Решение № 169 от 22.02.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20205330110205 по описа за 2020 година

Образувано е по искова молба на Н. К. Л. против „Профи кредит България“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит от 25.06.2015г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 ЗПК. Излагат се съображения за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва и за допълнителен пакет услуги. Твърди, че по договора е платил без основание сумата от 356.84 лева за лихва и 386.64 лева за допълнителни услуги. Иска осъждането на ответника да върне сумите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват исковете. Признава сключването на договора с посочените в исковата молба параметри като сочи различни погасени суми. Твърди, че правоотношението е действително, тъй като договорът имал всички изискуеми от закона реквизити. Счита, че клаузата за вънаградителна лихва е действителна, предвид изискванията на ЗПК по отношение на ГПР. Относно пакета да допълнителни услуги намира, че не е налице противоречие и заобикаляне на закона. Сключването на допълнителното споразумение не било задължително за предоставянето на кредита, а избор на ищеца. Изтъква, че с него страната си осигурявала възможност за отлагане и намаляване на вноски, при настъпване на неблагоприятни събития. Моли се за отхвърляне на исковете.

1

Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира обстоятелства: за безспорно установени по производството следните

Между страните е подписан договор за потребителски кредит от 25.06.2015г. С посочения договор на ищцата по производството е предоставена сума в размер на 1000 лева, която не се оспорва да е получена. Уговорена е между страните договорна лихва.

Фиксираният годишен лихвен процент е 41.17 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.89 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 18 месечни погасителни вноски, като общия размер на всички плащания е записан на 1743.48 лева. Било е уговорено и закупуването на пакет за допълнителни услуги на стойност 386.64 лева, във връзка с който е подписано и допълнително споразумение, като сумата е разсрочена на равни части към всяка вноска.

Предвид уговорката за възнаграждение за допълнителни услуги, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, 2 ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения (каквото се установява от представената към отговора справка) се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.89% не отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителните плащания е 74% от предоставената сума.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.

4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.

Не е спазено и последното изискване на т. 10- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

3

Относно размера:

С ъ гл а с н о чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото справка се установява, че по договора е била платената сумата от 356.84 лева за лихва и сумата от 386.64 лева за възнаграждение за допълнителни услуги. Съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК те се явяват платени при начална липса на основание и подлежат на връщане на потребителя. Като законна последица върху тези суми следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за д.т.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на **** следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за оказаната безплатна правна помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Н. К. Л., ЕГН **********, сумата от 356.84 лева– получена без основание за възнаградителна лихва по сключения между страните договор за потребителски кредит № **** г. и сумата от 386.64 лева– получена без основание за възнаграждение за пакет за допълнителни услуги по сключения между страните договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаването на исковата молба – 17.08.2020 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Н. К. Л., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 , да заплати на ******, сумата от 300.00 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. К. Л. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен 4 срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5