Решение № 480 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело № 20261100602062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Делото е образувано по жалба на повереника – адвокат Б. на частния тъжител Д.

П. П.. по н.ч.х.д. №16280/2024 срещу определение на СРС от 04.02.2024 г., с което е прекратено наказателното производство на основание чл.24,ал.5,т.5 НПК, а именно неявяване на тъжителя неговия и повереник, във връзка с използването на платения годишен отпуск на последния.

С жалбата повереникът на частния тъжител твърди, че така постановеното определение на първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно на основание неправилно тълкуване на процесуалния закон, както и нарушаването правото на защита съгласно чл.56 от Конституцията на Република България и моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на районния съд и да му го върне за повторно разглеждане от друг състав на СРС.

В хода на съдебните прения повереникът и частният тъжител поддържат жалбата, като по същество се доразвивавт доводите, изложени в същата.

От своя страна защитникът на подс. М. П.а - адвокат П. моли да се потвърди обжалваното определение на първоинстанционния съд.

Съдът като преценява събраните доказателства, приема, че постановеното от първоинстанционния съд е незаконосъобразно по следните съобпажения:

На първо място в мотивите на обжалваното определение се казва, че „частният тъжител и повереникът му са различни страни в наказателния процес“. Това разбиране не е правилно, защото то пряко противоречи на нормата на чл.253 НПК, която изчерпателно изброява страните в наказателния процес, а те са: подсъдимия, защитникът му, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник и прокурора. Повереникът не е самостоятелна страна в процеса, защото същият упражнява процесуалните права на своя доверител, без да придобива собствено качество на страна. Именно защото повереникът не 1 е отделна страна, неговото процесуално поведение не може да бъде разгледано автономно от това на частния тъжител. Подадената от него молба за отлагане представлява упражняване на процесуално право на самия тъжител чрез неговия представител. Игнорирането на това обстоятелство води до неправилното приложение на чл.24,ал.5,т.5 НПК.

За пълнота следва да се посочи, че посочената по-горе разпоредба разкрива хипотезата, при която и частния тъжител и неговия повереник не се явяват без да посочат уважителна причина. В настоящия случай макар и да не се е явил физически, повереникът е предприел процесуално действие – подал е молба за отлагане поради уважителна причина – участие в открито съдебно заседание по друго дело – гр.д.№ 440/2025 г., по описа на Апелативен съд - Бургас. Законът не създава задължение за частния тъжител да участва лично в съдебно заседание, особено когато той е упълномощил представител и му е делегирал своите правомощия. Следователно неявяването на частния тъжител не може да се разглежда като дезаинтересованост от процеса, след като е ангажирал адвокат, който да защитава интересите на довереника си в процеса. Дори да се беше явил по делото, ЧТ би поискал отлагане на същото, поради неявяването по уважителни причини на повереника му.

От друга страна, когато повереникът е уведомил съда за обективна невъзможност да се яви поради уважителна причина, каквато е участието в друго открито съдебно заседание, отсъствието на страните не е резултат от недобросъвестно процесуално поведение и не е основание за прекратяването на делото. Прекратяването на производството в тази хипотеза представлява неправилно приложение на закона, както и засягане на правото на защита на частния тъжител, залегнало в чл.56 от Конституцията, както е гарантирано с фигурата на повереника по чл.100 НПК. Това е така, защото частният тъжител е физическо лице, което не разполагат с набор от правни знания, с които да защитават своите права и законови интереси.

Смисълът на правилото на чл.24,ал.5,т.5 НПК е въведената възможност за прекратяване на наказателното производство тогава, когато частният тъжител се е дезаинтересирал от производството или има пасивно процесуално поведение. В настоящия случай няма никакви данни тъжителят в хода на делото да е имал пасивно поведение в наказателния процес или пък да се е дезаинтересирал от изхода на иницирания от него наказателен процес.

Отделен въпрос е, че повереникът предварително е съобщил на съда за явяването си в отделно открито съдебно заседание по гр.д. № 440/2025 г., по описа на Апелативен съд Бургас, по което повереникът - адвокат Б. се явява процесуален представител, поради което не може да се приеме за недобросъвестно процесуално поведение от кръга на тези, които на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК могат да възпрепятстват достъпа до правосъдие на гражданин. Единствената проверка, която в такава процесуална ситуация съдът следва да направи, е свързана с това, дали е налице злоупотреба с право, а за такава в настоящия съд няма доказателства.

Поради изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като е постановено без да е налице основание по чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК. Това налага неговата отмяна и връщането на делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 04.02.2024 г. на Софийския районен съд, с което прекратено наказателното производство по н.ч.х.д № 11831/2021 г. на CPC, образувано по тъжба на Д. П. П. срещу М. Н. П.а

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

Решението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3