Решение № 864 от 14.07.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 14.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7729 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Ю.Б.“

АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** срещу Ц.С.Г.,

ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 10 225,84 евро, представлявяща главница, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и 491,72 лева представляващи нотариални разноски, свързани с обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск

Излага се, че на 27.05.2008г. е подписан Договор за кредит № 120-239/2008 г., продукт "Нов Алфа Кредит" за покупка, строителство и ремонт между Алфабанк - клон България КЧТ (чийто правоприемник на дейността е „Ю.Б.“ АД) и Ц.С.Г.. Сочи се, че съгласно чл.1 от Договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит размер на 34 800 евро, от които 21 000,00 евро са усвоени изцяло и използвани за покупка на имот, а 13 800,00 евро са усвоени за извършване на довършителни строително- ремонтни дейности в недвижимия имот.

Твърди се, че съгласно чл. 2 от Договора, срокът на издължаване на кредита 30 години, като съгласно чл. 4 за първите 15 години от срока на кредита лихвата е фиксирани в размер на 6.2 % годишно, а за останалият срок на издължаване на кредита е по договаряне с Банката, за което кредитополучателят се е задължил в срок от един месец преди да изтече петнадесетата години от действието на Договора, да се яви в клон на Банката и да подпише Анекс за приложимия лихвен процент. Излага се, че в случай, че длъжникът не приел предложения лихвен процент или не се яви в договорения период в Банката, остатъкът е следвало да издължи остатъчния размер на кредита в срок до един месец след изтичане на петнадесетата година от срока на Договора. Сочи се, че в чл. 4 от Договора е предвидено и, че размерът на наказателната лихва за просрочие и при предсрочна изискуемост ще се изчислява съгласно ОУ, като съгласно чл. 12 от същите, размерът на наказателната лихва е равна на договорения в Договора лихвен процент увеличен с надбавка в размер на 2,5% годишно. Твърди се, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитополучателят дължи такси, платими на Банката както следва: такса за разглеждане на документите за кредит в размер на 20,00лв.; такса за управление и обработка на кредита, която за първата една година от срока 1% върху размера на разрешения кредит, минимум 100 евро, дължима при подписване на Договора, а за останалия период от срока е 0,5% върху остатъчния размер на разрешения кредит; такса за предсрочно погасяване, в размер на 3% върху предплатеният размер върху предплатения размер на кредита, приложима през първите пет години от срока на кредита; такса при предоговаряне условията на кредита в размер на 0,5% върху остатъка от кредита. Твърди се, че съгласно чл. 6 от Договора, погасяването на кредита се извършва на 360 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора и предоставен на кредитополучателя. Излага се, че съгласно чл. 7 от Договора, за обезпечаване на отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви, такси, комисиони разноски, кредитополучателят е предоставил в полза на Банката, свой недвижим имот, върху който е учредена първа по ред ипотека. Сочи се, че към договора е подписан Анекс №1/ 30.10.2009г., съгласно който срокът за погасяване на дължимите към Банката суми по Договора в размер на 34 265,85 евро, се удължава до 28.05.2039г., като този период включва и 6-месечен гратисен период, през който се заплащат само лихвите, след който период погасяването на кредита ще се извърши на 349 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно нов погасителен план, предоставен на кредитополучателя. Твърди се, че между страните е договорено, че новият погасителен план подлежи на актуализация от Банката в началото на всяка календарна година и, че кредитополучателят ще се явява в Банката, за да го получи, като неявяването му не го освобождава от дължимите суми. Излага се, че съгласно чл. 2 от Анекс №1, в случай на просрочие при издължаване на погасителна вноска, дължима съгласно чл. 1 от Анекса, както и при неплащане в срок на каквито и да са такси, комисионни и разноски, дължими съгласно Договора, върху непогасените суми е признато, че се дължи за времето за забава обезщетение в размер на договорената лихва по Договора плюс надбавка от 10%. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Анекс №1, всички останали условия на Договор за кредит № 120 - 239 / 2008, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен на 27.05.2008г., договорени между страните към него, запазват своето действие. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му по договоря за кредит и Анекс № 1, изразяващо се в просрочие в плащането на последователни месечни погасителни вноски, на основание чл.29.3 във връзка с чл.28.1 от ОУ, банката е предприела мерки за събиране само за просрочените вноски, като не е обявила кредита за предсрочно изискуем. Излага се, че за събиране на просрочените вноски банката първоначално е подала в съда заявление по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което РС- Плевен е издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 5549/2013., въз основа на които е образувано изп.д. № 20138150402176/2013, при ЧСИ 815 ***. Сочи се, че въпреки предприетите мерки от банката за принудително събиране на неплатените вноски ответникът е продължил със своето недобросъвестно поведение, изразяващо се в неизпълнение на поетото задължение за погасяване на кредита. Твърди се, че поради неизпълнението от страна на кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит на основание чл.28.1 във връзка с чл. 29.2 от ОУ към Договора, във вр. с чл.60, ал. 2 от ЗКИ Банката е обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, като в тази връзка е е изпратила нотариална покана, за да уведоми длъжника за предсрочна изискуемост на кредита. Излага се, че нотариалната покана е надлежно изпратена на известния на банката постоянен/настоящ адрес, посочен от длъжника в договора за кредит като адрес за кореспонденция между страните. Сочи, че нотариалната покана е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че след уведомлението за предсрочна изискуемост, длъжникът не е предприел действия за погасяването задълженията си, поради което и банката е подала в съда заявление по чл.417, т.2 от ГПК. Сочи, че по преценка на банката, чрез заявлението не е претендирано цялото вземане, което е обявено за предсрочно изискуемо, а само част от него, а именно: сума в размер на 10 225,84 евро, част от цялата дължима главница и сума в размер на 491,72 лева - дължимите нотариални разноски. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, да му присъди разноски и да постанови неприсъствено решение.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право да депозира отговор на ИМ

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 г., призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: сключен между страните Договор за кредит № 120-239/2008 г. от 27.05.2008 г., продукт "Нов Алфа Кредит" за покупка, строителство и ремонт между Алфабанк - клон България КЧТ (чийто правоприемник на дейността е „Ю.Б.“ АД) и Ц.С.Г. за сумата от 34 800 евро, от които 21 000,00 евро усвоени изцяло и използвани за покупка на имот, а 13 800,00 евро - усвоени за извършване на довършителни строително- ремонтни дейности в недвижимия имот; че срокът на издължаване на кредита е 30 години, като съгласно чл. 4 за първите 15 години от срока на кредита лихвата е фиксирани в размер на 6.2 % годишно, а за останалият срок на издължаване на кредита е по договаряне с Банката, за което кредитополучателят се е задължил в срок от един месец преди да изтече петнадесетата години от действието на Договора, да се яви в клон на Банката и да подпише Анекс за приложимия лихвен процент; че между страните е подписан Анекс №1/ 30.10.2009г., съгласно който срокът за погасяване на дължимите към Банката суми по Договора в размер на 34 265,85 евро, се удължава до 28.05.2039г., като този период включва и 6-месечен гратисен период, през който се заплащат само лихвите, след който период погасяването на кредита ще се извърши на 349 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, съгласно нов погасителен план, предоставен на кредитополучателя; че същият е спрял плащанията, поради което и кредитът е обявен за предсрочно изискуем; че предсрочната изискуемост е съобщена на ответника, посредством връчване на нотариална покана, за връчването, на която се претендират разходи.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.

Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда указания в разпореждане № 6431/16.01.2020 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 1153/25.03.2020 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото редовно проведено по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 1414,68 лв.

За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 440,17 лв за заплатена държавна такса. По делото е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но поради липса на реално сторено такова не следва да се присъжда

По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът Р Е Ш

И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Ц.С.Г., ЕГН**********,*** дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сума в размер на 10 225,84 евро, представлявяща главница по Договор за кредит № 120-239/2008 г. от 27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и 491,72 лева - нотариални разноски, свързани с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 24 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9372c7d3-cc55-4d00-94fe-de29ae723055