Решение № 1578 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5388/2024
- Вид
- Решение № 1578
- Подписан
- 23.12.2024
- В сила
- 22.01.2025
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178д · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.99а · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1578 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330205388 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от З. Т. Т. от *** против Наказателно постановление НП № 789/01.07.2024 г., издадено от Заместник кмет Обществен ред и сигурност в Община Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.98, ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ст.П., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена проверка на 06.05.2024 г. в 14:25 ч. в гр.Пловдив, на ул.
Филип Македонски срещу № 22а Ч. Д. на длъжност *** при сектор „Общинска полиция“ - Пловдив при извършена проверка констатирал, че л.а.
Мазда 2 рег.№ *** без удостоверено право с карта по образец е паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д-21 и диференцирано от другите паркоместа със синя маркировка. Във връзка с констатираното била съставен фиш № ********** от 06.05.2024 г., като за удостоверяване на паркирането на автомобила на посоченото място били направени и 4 бр. снимки. Срещу съставения фиш от собственика на МПС било подадено възражение, което било изпратено по компетентност на Началник сектор при „Общинска полиция“ Пловдив.
След извършена проверка собственикът на МПС, жалб. Т., била поканена да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, в която да посочи дали на процесната дата е била предоставила МПС за ползване на трето лице. Жалб. Т. отказала да попълни предоставената й декларация.
Въз основа на събраните доказателства било прието, че от страна на жалбоподателя е извършено нарушение на чл.98, ал.2 т.4 от ЗДвП. Бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 005641 от 22.05.2024 г. в присъствие на нарушителя и подписан от същия без възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.
Към административнонаказателната преписка са приложени фиш № ********** от 06.05.2024 г., а в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е направена справка за собственост на МПС л.а.
Мазда 2 рег.№*** , изискана е информация от ОП „Организация и контрол по транспорта“ при Община Пловдив ведно с копие на схема от Генералния план за организация на движението на гр.Пловдив.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел е и съставилият акта Ч. Д., който потвърди направените от него констатации и обстоятелствата, при които е ивършена проверката. Неговите показания са в съответствие с приложения и приет като писмено доказателство фиш № ********** от 06.05.2024 г., 2 справка за собственост на МПС л.а. Мазда 2 рег.№ ***, информация от ОП „Организация и контрол по транспорта” при Община Пловдив ведно с копие на схема от Генералния план за организация на движението на гр.Пловдив, както и приложените към административнонаказателната преписка снимки, удостоверяващи паркирането на посочения в наказателното постановление автомобил на посоченото място.
Установява се от постъпилата по делото информация от ОП „Организация и контрол по транспорта” при Община Пловдив ведно с копие на схема от Генералния план за организация на движението на гр.Пловдив, че на посочената дата и място е имало въведен пътен знак Д 2, разрешаващ паркирането на МПС за хора с трайни увреждания.
Установява се от приложената справка за собственост, че МПС е регистрирано на името на жалбоподателя.
По тази причина и на името на жалбоподателя Т. като собственик на МПС е издаден фиш и тъй като срещу него е било подадено възражение, също приложено по делото, на собственика на МПС е предоставена декларация по чл.188 от ЗДвП. Последното обстоятелство се установява от постъпилото по делото писмо с вх.№ 108959 / 24.10.2024 г. от Община Пловдив, според което предвид отказ от страна на собственика на МПС да попълни предоставената й декларация, не е приложена декларацията по чл.188 от ЗДвП, а на името на собственика е съставен АУАН № 005641 от 22.05.2024 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Установената в двата акта фактическа обстановка е оспорена от страна на жалбоподателя, като в хода на съдебното следствие допуснатият по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетел К.М.П. заяви, че автомобилът бил собственост на жалбоподателя Т., с която св. П. живеел във фактическо съжителство и поради това, че на процесната дата му се наложило да го превозва жалб. Т., св. П. се качил в нейната кола като си взел и талона, издаден на негово име и позволяващ да паркира на места, предназначени за хора с трайни увреждания. Талонът според свидетеля бил поставен на предното стъкло, но нямал стойка и най-вероятно бил паднал, като няколко дни след това св. П. го намерил долу в лявата страна на колата.
За проверка обективността на показанията на св.П. по делото е изискана информация от Община Пловдив за това дали на името на св.П. има издаден 3 талон и от коя дата. С писмо от Община Пловдив вх.№ 116384/13.11.2024 г. отговарят, че на името на свидетеля е издаден безсрочен талон за паркиране за хора с трайни увреждания от дата 27.02.2024 г. С писмо от Община Пловдив вх.№ 120063/21.11.2024 г. отговарят, че талонът е документ със снимка и име на лицето, за което е издаден и се издава по образец съгласно чл.99а от ЗДвП.
Талонът не е обвързан с конкретно МПС и не може да се отстъпва на трети лица. Конкретен автомобил получава статут на МПС, обслужващ човек с трайни увреждания, когато човекът с увреждане се качи в автомобила и постави своята карта в десния ъгъл на предното стъкло. Съгласно писмото няма значение чия собственост е съответният автомобил след като притежателят на талона се води в този автомобил.
В конкретния случай от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства се установява, че лек автомобил Мазда 2 рег.
№ * * * е собственост на жалбоподателя З. Т., като видно от представената карта за паркиране за хора с увреждания св. П. е лице с увреждане.
Собственикът на автомобила е притежавал издадена по надлежния ред и в изискуемата форма карта по чл. 99а от ЗДвП за паркиране за хора с трайни увреждания, която дава право на притежателя й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за това места. Жалбоподателят твърди, че на датата, посочена в АУАН и в НП, е превозвал лицето, с което е живеел на съпружески начала, инвалид, поради което правомерно лекият автомобил, обслужващ лице с трайни увреждания е бил паркиран на място, определено за хора с трайни увреждания - твърдения, които актосъставителят не можа да обори по категоричен начин в съдебно заседание.
Изложеното опровергава констатацията на административнонаказващия орган, че жалбоподателят Т. е нарушила разпоредбата на чл.98, ал.2 т.4 от ЗДвП, тъй като на същата дата е транспортирало лице с трайни увреждания.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП въвежда забрана паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания. За да бъде нарушена тази норма, следва да е налице деяние, изразяващо се в паркиране на такова място, без съответното право за това. В производството пред съда се представиха доказателства за това, че жалбоподателят е транспортирал лице, което е имало право да паркира на посоченото място.
4
По този начин установеното в АУАН и НП за липсата на право на санкционираното лице да паркира на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания се явява опровергано.
При този изход на делото наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
В настоящото производство съдът дължи проверка и за спазването на процесуалните правила, предвидени за съставянето на двата акта. Съдът прие, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената Заповед № 23ОА-3271/18.12.2023 г. Спазени са сроковете за съставянето на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин. В жалбата се съдържа упрек към актосъставителя и наказващия орган относно липсата на данни за това в какво качество е санкциониран жалбоподателят. Това оплакване съдът намира за неоснователно, тъй като и в двата акта е посочено изрично, че декларация по чл.188 от ЗДвП е предоставена на жалбоподателя и същият е отказал да я подпише, което е достатъчно за да внесе яснота в какво качество е санкционирано лицето, а именно като собственик, тъй като декларацията по чл.188 от ЗДвП се предоставя именно на собственика на автомобила, с който е установено нарушението, за да посочи собственикът конкретното трето лице, на когото автомобилът е бил предоставен от него за ползване.
При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски. С жалбата е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой.
Така представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че тези разноски са сторени. Размерът на претендираното адв.възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на оказаната правна защита и съдействие.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 789/01.07.2024 г., издадено 5 от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на З. Т. Т. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.98, ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 178д от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на З. Т. Т. от ***, ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6