Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 5 от 06.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3/2022
Вид
Протокол № 5
Подписан
06.01.2022
В сила
06.01.2022
Състав
Емил Любомиров Митев, Велина Емануилова Антонова, Величка Петрова Белева

Цитирани разпоредби

  • чл.242 · Наказателен кодекс
  • чл. 281 · Наказателен кодекс
  • чл. 304а · Наказателен кодекс
  • чл. 93 т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65 ал.8 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№5 гр. Пловдив, 06.01.2022 г.

Апелативен съд - П. в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Величка П. Белева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Стефани К. Черешарова

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600003 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

Производството е по реда на чл. 65 ал.8 и сл. НПК

Образувано е във връзка с протест на О.П. - П. против определение от 29.12.2021 г. по ЧНД № 2597/2021 г. на Окръжен съд - П., с което е била изменена мярката за неотклонение на обвиняемия Г. Ц. от Задържане под стража в по-лека такава.

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. И. Ц. се явява, доведен от А. - П., заедно със защитника си – адв. Г. Г..

Явява се и представител на А. П. - П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.: Да се даде ход на делото.

Няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

1

РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на Окръжна прокуратура - П..

Нямам искания за отводи и нови доказателства.

АДВ. Г.: Нямам искания за отводи към състава на съда, прокурора и секретаря. Нямам искания за събиране на нови доказателства.Оспорвам протеста, като твърдя, че е неоснователен.

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Ц.: Нямам отводи. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

С оглед становището на страните, тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна съобразно предмета на доказване по настоящото производство, съдът намира, че следва да бъде даден ход на съдебните прения, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, поддържам протеста на Окръжна прокуратура - П. и моля да приемете същия за основателен. Да отмените определението на Окръжен съд - П. от 29.12.2021 г., с което мярката за неотклонение спрямо обвиняемия Г. И. Ц. е изменена от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв. Поддържам всички съображения, които са изложени в протеста на Окръжна прокуратура - П..

Освен тях, искам да добавя следното: внимателният анализ на определението на Окръжния съд показва, че съдът е стигнал до извод, че са нали основания за вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия поради две причини.

Едната причина е добросъвестното поведение на обв Ц., тъй като същият се е явил във въззивното производство по чл.64 НПК на 30.11.2021г. Това обстоятелство обаче не е ново за Окръжния съд. Именно в това производство на 30.11.20201г . Апелативен съд - П. е уважил протест на Окръжна прокуратура - П. срещу определението по чл.64 НПК на Окръжен съд - П..

Тоест апелативният съд в предходен негов състав, независимо, че обвиняемият се е явил в съдебно заседание, е приел, че опасността да се укрие и да извърши престъпление е налице, предвид трите му предходни 2 осъждания, като особено внимание следва да бъде обърнато на осъждането му за престъпление по чл.242 от НК. Тоест, един аргумент, сочен от представителя на Окръжния съд, е неоснователен, тъй като той не е нов.

Вторият аргумент, с който съдът мотивира своето определение, е периодът на бездействие от страна на органите на досъдебното производство, като самият съд посочва, че този период е кратък.

Така, детайлният преглед на материалите по делото показва, че на 30.11.2021 г. е било въззивното производство пред АС - П.. А придвижването – деловодното, от Апелативния съд до РПУ – С. отнема няколко дни. Чисто технически, разследващият орган не е разполагал с делото за да разследва и малко, след като го е получил, делото е било изискано от Окръжна прокуратура - П., тъй като на 16.12.2021 г. е била входирана молба от защитника с искане за изменение на мярката. Тоест, делото е престояло при разследващия орган десетина дни. На всички, занимаващи се с наказателно право и не само, им е известно, че за да се организира едно процесуалноследствено действие, без значение дали е разпит на свидетел, назначаване на експертиза или пък получаване на писмени материали, е необходимо някакво технологично време, в което да бъде организирано извършването на самото действие. Така че считам, че в случая изобщо не може да се говори за бездействие от страна на органите на досъдебното производство. Тоест и вторият аргумент, който окръжният съд е посочил, за да мотивира своето определение, считам, че е неоснователен. Считам, че действително към настоящия момент не са налице нови обстоятелства от категорията на тези, които да налагат извод, че опасността обвиняемият Ц. да извърши престъпление и да се укрие, е отпаднала. И поради тази причина считам, че неправилно Окръжният съд е изменил мярката за неотклонение на обвиняемия Ц. в по-лека такава. В случая, прочитайки и двете определения на съда, видях, че се касае за един и същи докладчик, както в производството по чл. 64 НПК, така и в производството по чл. 65 НПК и се явява малко едно заинатяване, аз така го приемам, че този обвиняем не трябва да бъде с найтежката мярка, каквато е задържането под стража. Считам, че няма юридически аргументи към настоящия момент за изменение на мярката в полека. Затова ще моля да уважите протеста и да отмените първоинстанционния съдебен акт.

АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, аз не считам, че Окръжният съд 3 прояви заинатяване, решавайки въпросът за това моят подзащитен да бъде с по-лека мярка за неотклонение. По-скоро не разбирам това напъване относно настояване от страна на прокуратурата този човек да стои в следствения арест. Очевидно е, уважаеми колеги, че към настоящият момент той изтърпява едно наказание, и по недопустим начин намирам, че прокуратурата е преценила, че това наказание ще бъде една осъдителна присъда, свързано с ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и то при положение, уважаеми колеги, че в делото действително няма каквито и да е данни, които да ви доведат до извода, че този човек е склонен да се укрие или да извърши друго престъпление.

Не се презюмира и от закона наличието на каквато и да е реална опасност този човек с поведението си да възпрепятства по някакъв начин приключването на това наказателно производство. Напротив, всички данни, включително и обсъдените от Окръжния съд до настоящия момент, водят до извода, че той е проявявал абсолютна, пълна и безпределна добросъвестност по това наказателно дело, като обърнете внимание, при определяне на мярката за неотклонение той даде чистосърдечно своите обяснения, които в крайна сметка ще бъдат въведени като доказателствен материал по досъдебното производство в един бъдещ момент. Аз намирам, уважаеми колеги, че такова едно предварително наказване на обвиняемия действително не е в интерес на самото правораздаване. По това наказателно дело не са извършени всички необходими процесуално-следствени действия. Да, действително предстои събиране на доказателства, свързани с изследване на въпроса, за направената от страна на полицейските служители провокация по отношение на даването на подкуп и това обстоятелство разбира се следва да бъде проверено, най-малко чрез изискването на записите от видеокамерите на служебните автомобили.

Считам, че предстои извършването на допълнителна работа във връзка с обвинението чл. 281 НК. Да, обаче, уважаеми съдии, всички тези действия не налагат прякото и непосредствено присъствие на обвиняемия и не може да се предположи, че той по някакъв начин с поведението си, ако не пребивава в ареста, ще попречи разследващите органи да си свършат работата. Този човек има семейство, има работа, има две деца, които издържа, има постоянен дом и от дълго време пребивава в Б.. Да, уважаеми апелативни съдии, осъждан е.

4

Осъждан е през 2008г. и ако обърнете вниманието от справката му за съдимост, още преди повече от 5 години същият е могъл да се реабилитира, но не го е направил, очевидно поради това, че не е очаквал, че може да се привлече за повторен път в подобна ситуация и това осъждане да бъде пречка за него, вкл. да бъде приемано като отегчаващо за него обстоятелство в настоящия процес при определяне на мярката за неотклонение.

Считам, че отиването му в дома и така грижата за личните му дела и за издръжката на децата, са в интерес на самия него и на правосъдието и ще му дадат възможност да изчака едно справедливо решение по отношение на неговия казус, без да има каквито и да е намерения и данни, че на това решение той може да повлияе по отрицателен начин. Моля Ви, уважаеми съдии, да приемете, че справедливо и адекватно на нуждите на наказателния процес е този човек да бъде освободен от следствения арест, да заплати гаранция и да изчака приключването на наказателното дело с по-лека мярка за неотклонение. В този смисъл Ви моля да се произнесете с определение, с което да потвърдите като правилно първоинстанционното такова.

Моля да ми се изпрати препис от протокола след изготвянето му на имейл - *********

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. И. Ц. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от защитника ми. Нямам намерение да се укривам.

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Ц.: Съгласен съм с „Гаранция“ да бъда. Моля да се потвърди мярката, определена от първата инстанция.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът след проведеното тайно съвещание намира, че протестът е основателен.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че след първоначалното привличане към наказателна отговорност на обвиняемия Г. Ц. с постановление от 22.11.2021 г. и произнасянето на съда по искането, внесено от наблюдаващия прокурор, по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК на 24.11.2021 г., не са били проведени никакви процесуално-следствени действия, като указанията, дадени от наблюдаващия прокурор от 22.11.2021 г. и 25.11.2021 г. за провеждане на съответни такива не са били изпълнени.

5

Инстанцията е посочила, че не съществуват основания за промяна в първоначално изразеното становище в определението й, постановено по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК, относно реалните опасности от укриване и извършване на престъпление от обвиняемия Ц. в случай, че спрямо него бъде определена друга различна от „задържане под стража“ мярка за процесуална принуда. Като нови обстоятелства е възприела добросъвестното процесуално поведение на обвиняемия от освобождаването му от съдебната зала след произнасянето на съда в производството по чл. 64 от НПК с протоколното определение от 24.11.2021 г. по ЧНД № 2406/2021 г. по описа на Окръжен съд - П. до момента на провеждане на въззивното производство по ВЧНД № 588/2021 г. и липсата на проявена процесуална активност при водене на разследването, което обезсмислило ограничаването на правото на свободно придвижване на обвиняемия. При отчитане на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК е счела, че мярка за неотклонение гаранция в пари в размер на 5 000 лева ще бъде достатъчна да обезпечи изпълнението на целите по чл. 57 от НПК.

Настоящият съд намира, че обвиняемият е бил привлечен в това процесуално качество за подпомагане на чужденци да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона, както и за даване на подкуп на полицейски орган. Вменените му деяния се явяват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, а първото от тях и със законоустановен специален минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода, а за двете и висок максимум, както и кумулативно предвидено наказание – глоба в немалък размер. Подобни санкционни рамки с висок максимум на наказанието лишаване от свобода сами по себе си разкриват и високата степен на обществена опасност и морална укоримост на подобни деяния като вид престъпления, предвидени в НК, за които са били предвидени и по-тежко наказуеми квалифицирани състави. Настоящият съд намира, че в посочения вече от предходни съдебни състави смисъл, от доказателствената маса, събрана в хода на разследването, което се намира в ранен етап, може да се направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на вменените престъпления с нужния интензитет на доказателствата, необходими в производството, свързано с мярка за неотклонение, като не намира за е необходимо да преповтаря тези доводи.