качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия; валидно сключен договор за кредит, сключен с цедента; че цедента е бил изправна страна по договора за кредита, като е изпълнил всички свои задължения по договора; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника.