Решение № 1746 от 18.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. Русе, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.а като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520106570 по описа за 2023 година

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД е предявил срещу ответника В. К. Г., от гр.Р., у л . Р., № .., вх.., ет.., с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК, срещу ответникът В. К. Г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК и било образуваното ч.гр.д. № 1537/2024 г. по описа на РС-Русе. Във връзка с депозирано от длъжника по посоченото ч.гр.д. № 1537/2024 г. по описа на РС-Русе в срок възражение, съдът по заповедното производство е указал на заявителя да предяви иск за вземането си на основание чл.

415 ГПК. В законоустановения срок заявителят по заповедното производство е предявил настоящия иск, поради което същият е процесуално допустим.

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника В. К. Г. въз основа на сключени договори Договор за мобилни услуги № 621196101 от 06.02.2019 г., Допълнително споразумение № 052165077 към договор за мобилни ycnyги от 07.05.2021 г. и Договор за лизинг от 07.05.2021 г.

Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от В. К. Г. мобилен номер и устройство на лизинг се прилагат следните условия :

- за мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни 1 услуги № 621196101 от 06.02.2019 г., изменени с Допълнително споразумение № 052165077 към договор за мобилни услуги от 07.05.2021 г.

- за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy Z Fold 2 Bronze - условията, договорени в договор за лизинг от 07.05.2021 г.

Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2021 г. — м. ноември 2021 г., а именно фактура № 7322557232/15.07.2021г., фактура № 7323838487/15.08.2021r., фактура № 7325143713/15.09.2021г., фактура

№

7326620501/15.10.2021r., фактура №

7327922657/15.11.2021г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:

1. По договор за мобилни услуги № 621196101 от 06.02.2019 г., изм. с Допълнително споразумение № 052165077 към договор за мобилни услуги от 07.05.2021 г., с който се предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 1108.82 лв., от които:

186.20 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителки такси и неустойка в размер на 922.62 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

2. По договор за лизинг от 07.05.2021 г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy Z Fo1d 2 Bronze, са начислени и се претендират задължения в общ размер на 2617.78 лв., от които: дължпми незаплатени лизингови вноски в общ размер на 475.96 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови вноски, всяка в размер от 118.99 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 2141.82 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 118.99 лв. с вкл. ДДС.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** са уредени от страните в р. IV, т. 2 от Допълнително споразумение № 052165077 към договор за мобилни услуги от 07.05.2021 г.

Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение 2 абонатьт дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България" ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Йеттел България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Русе, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 3812/2023 г. , X I V гр.състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника — ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В. К. Г., съществуването на вземането на „Йеттел България“ ЕАД за сумата от 3726.60 лв. (три хиляди седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № 621196101 от 06.02.2019 г., Допълнително споразумение № 052165077 към договор за мобилни услуги от 07.05.2021 г и Договор за лизинг от 07.05.2021 г., за които суми са издадени фактура № 7322557232/15.07.2021г., фактура

№

7323838487/15.08.2021г., фактура

№

7325143713/15.09.2021г., фактура № 7326620501/15.10.2021 г. и фактура №

7327922657/15.11.2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендира разноски.

Ответникът В. К. Г. не е открит на установените му постоянен и настоящ адрес.

Назначеният му от съда особен представител оспорва изцяло исковете, не сочи доказателства.

3

От фактическа страна:

Видно е от приложеното ч.гр.д. №3812/2023г. по описа на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 3726,60 лв. главница, представляващи незаплатени задължения по фактури с № 7322557232/15.07.2021г. в размер на 194,08 лв.; № 7323838487/15.08.2021г. в размер на 193,39 лв.; № 7325143713/15.09.2021г. в размер на 174,02 лв.;

№

7326620501/15.10.2021г. в размер на 100,67 лв.; №

7327922657/15.11.2021г. в размер на 3064,44 лв., включващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори в размер на 922,62 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 2141,82 лв. по Договор за мобилни услуги № 621196101 от 06.02.2019г., Допълнително споразумение № 052165077 към договор за мобилни услуги от 07.05.2021г. и Договор за лизинг от 07.05.2021г., ведно със законната лихва считано о т 20.07.2023г. до окончателно изплащане. Длъжникът не е бил открит на установените му постоянен и настоящ адрес и съда е предоставил на заявителя 1месечен срок, съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

По делото са представени заверени копия от Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, издадени фактури /№ 7322557232/15.07.2021г. в размер на 194,08 лв.; № 7323838487/15.08.2021г. в размер на 193,39 лв.; № 7325143713/15.09.2021г. в размер на 174,02 лв.; № 7326620501/15.10.2021г. в размер на 100,67 лв.; № 7327922657/15.11.2021г. в размер на 3064,44 лв./ и др. Тези доказателства не са оспорени от ответника и представляват годни доказателствени средства. По делото са приети и неоспорени от страните икономическа и техническа експертизи, от заключението на които се установява размера на дължимите се и незаплатени от Г. суми по процесните договори. Няма спор, че по посочените фактури няма извършени плащания.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. №3812/2023г. по описа на РРС е видно, че с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес за запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледана по същество, претенцията се явява основателна.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, 4 унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод, че страните по делото били обвързани от облигационно правоотношение, основано на договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Не се оспорва истинността на представените с исковата молба писмени доказателства. Въз основа на неоспорените от ответника първични платежни документи, каквито представляват посочените фактури, се установява по несъмнен начин, че към датата на предявяване на вземането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.07.2023г., ответника има неизпълнени към ищеца задължения за начислени месечни такси, услуги и неустойки в претендирания размер.

Следва да се отбележи, че предвидените в договора месечен абонамент не е обвързан от потреблението и се дължи на основание самия договор за мобилни услуги.

Съгласно чл.75 от Общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, при неспазване на което и да е задължение от същите или в случай на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителите, "Йеттел България" ЕАД има право незабавно да ограничи предоставянето на услуги или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. В последния случай, според предвиденото в т.11, б.“а“ от самия договор за мобилни услуги, потребителят дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, какъвто е и настоящия случай. Буква „б“ от същия текст на договора предвижда в случай на предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора, чиито срок не е изтекъл, потребителят да дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой без абонамент и заплатената от него при доставянето му, като съответстваща на оставащия срок на договора.

Предвид горните съображения, съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан по размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящето производство разноски в размер на 1954.42 лв.- заплатени държавна такса, възнаграждение за особен представител и вещо лице и адв. възнаграждение, така както са претендирани в списъка по чл.80 ГПК. Ответникът дължи и сумата от 350.00 лева, изплатено от БС възнагражедние за изготвената съдебно-техническа експертиза. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника следва 5 да заплати на ищеца сумата от 657,59лв. –разноски по ч.гр.д. №3812/2023г. по описа на РРС.