Решение № 200 от 04.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. **, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900192 по описа за 2023 година

Предявени са субективно съединени искове по чл.432 КЗ във вр с чл.45 ЗЗД и акцесорни искове по чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищците С. К., К. К. и С. К. са деца на починалата вследствие на ПТП **, на 42 г.

Сочи се, че на 29.11.2022 г. около 11:24 ч. е настъпило ПТП на главен път 1-5, км. 253+700 в землището на с. ***, при което се е движил л.а. „**“ с per. № СН **, управляван от К. Н. К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като реализирал удар с движещото се МПС л.а. „**“ с peг. №**, управляван от **. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътничката в л.а. „**“ - **, както и телесни повреди и смърт на повече от едно лица.

Посочва се, че по случая е образувано ДП № 295/2022 г. по описа на ОД на МВР гр. Ст.Загора, пр.пр. № 5398/2022 по описа на ОП-**, което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от К. К. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на К. К. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на **.

Твърди се, че за увреждащия л.а. „**“ с per. № СН **, с водач К. Н. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със З**“ АД, обективирана в полица №BG/33/122000927131 със срок на валидност от 1

29.03.2022 г. до 29.03.2023 г.

По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер 10420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред З**“ АД с писмо, получено от застрахователя на 19.01.2023 г., към която са приложени всички документи, с които разполагат. По случая е заведена щета, по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетение. Считат, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на З**“ АД, гр. ** за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.

В исковата молба се твърди, че в резултат на инцидента е загинала **, на 42 г. Същата е получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й. Загиналата е била жена в работоспособна възраст, дейна, активна и в добро здравословно състояние.

Била е отговорна и трудолюбива грижила се е всеотдайно за своето семейство. Починалата е пътувала, за да присъства на о.с.з. по водено дело във връзка с причинена смърт на нейната сестра при ПТП, настъпила през 2021 г.

Посочва се, че ищците С. К., К. К. и С. К. са деца на загиналата. Те изключително тежко приемат смъртта на своята майка. Връзката между тях е била изключително силна, поддържали са много близки и топли отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали.

Починалата ** е загубила сестра си при ПТП през 2021 г. На 29.11.2022 г. е пътувала, заедно с роднините си, за да присъстват на делото във връзка със смъртта на сестра й, когато се случва този инцидент, в който загива и тя.

Трагедията в семейството е огромна. След загубата на ** ищците изпадат в много тежко емоционално състояние - постоянно плачат, станали са отчуждени от приятелите си. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на ** е особено трагично обстоятелство за тях, което завинаги променя живота им.

С причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа от своята майка, която винаги са имали и на която са разчитали през целия си живот.

Ищците считат, че причинените им неудобства, болки и страдания следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат много по-голямо значение и се оценяват в пъти по-високо.

Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до 2 известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача К. Н. К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото З**“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ, увредените имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника З**“ АД, гр. **, да заплати на ищците С. А. К., К. А. К. и С. А. К. обезщетение в размер на по 26 000 лв., частични искове от по 220000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на майка им **.

Претендира се законната лихва върху сумите от 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Молят съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като адвокатката на ищците е регистрирана по ЗДДС, като молят настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В съдебно заседание на 08.10.2024 г. съдът е допуснал увеличение на предявените искове за неимуществени вреди от по 26 000лв. на по 180 000 лв., частични искове от по 220 000лв. за всеки един от ищците, за причинените им неимуществени вреди вследствие на ПТП от 29.11.2022г., ведно със законната лихва, както е претендирана с исковата молба, до окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба ответникът З**“ АД оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на ПТП, както и твърдението, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил ** с per. № СИ ** - К. Н. К., тъй като в исковата молба са изложени единствено твърдения за подобно поведение, без дори да се сочи в какво то се изразява, какви действия е извършил водачът и какви правила за движение по пътищата е нарушил.

Счита, че липсват каквито и да е доказателства, които да обосновават наличие на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на водача К. К., като е представен единствено Констативен протокол за ПТП с 3 пострадали лица, в който изцяло липсват данни за механизма на ПТП и за наличието на противоправно и виновно поведение на водача на лек автомобил ** с peг. № СН ** - К. К..

Посочва, че при липса на противоправно поведение на водача не може да се приложи презумпцията за вина в гражданското право.

Сочи, че липсва краен съдебен акт по наказателно производство, който да има обвързваща настоящия състав сила по отношение на обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Ответникът посочва, че доколкото договорната отговорност на Застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност на застрахованото лице, то не е налице и основание за ангажиране на отговорността на З**" АД във връзка с предявените искове.

При условията на евентуалност, прави възражение за наличие на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи - участници в ПТП, а именно на лек автомобил ** с peг. № ** – ** и на лек автомобил ** с peг. № СН ** - К. Н. К., по отношение на причинените увреждания и настъпилата смърт на **. За частта от вредите, причинени от водача **, следва да отговаря pастрахователят по неговата гражданска отговорност, като водач на лек автомобил ** с per. № ** - **.

В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата **, изразяващо се в нарушение на задължението за ползване на обезопасителен колан като пътник в лек автомобил ** с peг. № **, с което поведение е допринесла в изключително висока степен за получаването на по-тежки по вид, степен и характер увреждания. В случай, че пострадалата е била с поставен предпазен колан, тя не би получила тежките и несъвместими с живота травми.

Предвид горното, в случай че съдът намери предявените от ищците против ** искове за основателни, то моли да намали техните размери с процент, съответстващ на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а именно 50%.

Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като причинени на ищците неимуществени вреди. Не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. Сочи, че съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. А според чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на доказване от страната, която претендира обезщетението, в конкретния случай от настоящите ищци.

Оспорва размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като 4 счита същите за прекомерно и неоснователно завишени, в противоречие с обстоятелствата по настъпване на ПТП и принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва като неоснователни акцесорните искове за присъждане на законна лихва за забава, предвид неоснователността на главните искове.

Оспорва акцесорните искове и с оглед началната дата на периода, за който се претендира законна лихва за забава, а именно - 06.12.2022г., тъй като ищците не сочат основанието за претендирания период, а задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение е регламентирано от специалната разпоредба на чл. 497 ал. 1 от КЗ.

Посочва, че ищците са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 от КЗ с молба от 19.01.2023г., както е посочено в исковата молба. С писмо – изх. № 002- 334/27.02.2023 г. ответникът е изискал допълнителни документи, необходими за произнасянето по образуваните преписки - краен акт от образуваното досъдебно производство, автотехническа експертиза, протоколи от разпити на свидетели.

С писмо - изх. № 002-578/13.04.2023 г. на ищците е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, поради обстоятелството, че не са представени доказателствата, изискани по реда на чл.106 от КЗ, които имат значение за установяване на основанието и размера на претенциите. Предвид липсата на такива доказателства и по аргумент от чл. 497 ал. 1, т. 2 от КЗ, З**“ АД не е в забава, поради което не дължи лихва за забава.

Посочва, че при условията на евентуалност, предвид посочената разпоредба, релевантната начална дата за периода на дължимата лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, в случай на основателност на главните искове е 19.04.2023 г. - датата, на която е изтекъл тримесечния срок по чл.496, ал. 1 от КЗ, с оглед предявяване на претенциите по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя с горепосочената молба от 19.01.2023 г. или датата, на която е налице произнасяне от страна на застрахователя в рамките на тримесечния срок - 13.04.2023 г.