Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 684 от 10.07.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 551/2025
Вид
Решение № 684
Подписан
10.07.2025
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6, ал. 1, т. 5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. П., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д.М.М. при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Д.М.М. Гражданско дело № 20251720100551 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**** чрез адв. М., срещу

К. А. С. ЕГН ********** гр.П. ул.****

ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, вкл. такса канал и такса пречистване,от която – сумата 1180.44лв. от която сумата 1076.06 лв.главница за периода 07.02.2023 - 05.11.2024 сумата 104.38 лв. законната лихва за забава, за периода 04.05.2023 15.01.2024г. лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба 11.02.2025г.до окончателното плащане на вземането

1 и разноските по делото .

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П. е водоснабден. Посочва, че ответникът се явява задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер.

Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на сумата по ИМ

Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена.

Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.

С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника е депозиран писмен отговор от

В една част не оспорва задължението, като изтъква влошено здравословно състояние и представя писмени доказателства за последните 4 години, като подчертава, че поради неизплатени болнични от НОИ е бил лишен от доходи, което е причината за натрупаните задължения.

В една част -оспорва като неоснователен и недоказан – фактура № 1— 7301922 от 01.08.2024г. за отчетен период 07.06.2024-05.07.2-24 за сумата 210.62лв.

2

Счита, че за този период сумата е нереално висока и иска проверка- на протоколите от отчитането на водомерите за този период.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява лично.Не е взел становище по исковите претенции, вкл. и по същество

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира че предявените искове са допустими, и следва да бъдат разгледани от съда.

По основателността:

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други 3 потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги.

Това са :

-собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;

-собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и

- собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В настоящия случай, видно от приложената справка от Агенция по вписванията, се установява по безспорен начин, че :

-ответникът е бил собственик на водоснабденото жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период – видно от вписването в Агенцията по вписване и представеното удостоверение с данни.

Има открита партида - с абонатен № , има 2 броя водомери. Има отбелязвания в ел.карнет с месечни отчети на кубици и цени, отразени в съответните фактури.

Това се установява от приетата по делото Съдебно икономическа експертиза-като сумите се дължат изцяло, тъй като няма частични 4 плащания, и няма суми погасени по давност.

По възражението на ответника, че за една част от периода сумата била завишена :

В отговора ответникът изрично оспорва фактура № 1—7301922 от 01.08.2024г. за отчетен период 07.06.2024-05.07.2-24 за сумата 210.62лв.

Вещото лице е дало данните в таблична форма на стр.2,3,4 и 5 от заключението.Изрично е посочено, че единият водомер е без пломба, което е било отразено в карнета.

При тези данни не може да се направи извод, че сумите са некоректно начислени по тази фактура.

В експертизата се посочва, че размера и периода на сумите е коректно отразен, и се дължи по пера, както е предявен иска по петитума на исковата молба.

При горните данни съдът приема следното :

П о безспорен начин се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на ВиК услуги до посочения в молбата на ответника недвижим имот, които се предоставят от ищеца.

Няма спор, че водоснабдения имот през процесния период е бил ползван от ответника, като не се събраха доказателства, от които да се установи, че през периода ответника да е отчуждил, или предоставил за ползване на друго лице, собствения му водоснабден недвижим имот.

От представените доказателства, преценени по отделно и в съвкупност с останалия събран доказателствен материал, се установява по безспорен начин, че ответника е собственик, респ. ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. П. поради което има и качеството на клиент на ВиК услуги.

В тази връзка следва извода, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Облигационната връзка между страните е възникнала на основание 5 сключения по между им договор, като съдържанието й се определя от договора и закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.

От тук и следва извода, че ОТВЕТНИКЪТ е потребител на ВиК услуги по смисъла на посочените разпоредби, идентифициран съгласно чл.59, ал.1, т.2 от представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.

6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ.

В тази връзка искът се явява доказан по основание.

Не се спори, че през процесния период „Водоснабдяване и канализация” ООД е извършило услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало задължението да заплати цената на същите.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка.

Ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите - ОТВЕТНИКЪТ - не е заплащал същите в едномесечен срок от издаването на фактурите.

В ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите водоснабдяване и канализация.

В горния смисъл предявеният иск за главница е основателен и доказан по размер.

6

Съгласно чл.44 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Мораторната лихва е акцесорно задължение спрямо главницата.

С оглед установената дължимост на главницата, то иска за присъждане на мораторна лихва се явява доказан по размер, предвид основателността на главния иск, и в съответствие с установения размер на мораторната лихва от приетата съдебно – икономическа експертиза, тъй като искът за присъждане на лихва е акцесорен и следва съдбата на главния иск..