Решение № 619 от 21.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Хасково, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640102506 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София бул. ”Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина – Изпълнителен директор, против Й. Й. Х., ЕГН:**********, с адрес: ******, искове по чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед № 397 от 03.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№864/2025г. по описа на Районен съд-Хасково

Ищецът твърди, че на 24.09.2024 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и ,,Микро Кредит“ АД по силата, на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответницата, произтичащи от Договор за заем MicroCredit № *********** и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *********** – и двата от дата 26.04.2024г., са прехвърлени изцяло с всички 1 привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на ищцовото дружество. Твърди, че ответника е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с уведомително писмо като представя такова към исковат молба за връчване на ответника, в случай че се приеме, че връчването по-рано е било извършено ненадлежно.

Ищецът твърди също така, че задълженията на ответника произтичат от сключен на 26.04.2024 г. с „Микро Кредит“ АД договор за заем MicroCredit № ***********, по силата на който дружеството „Микро Кредит“ АД е предоставило на ответника, като заемополучател заемна сума в размер на 500 лева. Сочи се, че условията на договора за кредит се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и „договор за заем“, като Общите условия (ОУ) са неразделна част, както от „Искане за кредит“, така и от „Договор за заем“. Подписвайки договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума в размер на 500 лева, като се задължил да върне същата на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите ОУ. Заемът бил предоставен при следните условия: заемополучателят се задължил да върне заемнат сума ведно с договорната лихва, която била в размер на 60,64 лева, на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 93,44 лева - първата, от които платима на 01.06.2024 г., общ размер на плащанията по заема - 560,64 лева.

Съгласно разпоредбите на ОУ, в съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) с необходимата преддоговорна информация, че разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

Изложено е, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на същата дата - 26.04.2024 г между „Микро Кредит“ АД и ответника-заемополучател е сключен и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № ***********, съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно 2 клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 311,82 лв.

(51,97 лв.х6) , като му била предоставена възможността да я заплати на 6 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 145,41 лв., при първа погасителна вноска, платима на 01.06.2024г.

Сочи, че на ответницата е начислена лихва за забава по договора за заем в размер на 47,42 лв. за периода от 02.06.2024 г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и че срокът на договора е изтекъл на 01.11.2024 г. и не е бил обявяван за предсрочно изискуем.

Твърди се, че ответницата не е изпълнила своите задължения по договора за кредит и за вземанията си ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 864/2025 г. по описа на Районен съд Хасково и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът подала възражение, което обуславя правния интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 ГПК.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата Й. Й. Х. му дължи следните суми: 500 лв. - главница по договор за заем MicroCredit № ***********; 60,64 лв. договорна лихва по договора за заем за периода от 01.06.2024 г. до 01.11.2024 г.; 311,82 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 01.06.2026г. до 01.11.2024г.; 47,42 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 02.06.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.03.2025г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № 397 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.04.2025г. по ч.гр.д.

№864/2025г. по описа на РС-Хасково. Претендира също направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В открито съдебно заседание (о. с. з.) ищецът не се явява и не се 3 представлява. Депозира молба, с която поддържа исковете, моли да бъдат уважени. Претендира разноски. Ответникът не се явява и не се представлява в о. с. з.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. дело № 864/2025 г. по описа на Районен съд Хасково, по повод на подадено на 31.03.2025г. заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 397/03.04.2025г. срещу ответника за посочените по-горе суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл.414 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове в хипотезата на чл.415, ал.1,т.1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искови претенции и същите са процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За основателност на иска с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл. 99 ЗЗД, вр.чл. 9 ЗПК, в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и да заплати възнаградителна лихва и допълнителни услуги в уговорения размер; прехвърляне на вземанията на ответника в полза на ищеца чрез договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия; че договорът е индивидуално сключен и клаузите в договора за кредит са валидно уговорени и в съответствие с императивните изисквания, залегнали в ЗПК.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора за кредит, както и размера на обезщетението за забава. При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да 4 установи погасяването на дълга.

Не е спорно, че между ответника и "МИКРО КРЕДИТ" АД е сключен Договор за заем MicroCredit № *********** от 26.04.2024г. за заемна сума в размер на 500 лева, разсрочена на 6 месечни погасителни вноски, с падеж: 1во число на месеца, с първа падежна дата - 01.06.2024г. и последна падежна дата – 01.11.2024г , със срок на договора - 6 месеца, погасителната вноска 93,44 лева, ГПР – 48.90%, фиксиран ГЛП – 40. 47 %, обща сума за връщане 560,64 лв., Не се спорно също така, че заемът е бил усвоен.

Не е спорно, че на същата дата е подписан и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *********** от 26.04.2024г. между ответника и "МИКРО КРЕДИТ" АД за пакет допълнителни услуги „Комфорт“, със срок - 6 месеца, вноска – 51,97 лева, т.е. общо 311,82 лева (51,97х6), падежна дата - 1-во число на месеца, който пакет услуги включва: 1.

/ Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. / Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. / Разглеждане до минути; 5. / Преференциално обслужване; 6. / Право за участие в специални промоции.

Посоченото се установява и от приложените

Договор за заем

MicroCredit № 9052- 00181323/26.04.2024 г., ведно с погасителен план към него, Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9052 00181323/26.04.2024 г., сключен между Мария Й. Х. и „Микро Кредит“ АД;

Искане за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *********** от дата 26.04.2024 г., Погасителен план към договора за заем MicroCredit № 905200181323 от 26.04.20264г.; Общи условия към Договор за заем MicroCredit към дата 05.02.2024 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9052- 00181323/26.04.2024 г., сключен между Мария Й. Х. и „Микро Кредит“ АД; Искане за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *********** от дата 26.04.2024 г.

На следващо място, не е спорно и от приетия като доказателство по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, се установява, че заемодателят „Микро Кредит“ АД е прехвърлил на ищеца по делото

5 вземанията си към ответника, в т. ч. вземанията му по процесния договор за кредит и по договор за предоставяне на допълнителни услуги.

По делото е представено пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Приложено към исковата молба е Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия), изпратено от ищеца до ответника, за което няма данни да е достигнало до ответника.

Уведомлението обаче е достигнало до длъжника с препис от исковата молба, което съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3,пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът надлежно е уведомил страните, че на основание чл.7, ал.3 Г П К следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Въпреки че е обективиран в отделен договор, договорът за допълнителни услуги е част от споразумението между страните, свързано с предоставянето на потребителски заем, поради което и по отношение на него също намират приложение разпоредбите на специалния закон – ЗПК. Това е така, доколкото е явно, че "допълнителният" договор няма самостоятелен предмет, който да може да се предостави на потребител, необвързан с доставчика по заем, а това налага общото третиране на двата договора като един продукт и прилагане на уредба, ограничаваща договорна свобода както по основен, така и по добавени договори.