Присъда № 143 от 13.06.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 143, постановена на 13.06.2024г. по н.ч.х.д. № 1183 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.:

Частният тъжител Д.В. Ш. е депозирала в деловодството на ВРС тъжба срещу подсъдимата Д. Я. Т. с оглед извършено от нея престъпление наказуемо по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК за това, че в проведено на 30.01.2023г. съдебно заседание по гр.д. № 16072/2021г. по описа на Районен съд – гр.Варна, 43 състав е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.В. Ш. в нейно присъствие, като обидата е била нанесена публично.

В съдебно заседание частният тъжител Ш. чрез надлежно упълномощения си процесуален представител поддържа възведеното обвинение, като посочва, че вината на подс. Т. е доказана в производството от обективна и субективна страна от всички събрани писмени и гласни доказателства. Моли съда да даде вярна обективираното в протокола от съдебно заседание, който представлява официален удостоверителен документ, който доколкото не е оспорен по предвидения за това ред е ясно свидетелство за изреченото от Т. в публично съдебно заседание. Наред с това показанията на разпитаните свидетели (дори тези на защитата) не налагат различни фактически изводи, като употребените изрази несъмнено са такива, които са унизителни, неприлични и засягащи по груб начин самооценката на отделния човек, като същите са били изречени публично, поради което счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна, като й бъде наложено справедливо по вид и размер наказание. Моли предявения граждански иск да бъде уважен в пълен размер, доколкото при обидата унижението настъпва автоматично и неизбежно причинява неоценими в пари неимуществени вреди на пострадалата, които по съществен начин са се отразили на нейното психическо състояние. Пледира за присъждане и на законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума, ведно със сторените разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Защитникът на подсъдимата на свой ред пледира за оправдателна присъда като изразява становище, че изявленията на нейната подзащитна са били изречени в пристъп на безсилие и афект, поради това, което е било изречено в съдебно заседание от тъжителката по отношение на нейния син. Първото изявление, отправено към Ш. е било „как не те е срам да лъжеш“, след което като не е получила отговор, подсъдимата е започнала сама да си отговаря, като е реагирала остро, за което е понесла съответна санкция, като е била глобена от съдията с 50 лева. Посочва, че целта на употребените изрази в никакъв случай не е била да засегне честта и/или достойнството на Д., като единствено е реагирала в защита на своя син, срещу когото тъжителката е излагала неистинни, според нея, твърдения. Посочва, че в случая приложение би могла да намери дори разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК, като наред с това предявения граждански иск е значително завишен по размер. Наред с това, посочва, че подсъдимата е жена на 75 години, без данни за други противообществени прояви, с добри характеристични данни, които обстоятелства са достатъчни поведението й да не бъде оценявано с цялата строгост на закона. Поради това моли тя да бъде оправдана, а в условията на евентуалност да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на „глоба“ в минимален размер.

Подс. Д. Я. Т., редовно уведомена, не се явява, и не взема лично становище по съществото на настоящото производство.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Д. Я. Т. е родена на 24.10.1948г. в гр. Варна, живуща в гр. Варна, кв.

„Владислав Варненчик“ бл.406, вх. 15, партер, бъларка, българска гражданка, неосъждана, с ЕГН: **********.

1

Подс. Т. и тъжителката Ш. се познавали, тъй като тъжителката била омъжена за сина на Д. Т. – Я. Т., но впоследствие двамата се развели, като между Я. Т. и В. Я. Т. (общото им дете с Д. Ш.) възникнали спорове относно дължимост на суми за издържа по изпълнителни листове по повод на който било заведено гр.д. № 16072/2021г. по описа на Районен съд – гр.Варна, 43 състав.

В проведено на 30.01.2023г. открито съдебно заседание в гр.Варна - Районен съд със страни: ищец Я. Т. и ответник В. Я. Т., в качеството си на свидетели били разпитани тъжителката Д.В. Ш. и подсъдимата Д. Я. Т..

Докато траел разпита на Ш., в който същата изложила твърдения, че бившият й съпруг е страдал от онкологично заболяване и тя и нейни близки са давали средства за лечението му подс. Т. се намирала в залата и слушала. В хода на изложението и очевидно подразнена от чутото, Т. прекъснала разпита и от мястото на което се намирала в съдебната зала заявила следното:

„…Как не те е срам да лъжеш? Лъжкиня такава. Мърша с мърша.“ И въпреки предупреждението на съда да замълчи и да напусне залата, защото ще бъде глобена продължила в следната насока:

„…Лъжкиня такава….Кучка с кучка…“, което наложило да бъде повикан служител на съдебна охрана и Т. да бъде изведена от залата, като за стореното била глобена за нарушаване на реда в залата със сумата от 50 лева, след което продължил разпита на Д. Ш..

Разпитан в съдебно заседание св. С. Т. посочи, че в инкриминирания ден не е бил в съдебната зала, но е чакал Д. пред залата като е възприел, че при излизането си същата е била разстроена, тъй като в заседанието бившата й свекърва я е нарекла „лъжкиня“ и „мърша“. Впоследствие Д. се променила, станала по-скоро тип сангвиник в резултат на този емоционален стрес, изпитвала чувство за срам, че бабата на дъщеря й вместо да се радва, че има внучка, стигала до такива неща.

От показанията на св. Е.Ив. – приятелка на тъжителката Ш. от гимназията- съдът установи, че откакто започнали проблемите и делата с бившия й съпруг и неговото семейство Ш. се променила много – затворила се в себе си, не излизала, депресирала се, напълняла, като споделила с Иванова, че свекърва й дори я нарекла в заседание „лъжкиня“ и „кучка“.

Наред с това, св. С. М. на свой ред потвърди, че подс. Т. е изрекла думите „лъжкиня“ и „мърша“ в съдебното заседание на което и тя е присъствала, като уточни, че думите били изречени защото Т. се ядосала, че снаха й твърди, че е давала пари за лечение на сина й, като в залата нямало много хора, само около 5-6 души, след което съдията я изгонил.

Видно то представените медицински документи ч.т. страда от различни заболявания нито едно от които не може да се възприеме еднозначно като породено от разглежданите събития.

Изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото писмени доказателства, в това число протокол от съдебно заседание по цитираното гр.дело, медицински документи, справка за съдимост и др.

Досежно представените от подсъдимата с отговора на частната тъжба доказателства за заплащане на суми за лечението на сина й, без да оспорва обстоятелствата, които същите удостоверяват, не ги ползва при формиране на своите фактически изводи, доколкото същите се явяват неотносими, предвид обстоятелството, че в настоящото производство съдът не изследва истинността на изложените от ч.т. показания в производството пред гражданския съд.

Що се отнася до депозираните пред съда гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира същите изцяло, тъй като те са логични, единни и безпротиворечиви и на практика в пълен синхрон с отразеното в протокола от съдебно 2 заседание, който бидейки неоспорен по надлежния ред официален удостоверителен документ се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С частната тъжба на подсъдимата е повдигнато обвинение за това, че в проведено на 30.01.2023г. съдебно заседание по гр.д. № 16072/2021г. по описа на Районен съд – гр.Варна, 43 състав е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д.В. Ш. в нейно присъствие, като обидата е била нанесена публично.

Обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да измени обществената им оценка.

За да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или действия.

При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел – в този смисъл е Решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., НК.

В конкретният случай частната тъжителка е посочила като обидни за нея, а същите са установени и като изречени от Т. в съдебно заседание следните думи –„лъжкиня“, „мърша с мърша“ и „кучка с кучка“.

Всяка една от изложените думи без съмнение представлява обидна по своето съдържание квалификация относно личността на частната тъжителка, като ако думата „лъжкиня“ отразява квалификация на действие, извършено от тъжителката, за което би могло да се разсъждава дали не е лишено от истинност (каквато липса или наличие по принцип не се изисква от състава на чл. 146 НК), то думите „кучка“ и „мърша“ вече съставляват крайно негативно, унизително и неглижиращо личността на тъжителката отношение, изразено публично в съдебно заседание пред поне 5-6 човека според показанията на свидетелите, което е целяло да я уязви и да срине по недопустим начин обществената оценка за личността й в хода на провеждането съдебно производство.

Обстоятелството, че подсъдимата не е била съгласна с изложеното от Ш. твърдение, че е дала пари на сина й за провеждано от него лечение не е от естество само по себе си да провокира такава реакция, като съдът не приема доводите за възникнал у същата афект, тъй като се касае за дългогодишни семейни отношения, които дори да се основават на неприязън не следва да прерастват в посегателства върху личността и достойнството, като именно фактът, че подсъдимата е жена на възраст е следвало да я мотивира да осмисли по правилен начин поведението и реакцията си, а не да проявява грозно и недопустимо отношение и то пред съдебен орган.

Поради изложеното съдът намира, че подсъдимата Т. е извършила от обективна страна престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е било извършено при форма на вината „пряк умисъл“, като очевидно са целени противоправните последици да се злепостави личността на Ш. пред присъстващите в съдебното заседание и да се засегнат чрез унижаване нейните собствени достойнство и себеоценка. Свидетелство за това е обстоятелството, че обидните думи са били изречени на три пъти и след предупреждение на съда не са били преустановени, а напротив продължили са с по-висок интензитет, достигайки до „кучка с кучка“, преди Т. да напусне съдебната зала.

При все това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на подсъдимата Т. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 НК се 3 предвижда наказание „глоба” от петстотин до десет хиляди лева и „обществено порицание“, престъплението е на просто извършване и не визира настъпването на съставомерен резултат, т.е. от деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

Подсъдимата не е осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от НК.

При определяне на конкретното административно наказание, което следва да се наложи на Т., съдът отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства изразеното още в първото съдебно заседание съжаление за стореното.

Съдът прецени, че в конкретния случай следва да наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, а именно минималния предвиден такъв с оглед необходимостта от реализиране на целите на индивидуалната превенция.

С оглед осъдителната наказателно-правната част на присъдата за престъплението по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК, съдът намира, че частично следва да бъде уважен предявеният граждански иск.

В гражданско-правен смисъл извършеното от подсъдимата престъпление несъмнено съставлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/936dfbbe-f98b-444f-ae86-488cd3d17dfa