Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 545 от 22.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно частно гражданско дело 327/2023
Вид
Определение № 545
Подписан
22.08.2023
В сила
22.08.2023
Състав
Росица Стоянова Стоева, Красимира Веселинова Тагарева, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.108, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Ямбол, 22.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Красимира В. Тагарева

Калина Г. Пейчева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500327 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Н. Н. от гр.******, подадена от пълномощника му адв.М.П., срещу Определение №192 от 06.06.2023г. по гр.д. №196/2023г. по описа на Елховски районен съд, с което е прекратено производството по делото пред този съд и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Ямбол.

В частната жалбата се сочи, че определението на ЕРС е незаконосъобразно, поради съображения изложени в жалбата. Иска се неговата отмяна и изпращане делото на ВКС за определяне на неговата подсъдност.

Ответникът Прокуратурата на РБългария не е подал отговор на частната жалба.

ЯОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт.

От данните по делото е установено, че ищецът И. Н. Н. е сезирал Сливенския районен съд с искова молба, с която е предявил срещу Прокуратурата на РБългария искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21 000 лева и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 000 лева, причинени му в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда. Исковата молба е образувана в гр.д.№311/2023г. по описа на СлРС.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ е направил отвод за неподсъдност на делото пред сезирания съд и е поискал на основание чл.7, ал.1 от ЗОДОВ делото да бъде изпратено на Ямболски районен съд, тъй като претендираните вреди са вследствие на действията на Районна прокуратура гр.Ямбол.

По възражението за неподсъдност на спора сезираният съд Сливенският районен съд е постановил Определение №802/08.03.2023г., с което е прекратил образуваното по описа му гр.д.№311/2023г. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.Елхово.

За да постанови този резултат, СлРС е приел, че мястото на увреждането по смисъла на чл.7 от ЗОДОВ попада в съдебния район на Районен съд гр.Елхово, в който съдебен район е повдигнато и е поддържано обвинението или е наложено наказанието по НК.

Определението по подсъдността на първоинстанционния съд е било обжалвано от ищеца пред Сливенски окръжен съд, който с постановеното по възз.ч.гр.д.№145/2023г.

Определение №244/09.05.2023г. е оставил частната жалба без уважение, с мотиви, че съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по 1 мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения и възможните хипотези са само две – или по настоящия адрес на ищеца, който адрес не е в района на Районен съд – Сливен, или пред съда по мястото на увреждането, който е Районен съд – Елхово, тъй като осъдителните присъди са произнесени там и актовете, от които се твърди да са причинени вредите са постановени от РП-Елхово и РП-Ямбол. Поради това въззивната инстанция е намерила жалбата за неоснователна, а оспореното определение за правилно.

Въз основа на влязлото в сила определение на СлРС, потвърдено от СлОС, делото е било изпратено на ЕРС, който го е образувал по описа си в гр.д.№196/2023г. С обжалваното определение ЕРС е извършил служебна проверка за подсъдността на делото и е приел, че не е местно компетентния съд да го разгледа по правилото на чл.7 от ЗОДОВ, тъй като мястото на увреждането е в гр.***** и РП-Ямбол е повдигнала и поддържала обвинението против ищеца Н. в извършване на престъплението, като РП-Ямбол е органът, от чиито действия и обвинителен акт ищецът търпи вреди, поради което компетентен да разгледа спора е Районен съд – Ямбол, на който съд е постановил да се изпрати делото.

Определението на ЕРС е неправилно.

Местната подсъдност е положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск от категорията на относителните, за чието наличие съдът не следи служебно, а само по отвод на ответника, заявен в преклузивния срок за отговор на исковата молба (чл.119, ал.4 ГПК). Съдът следи служебно за наличието на местната подсъдност само по чл.108, ал.2, чл.113, чл.115, ал.2 ГПК, както и по местонахождение на недвижимия имот (чл.119, ал.2 и ал.3 ГПК). Спор за подсъдност, включително и за местна такава, може да бъде повдигнат от съда, комуто делото е изпратено по реда на чл. 119, ал.2, 3 и 4 от ГПК, само ако въпросът за подсъдността не е разрешен по реда на инстанционния контрол с определение по чл. 121 от ГПК по частна жалба на някоя от страните срещу определението на първоначално сезирания съд във връзка с подсъдността. Когато спорът относно подсъдността е разрешен с определение на горестоящия съд по реда на чл. 121 от ГПК, това определение на основание чл.278, ал.3 ГПК е задължително за долустоящия съд и пререшаването на този въпрос по реда на чл.118, вр. с чл.119 ГПК, включително по реда на чл. 122 от ГПК (който не е приложимия в случая ред), по инициатива на съда, комуто делото е изпратено по подсъдност, е недопустимо.

В случая, с влязлото в сила определение на Сливенски районен съд, потвърдено по реда на инстанционния контрол с определение на Сливенския окръжен съд като въззивна инстанция, е уважено заявеното от ответника възражение по чл.119, ал.4 от ГПК, вр. с чл.7 от ЗОДОВ за местна неподсъдност на делото и е постановено изпращането му на Елховския районен съд като местно компетентен да разгледа предявените по делото искове. Това определение на окръжния съд е задължително както за първоначално сезирания Сливенски районен съд, така и за равния по степен на него Елховски районен съд, който със същия акт е определен като местно компетентен да разгледа делото. Или в обобщение, недопустимо е служебно, при липса на възражение от страна на ответника и при влязло в сила определение на въззивната инстанция по реда на чл.121 ГПК, по почин на съда, на който делото е изпратено за разглеждане, да се ревизира влязлото в сила определение на горестоящия съд п о чл. 121 от ГПК, с което по реда на инстанционния контрол е разрешен спорът за подсъдността.

Ето защо настоящият състав на ЯОС намира, че обжалваното определение на ЕРС следва да се отмени като незаконосъобразно и делото следва да се върне на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №192 от 06.06.2023г. по гр. д. №196/2023г. по описа на Елховски районен съд.

Връща делото на ЕРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3