Решение № 1996 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1996 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330205561 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

/НП/

№ 23-1030003133/16.06.2023г. на ВПД Началник Група, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив в ОДМВР - Пловдив, с което на Ш. С. А., ЕГН ********** са наложени административни наказания - глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП, както и на основание Наредба № Iз – 2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 12 контролни точки.

Жалбоподателят А. по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Ж. П., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна ВПД Началник Група в ОДМВР - Пловдив Сектор „Пътна полиция” - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото 1 да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 19.01.2023г. в гр. Пловдив жалбоподателят А. управлявал л. а. „БМВ“ с рег. № ***, чужда собственост. Около 20:02ч., минавайки по бул. „Източен“ срещу номер 8, в близост до стадион „Х. Ботев“, същият не пропуснал пресичащите по пешеходната пътека лица, блъснал с автомобила едното от тях, предизвиквайки ПТП с пострадал. На място пристигнали и се заели със случая полицейски служители от Шесто РУП Пловдив и Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, сред които е бил и св. Х. Н. Р., на длъжност „мл. инспектор“ при ОДМВР – Пловдив. Жалбоподателят А. бил неадекватен и миришел на алкохол. Това мотивирало полицейските служители да го поканят да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство „АлкоТест Дрегер 7510“, но той им отказал. За направения отказ било съобщено в ОДЧ на Сектор „Пътна полиция“ и на място пристигнал друг полицейски екип на Сектор „Пътна полиция“ в състав полицейските служители Станилов и Ласков. Целта била жалбоподателят да бъде тестуван и за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Drug Test 500 с Фабричен номер ARRB 0030. Поканили Ш.

А. за тест и той отново им отказал. Установено било, че водачът не носи и контролен талон към СУМПС.

С оглед направените констатации, на жалбоподателя са били съставени три АУАН: АУАН Серия GA AKT № 801341/19.01.2023г. за нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДП - че не е пропуснал пешеходец; АУАН Серия GA AKT № 801340/19.01.2023г. за нарушения по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП – за отказа да бъде тестван за употреба на алкохол и че не носи контрол към СУМПС, както и процесният АУАН Серия GA AKT № 801887/19.01.2023г. за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП – за отказа да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Актът е бил съставен от св. Р., предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

След отказите на водача да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотици, му били издадени два талона за медицинско изследване, сред които и настоящият № 108161/19.01.2023г., заедно с осем броя стикери за поверителност. Жалбоподателят А. бил 2 придружен от полицейски екип в болничното заведение - УМБАЛ „Св.

Георги“ Пловдив, където в присъствието и на лекар за пореден път отказал да даде кръвна проба, установяваща употребата на наркотични вещества и техни аналози при управлението на МПС.

По случая било образувано досъдебно производство ДП № 42/2023 г. по описа на Шесто РУ при ОДМВР Пловдив за управление на МПС след употреба на алкохол и наркотици – престъпление по чл.343б ал.1 и ал.3.

Предвид действията му, Ш. А. бил задържан за срок от 24 часа. РП - Пловдив внесла искане в РС - Пловдив да бъде разрешено да се вземат образци /кръв/ за сравнително изследване от водача А. по смисъла на чл.146 ал.4 вр. ал.3 от НПК. С Разпореждане от 20.01.2023г. РС - Пловдив разрешил принудително вземане на кръвна проба. От заключението на извършената експертиза било установено, че в кръвта на жалбоподателя А. няма наркотични вещества.

В законоустановения срок не били подадени писмени възражения срещу АУАН Серия GA AKT № 801887/ 19.01.2023г. и въз основа на него наказващият орган е издал срещу жалбоподателя А. НП № 23-1030003133/16.06.2023г., с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП му е наложил административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, както и на основание Наредба № Iз – 2539/17.12.2012г. на МВР са му били отнети общо 12 контролни точки.

Впоследствие последвали Постановление на РП - Пловдив за частично прекратяване на наказателното производство от 10.07.2023г. и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.09.2023г. по досъдебно производство № 42/2023 г. по описа на Шесто РУ - Пловдив.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото: АУАН Серия GA AKT № 801887/19.01.2023г., талон за медицинско изследване № 108161/19.01.2023г., докладна записка, АУАН Серия GA, № 801341/19.01.2023г., АУАН Серия GA, № 801340/19.01.2023г., НП № 23-1030-003128/16.06.2023г., Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 10.07.2023г. по досъдебно производство № 42/2023г. по описа на Шесто РУ при ОДМВР - Пловдив, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.09.2023г. по досъдебно производство № 42/2023г. по описа на Шесто РУ при ОДМВР - Пловдив; справка за нарушител/водач, оправомощителна Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, както и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Х. Н. Р., разпитан в качеството на свидетел.

Св. Р. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Внася подробности по случая. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички служещи за безспорното установяване на обективната истина.

3

Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по ЗДП имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събрания по делото доказателствен материал категорично и несъмнено се установява описаното в АУАН и НП административно нарушение на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДП. По силата на тази законова разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От цитираната норма става ясно, че всеки от двата отказа на жалбоподателя А. – да бъде тестван за употреба на алкохол и за наркотици, при липсата и на осъществено впоследствие доброволно медицинско изследване, по същество осъществява различна хипотеза на нарушение от предвидените такива в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП, като с оглед и на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН правилно е отчетено, че същият следва да бъде наказан за всяко от посочените нарушения, както е сторено в случая.

По-нататък, следва да се обърне внимание на самите способи за установяване на употреба на наркотици и техните аналози, какъвто е настоящият случай. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство или да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 от ЗДП.

В конкретния казус, от обективна страна по безспорен начин се доказа отказът на жалбоподателя А. да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Drug Test 500 с Фабричен номер ARRB 0030. Безспорно е, че впоследствие в присъствието на полицейски служители и лекар, Ш. А. е 4 отказал да се подложи и на медицинско изследване и не е дал доброволно кръвна проба в болничното заведение, за да бъде установена употребата на наркотични вещества и техните аналози. Посоченото се потвърждава от обективните, непротиворечиви и незаинтересовани от изхода на делото показания на актосъставителя Р., подкрепени и от писмените доказателства по делото.

Органите на МВР са спазили реда, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и в хипотеза на отказ.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е целяло настъпването им.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН, относно задължителното му съдържание. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове.

На основание чл.189з от ЗДП за нарушения по този закон, какъвто е настоящият случай, не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай. Напротив, по делото се установява по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца – в хода на проверката са констатирани и други нарушения от процесната дата на деянието, включително и пострадал с предизвикано от жалбоподателя ПТП. Отделно от това, приложената по преписката справка за нарушител/водач свидетелства, че процесното нарушение не е изолирана проява на жалбоподателя, а напротив същият многократно е бил наказван в влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове за нарушения по ЗДП. Следва да се вземат предвид и накърнените с нарушението правни норми, чийто предмет са значими обществени отношения, осигуряващи безопасното движение по пътищата на всички участници в него и най-вече закрила на техния живот, наред с евентуално засегнати имуществени интереси. Ето защо в случая единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна на жалбоподателя би могла да се постигне личната и генерална превенция на наказанието.