Решение № 260151 от 15.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260151 гр. Пловдив, 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9886 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Д.Т.М. и М.И.М. против А.С.Д., в която се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 6000 лв., представляваща главница, дължима по запис на заповед от **** г., за която е издаден изпълнителен лист от **** г. по ч.гр.д. № *** от **** г. на Районен съд Велинград, на основание на който е образувано изп. дело №****по описа за **** г. на ЧСИ ****, впоследствие преобразувано по изп.дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****, район на действие Окръжен съд Пловдив, като погасена по давност.

Ищците твърдят, че на основание изпълнителен лист от 11 ноември 2008 година, издаден по ч.гр.д. № **** г. на Районен съд Велинград е образувано изпълнително дело на дата **** г. при ЧСИ *** под № **** г. Сочат, че вземането по изпълнителния лист в размер на 6000 лв. произтича от запис на заповед, издаден на **** г. По посоченото изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия, подробно описани в исковата молба.

Впоследствие през 2011 г. делото е било изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ **** и образуваното под № **** година. По новообразуваното дело при ЧСИ **** са извършвани също изпълнителни действия, подробно посочени в исковата молба. Ищците поддържат, че вземането на ответника, за което е образувано изпълнителното дело, е погасено по давност, както още преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, така и след образуване на изпълнителното дело при ЧСИ ****.

Поддържат, че вземанията по записа на заповед се погасявало с изтичането на тригодишна давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 531, ал.1 ТЗ, съгласно която исковете по менителницата срещу платеца се погасява с тригодишна давност от падежа. Предвид изложените твърдения предявяват настоящия иск. Молят за неговото уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Възражението си за недопустимост обосновава с твърденията, че ищецът следвало да се позове на погасителна давност пред частния съдебен изпълнител, а при евентуален отказ от негова страна да обжалва действията му по реда на чл.435, ал.1, т. 6