Определение № 1093 от 24.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. София, 24.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№315443/13.12.2022г., подадена от С. Д. С. чрез процесуалния му представител адв.Ц. Р. срещу разпореждане с №273370/06.12.2022г. на СГС, I-3 състав по гр.д. №15174/2019г., с което съдът е върнал въззивната и частната му жалба с мотиви, че не е внесена държавна такса. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил всички указания по нередовностите с цитираната молба от 20.04.2022г., като счита, че е следвало първо СГС да се произнесе по искането му за освобождаване от държавна такса.

Твърди, че е следвало да се откаже и едва след това, ако не бъде внесена да се процедира с връщането й. По отношение на частната жалба и полученото съобщение нарочно не бил внесъл такса, защото считал, че въпросът за разходите ще попадне в обхвата на съдебното решение и нямало и произнасяне по исканото освобождаване. Предвид горното претендира отмяна на разпореждането в частта му, с която се връща въззивната жалба.

Ответната по жалбата страна – ищеца „Юробанк България“ АД, редовно уведомен на 26.01.2023г. не е подал отговор.

Ответницата А. Т., уведомена за частната жалба чрез особения си представител – адв.

Никола Касабов също не изразява становище по частната жалба.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№274070/11.03.2022г., която с разпореждане от 14.03.2022г. е оставена без движение с указания жалбоподателят да представи документ за внесена ДТ в размер на 2% върху обжалваемия интерес и два броя преписи от жалбата. Под №278848/04.04.2022г. е входирана молба от жалбоподателя за освобождаване от ДТ, придружена от декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК и три удостоверения. С разпореждане №264533/05.04.2022г. съдът е дал подробни 1 указания на жалбоподателя във връзка с искането за освобождаване от ДТ да представи описаните в т.1-4 документи в двуседмичен срок от съобщението. Разпореждането е съобщено на 12.04.2022г. и на 20.04.2022г. от жалбоподателя е входирана молба с вх.

№282209,в която е посочено, че се прилагат удостоверения, и върху която е поставена резолюция от съдията, да се представят преписи от жалбата и от молбата за допълване на решението за връчване на другата страна. Разпореждането е съобщено на 10.05.2023г. и на стр. 373 от делото е налична молба с вх.№285790/13.05.2022г., с която са приложени преписи. Съгласно разпореждане на съда върху самата молба от 17.05.2022г. преписите са изпратени за отговор – по въззивната жалба в 14дневен срок, а от другата молба – в 7 дневен срок. Постъпил е отговор на въззивната жалба в срок от ищеца „Юробанк България“ АД, върху който е поставено разпореждане „Към дело“.

По частната жалба с вх.№308705/27.10.2022г. е постановено разпореждане от 31.10.2022г. да се представи документ за внесена ДТ в размер на 10 лв. и пълномощно за пред САС и препис, което е съобщено на 07.11.2022г.

С обжалваното разпореждане от 06.12.2022г. СГС е приел, че съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства във връзка с искането си по чл. 83, ал.2 от ГПК, но последният не бил сторил това, въпреки получаване на съобщението, както и че не е отстранил нередовностите на частната жалба, поради което е върнал и двете жалби.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, тъй като определението е съобщено на жалбоподателя на 08.12.2022г., а частната жалба е входирана на 13.12.2022г., жалбата изхожда от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че след указанията му по разпореждането страната е бездействала процесуално, което не отговаря на данните по делото. Напротив, същата е представила уточняваща молба от 20.04.2022г. и допълнителна молба от 13.05.2022г. с преписи от жалбата, която съдът е приложил към делото с резолюция и дори е връчил преписи от жалбата на противните страни видно от съобщенията. Би следвало, ако е приел, че указанията му не са изпълнени, да не администрира жалбата, изпращайки преписи от същата на ответната по нея страна. С молбата от 05.04.2022г. в изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса, жалбоподателят е поискал освобождаване от такава и е приложил документи за имущественото си състояние. Първоинстанционният съд е разпоредил представяне на допълнителни документи, но не се е произнесъл по искането за освобождаване нито въз основа на наличните такива, нито след уточняващата молба от 20.04.2022г. Задължение на съда е съществуващата неяснота относно обстоятелствата във връзка с искането за освобождаване от държавна такса да бъде отстранена преди постановяване на акта, с който се произнася по искането /вж. Определение № 318 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 293/2012 г., II г. о., ГК; Определение № 866 от 27.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 740/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 489 от 29.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1875/2013 г., III г. о., ГК/. В случая първоинстанционният съд не се е 2 произнесъл по молбата за освобождаване от държавна такса на жалбоподателя, а без да разгледа същата е върнал въззивната жалба поради невнасянето й. Би следвало СГС да се произнесе по искането за освобождване и едва след приключване на производството по чл.

83, ал. 2 от ГПК и с оглед изхода му, да администрира въззивната жалба /в случай на уважаване на молбата/, или да даде на жалбоподателя нови указания за внасяне на държавна такса /ако молбата бъде оставена без уважение/. Съгласно Определение № 731 от 29.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 643/2012 г., IV г. о., ГК, за да се приложи императивното изискване на чл. 129, ал. 3 от ГПК, аналогично се прилага и по отношение на връщане на въззивните жалби, съдът трябва да е спазил основните начала на гражданския процес и в частност това по чл. 7, ал. 1 от ГПК, да съдейства на страните да извършват надлежни процесуални действия за изясняване на делото и обстоятелствата по него. В случая ответникът е предприел изпълнение на дадените от съда указанията, като е подал двете молби от 20.04.2022г. и от 13.05.2022г., като във връзка със същите СГС не му е дал допълнителни указания. Константна е практиката на съдилищата, че при неточно изпълнение на указания, страната следва да бъде уведомена и да й бъде предоставен нов срок за изправяне на порока.

От друга страна - при въведено искане за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса, съдът следва първо да разгледа същото, да се произнесе с акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, а след стабилизиране на същия, в случай, че страната не е била освободена, да даде нови указания за внасяне на такса и нов срок за това.

Предприемайки преди това връщане на частната жалба, съдът се е произнесъл преждевременно. В този смисъл е определение №148/26.01.2023г. на САС по в.ч.гр.д.

№120/2023г., опр.№215/07.06.2018г. по в.ч.гр.д.№265/2018г. на АС-Велико Търново и мн.др.

Предвид горното обжалваното разпореждане в частта за връщане на въззивната жалба, което е постановено преди произнасяне по искането по чл. 83, ал.2 от ГПК от жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, мотивирано с невнасянето й, и при положение, че жалбоподателят е изпълнил в срок другите дадени указания, а именно представил е преписи с молбата от 13.05.2023г., която неясно защо не е обсъждана от СГС, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид изричния петитум по частната жалба се обжалва разпореждането за връщане само на въззивната жалба, а по отношение на връщането на частната жалба, за която се сочи, че указанията не са изпълнени, като се мотивира, че липсва интерес и ще бъде обсъден въпроса в евентуалното въззивно решение, не е налице искане за отмяна и в тази част разпореждането на СГС е влязло в сила.

С оглед горното съдът намира, че жалбата жалба е основателна и обжалваното разпореждане следва да бъде отменено частично, като след връщане на делото в СГС, съдът следва да разгледа искането по чл.83, ал.2 от ГПК от жалбоподателя, да се произнесе с акт, който съобразно константната съдебна практика подлежи на самостоятелно обжалване, и едва след стабилизиране на същия, в случай, че страната не е била освободена, да даде нови указания за внасяне на такса и нов срок за това.

Воден от изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх.№315443/13.12.2022г., подадена от С. Д. С. чрез процесуалния му представител адв.Ц. Р. разпореждане с №273370/06.12.2022г. на СГС, I-3 състав по гр.д. №15174/2019г.,в ЧАСТТА му, с която съдът е върнал въззивната жалба вх.

№274070/11.03.2022г.

ВРЪЩА делото на СГС за последващи действия съобразно гореизложените мотиви.

Определението като непреграждащо, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4