Решение № 6543 от 07.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6543 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110145138 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Б. Л. И. срещу „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 755,78 лева, представляваща главница за надвнесени суми по недействителни договори за кредит, от които по Договор № 1327666 от 20.02.2024 г. - сумата 240 лева такса за удължаване на падеж, сумата 182,67 лева такса за банкова гаранция и сумата 27,04 лева лихва, както и по Договор № 1409440 от 06.12.2024 г. - сумата 175 лева такса за удължаване на падеж, сумата 114,17 лева такса за банкова гаранция и сумата 16,90 лева лихва, ведно със законна лихва за период от 20.05.2025г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29778/2025г. по описа на СРС 81 състав, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Фератум България“ ЕООД да заплати на Б. Л. И. сумата от 48,93 лева, представляваща разликата между предявената в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК сума за такса за банкова гаранция от 114,17 лева и реално платената в пълен размер от 163,10 лева по Договор за гаранция /поръчителство/ към договор за потребителски кредит № 1409440 от 06.12.2024 г.

Ищецът Б. Л. И. твърди, че сключил с ответника "Фератум България" ЕООД договори за кредит с № 1327666/20.02.2024г. и № 1409440/06.12.2024г., които са недействителни по подробно изложени съображения. Позовава се на нищожност на основание нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК с оглед на това, че посоченият размер на ГПР по кредита не е действителния такъв, както и поради това, 1 че в тях не са посочени допусканията и разходите, които са взети предвид при неговото изчисляване. Посочва, че в чл. 4 в договорите е отразен размер на ГПР 49.85%. От клаузата по чл. 4 по Договор № 1327666/20.02.2024г. не се установява кои разходи са взети предвид при изчисляването му. По договор № 1409440/06.12.2024г. в клаузата по чл. 4 пък е записано, че размерът на ГПР се изчислява по реда на чл. 8.5 от общите условия, като такива обаче не са му представяни при сключването на двата договора. Ищецът твърди, че съгласно процесните договори дължи възнаграждение по договор за гаранция, както следва - 182,67 лева по договор за кредит № 1327666/20.02.2024г. и 163,10 лева по договор за кредит № 1409440/06.12.2024г., които не са взети предвид при изчисляването на ГПР. В допълнение посочва, че кредиторът и дружеството – гарант са икономически свързани лица, тъй като „Multitude Bank PLC“, с предишно наименование до 30.09.2022г. „Ferratum Bank“ е самостоятелно юридическо лице, регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на Република България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ, като разделянето на приходите по кредитите между двете формално отделни юридически лица, е с цел да се заобиколи ЗПК. Посочва, че при добавяне размера на възнаграждението по договора за гаранция /поръчителство/, действителния размер на ГПР по договор № 1409440/06.12.2024г. е 3 903,75%, а по договор № 1327666/20.02.2024г. е 1 534,11%, съответно договорите са недействителни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК. Ищецът твърди, че посочените размери на лихвен процент не са действителните такива, като липсва и посочване на условията за прилагането им, което обуславя неизпълнение на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В чл. 3, б.

„в“ по Договор № 1327666/20.02.2024г., ГПР е 3,38%. Същият размер на лихвения процент от 3.38% е и по Договор № 1409440/06.12.2024г., съгласно чл. 3, б. „б“. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането им, както и за какъв период се отнася годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, съобразно поетапното намаляване на главницата. Оттук не става ясно й как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер, който счита за неправилен. Заявява, че размерът за възнаградителна лихва по договор № 1327666/20.02.2024г. е 314,57%, а по договор № 1409440/06.12.2024г. е 432,00%, съобразно размера на заетата сума и размера на общата сума за връщане. Ето защо се позовава на недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Ищецът твърди, че в договорите за кредит, освен липсата на отбелязване за периода на прилагане на лихвения процент, липсва и размера на лихвения процент на ден, както и изрично посочване дали същият е фиксиран. Счита, че не е изпълнено и условието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, с оглед на това, че процесните договори за кредит са изготвени на шрифт по – малък от 12, което предпоставя недействителност, съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.

10, ал. 1 ЗПК. Излага съждения, че е клаузите предвиждащи възможност за 2 удължаване на падежа за връщане на заема срещу възнаграждение са нищожни, тъй като общите условия не са му връчвани, алтернативно същите не са индивидуално договорени, респективно противоречащи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По изложените съображения счита договорите за недействителни, съответно че се дължи чистата стойност на предоставения кредит. Уточнява, че по Договор № 1327666/20.02.2024г. това е сума от 800 лева, която е върната на кредитора. Общият размер на надвнесената сума е 449,71 лева, от която сума в размер на 240,00 лева, представлява такса за удължаване на падеж, платени на 21.03.2024г. и 28.03.2024г., както и сумата от 182,67 лева – такса за банкова гаранция и сумата 27,04 лева за недължима възнаградителна лихва. По Договор № 1409440/06.12.2024г. това е сума от 500 лева, която е върната на кредитора. Общият размер на надвнесената по посочения договор сума е 306,07 лева, от която сума в размер на 175,00 лева, платена на 05.01.2025г. представлява такса за удължаване на падеж, както и сумата от 114,17 лева – такса за банкова гаранция и сумата 16,90 лева за недължима възнаградителна лихва. Предявява осъдителна претенция за сумата 48,93 лева, представляваща разликата между предявената в исковото производство по чл. 422 ГПК такса за банкова гаранция от 114,17 лева и реално платената в пълен размер от 163,10 лева по Договор за гаранция /поръчителство/ към договор за потребителски кредит № 1409440 от 06.12.2024 г., сключен между мен и ответната страна. Моли за уважаване на исковете.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Във възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК е оспорил претенциите. Оспорва от страна на ищеца да е доказано заплащане на претендираните суми. Поддържа, че ищецът не е представил доказателства за валидно сключени договори, от които да произтича задължението за връщане на суми в посочените размери.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск по реда на чл. 422 с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, надхвърляща чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договорите/.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумите.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за предоставяне на 3 финансови услуги (заеми) от разстояние № 1409440 от 06.12.2024г. (л. 38-41 по делото) се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 500 лева, която да бъде върната в срок от 30 дни, с уговорена падежна дата 05.01.2025г.; при уговорен ГПР в размер на 49,85 % .

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1327666 от 20.02.2024г. (л. 43 - 45 по делото) се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 1564,66 лева, която да бъде върната в срок от 30 дни, с уговорена падежна дата 21.03.2024г.; при уговорен ГПР в размер на 49,85 %.

В т. 3 на процесните договори се установява, че освен сумата на отпуснатия заем, ищецът следва да върне и лихва, определена съгласно разпоредбите на Общите условия, в размер, както следва: сума в размер на 52,89 лева по Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1327666/20.02.2024 г., при лихвен процент от 3,38 %, и сума в размер на 16,90 лева по Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1409440/06.12.2024 г., при лихвен процент от 3,38 %.

В чл. 5 от приложените по делото договори е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото 4 договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно сключването на процесните договори, доколкото самият ответник представя екземпляри от същите с молба от 06.02.2026г. и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, в т.ч. изискването за размер на шрифт и за яснота и разбираемост на текста.