Решение № 610 от 13.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Пловдив, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20225330110108 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

Постъпила е искова молба от И. Н. Д., действащ чрез неговата майка и законен представител Л. И. К., против Н. Д. Д., в която твърди, че със съдебно решение № 3444/09.10.2017г., постановено по гр. дело № 10885/2017г. на IV бр. с. при Районен съд – П., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 115 лв.

Същата не се изплащала редовно в срок, а със закъснение. Следвало размерът на издръжката да бъде увеличен поради настъпила промяна в здравословното състояние на детето, а именно *****, което налагало медицински прегледи, консултации, престои в болници в гр. С., закупуване на лекарства, специални нужди, свързани с посещението на логопед и психолог, специален педагог два пъти в седмицата, специален хранителен режим, както и нуждата от закупуване на дрехи и помагала. Ищецът И. Н. Д. бил с ***** с 85% вид и степен на увреждане с чужда помощ. Издръжката му на месец била 2500 лв., която включвала посещение на лекари специалисти в С. и престой, закупуване на лекарства от чужбина и България, специален режим на хранене, посещение на два пъти при съответните специалисти. Ответникът не се интересувал от здравословното състояние на сина им, след развода не го бил виждал и не проявявал никакъв интерес да го види. Не го посещавал дори на рожден ден, имен ден, Нова година и други празници, не се интересувал какви са нуждите на детето. Детето дори не го познавало. Майката многократно била разговаряла с него по телефона относно здравословното състояние на детето и това, че обмисля посещение и консултация на лекар в чужбина, но той неглижирал разговора, а за присъдената на детето издръжка се налагало да му се обажда няколко пъти по телефона и да го моли да я плати, за да може да води детето на лекари, психолог, логопед и да му закупува необходимите лекарства и храна. Към настоящия момент майката на ищеца била в майчинство. Имала още две 1 деца – близнаци, родени на ***** г., за които се грижила и отглеждала. Синът й И. бил дете със специални нужди и разходите му често достигали до 3500 лв. на месец, които тя едва успявала да покрие. Поради това, че е в майчинство и отглеждала още две деца близнаци, тези суми били непосилни за нея. Успявала да ги осигури с лишения от нейна страна, докато ответникът не се интересувал от здравословното състояние на детето и не го взимал дори в определения режим на лични отношения с него. С оглед на изложеното е направено искане съдът да постанови решение, с което да измени присъдената с Решение № 3444/09.10.2017 г., постановено по гр. дело № 10885/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с., издръжка от 115 лв. на 1000 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2022 г. Претендират се направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв. Ответникът се явява в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2022г., като представя удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, удостоверение за липса на имущество и МПС, издадено от Община П. на 20.10.2022г., Дирекция „Местни данъци и такси“, както и справка от ТД на НАП – П., касателно регистрираните трудови договори на ответника за периода януари – февруари 2022 г. и юни – август 2022г.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Удостоверение за раждане се установява, че детето И. Н. Д., ЕГН **********, е син на Л. И. К., ЕГН ********** и Н. Д. Д., ЕГН **********.

Видно е от представеното Решение № 3444/09.10.2017 г., постановено по гр. дело № 10885/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с., влязло в сила на 09.10.2017 г., че ответникът Н. Д. Д. е осъден да заплаща на малолетното дете И. Н. Д., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 115 лева, считано от 11.06.2017 г.

По делото са представени множество медицински документи, касаещи здравословното състояние на детето, сред които експертно решение № 3746/172 от 19.10.2021 г., епикриза ИЗ № 190/17395 от 30.09.2021 г., етапна епикриза за периода 14.10.2020 г. – 14.10.2021 г., от които се установява, че ищецът е с водеща диагноза „*****“, което състояние е свързано с необходимост от наблюдение на детето от съответните специалисти. Представени са и квитанции, издадени от медицински център ***** за срещи на детето И. през месеците май 2022 г. и юни 2022 г., както и касова бележка от която е видно, че е направена покупка за лекарства на детето.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП – М., се установява, че детето И. Д. се отглежда от майката Л. К. в гр. С.. Г-жа К. има още две малолетни деца.

Майката задоволява потребностите на детето И. според възможностите си. Осигурени са му подходящи социално-битови условия и вещи за обичайно потребление, предоставя се необходимото лично пространство за развитие, задоволени са образователни и емоционални потребности. Относно здравословните потребности, майката се старае да осигури всичко необходимо за провеждане на терапия, рехабилитация, проследяване на състоянието на детето и най-доброто лечение. Детето има изградена силна емоционална връзка с майката, в нейно присъствие е спокойно. И.

2 трудно допуска непознати, не обича много физически контакт. Бащата не е осъществявал контакти с детето, не го е търсил и виждал, не се е интересувал от потребностите му. Заплаща единствено присъдената издръжка в размер на 120,00 лв. с прекъсване през 2021 г., а през 2022 г. е възобновил плащането и превежда по 200,00 лв. на майката. Детето не познава баща си. Г-жа К. разчита на помощ и подкрепа на баба и дядо по майчина линия, които помагат при грижите за И.. Предвид специалните му потребности, детето може да остане при баба и дядо за около един до два дни.

Успокоява се в присъствието на майката и е тревожен с непознати. Детето не е контактувало с баба и дядо по бащина линия от около четири години, но бабата епизодично се обажда на майката, за да пита за детето, като последно време е зачестила. Бабата е изпратила и два пъти по 200,00 лв. на майката за детето.

Жилището, в което се отглежда И. в гр. С., е собственост на настоящия партньор на майката, закупено с ипотечен кредит. Осигурени са подходящи условия за отглеждане на детето. Г-жа К. се подпомага от ДСП – М. с месечна помощ за деца на основание чл.

7, ал. 1 в размер на 150,00 лв. месечно за децата К. и А., както и с месечна помощ на основание чл. 8д в размер на 450,00 лв. за деца е трайни увреждания за детето И.. През м. ноември 2022 г. е изплатена еднократна финансова помощ в размер на 300.00 лв., отпускана на родители на деца с увреждания. Детето И. Д. е с експертно решение на ТЕЛК ***** с определени 85 % намалена възможност за социална адаптация с чужда помощ, водеща диагноза „*****“, *****. През м. август 2022г. състоянието на детето се влошило, като били извършени множество прегледи, консултации с невролог и психиатър, извършвана е ЕЕГ. Майката се свързала с три клиники, които предлагат терапия със стволови клетки, но сумите били непосилни за семейството. В клиника в Т. е предложено лечение – извършването на три вливки през шест месеца на стволови клетки, извлечени от тазобедрената кост. Майката стартирала кампания по набиране на средства за извършване на операцията, както и за прилагане на задължителното медикаментозно лечение на детето. През м. октомври детето било прието в клиниката, като била извършена първата вливка. Извършеното след вливката ЕЕГ на детето показало много добри резултати, налице било положително повлияване. И. продължавал да бъде на медикаментозна терапия, три пъти в седмицата се прилагала рехабилитация, извършвали се консултации и изследвания.

По делото е постъпила справка от ТД на НАП – П., съгласно която майката на детето – Л. И. К. има регистрация като самоосигуряващо се лице, има участие в търговски дружества и е едноличен собственик и управител на ***** Представена е декларация за материално и гражданско състояние от майката Л.

К., в която е посочено, че получава месечни доходи от издръжка, ТЕЛК на детето и детски надбавки.

По делото е постъпила справка от ТД на НАП – П., съгласно която бащата на детето – Н. Д. Д. има регистрация като самоосигуряващо се лице, има участие в търговски дружества и е едноличен собственик и управител на ***** и *****.

От представеното от ответника удостоверение, издадено от Община П. на 20.10.2022 г., Дирекция „Местни данъци и такси“ е видно, че няма регистрирано движимо имущество. От представената от ответната страна справка, издадена от ТД на НАП – П. относно регистрираните трудови договори се установява, че облагаемият доход на ответника за периода януари – февруари 2022 г. е в общ размер на 700 лева, а облагаемият доход за периода юни – август 2022 г. е в общ размер на 3812,91 лева.

3

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл.

142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира, от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди повече от 5 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди повече от 5 години средства от 115 лева – издръжката, която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се има предвид, че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето.

Съдът има предвид, че при предходното определяне на издръжката детето не е било във възраст, за да е имало толкова потребности, както понастоящем. В момента обаче нуждите на детето са завишени с оглед факта, че от една страна детето има специфични потребности, свързани със здравословното му състояние, а именно *****, а от друга страна – детето е пораснало, съответно е нараснала и нуждата от задоволяване на текущите му нужди, в резултат на което се е увеличила необходимостта от средства за посрещане на обикновените му потребности. Следва да се вземе предвид и промяната на цените на основни продукти, услуги, сметки и др. С оглед необходимостта на детето от медицински грижи, са се увеличили разходите, свързани с посещение на медицински специалисти и за закупуване на лекарства, като се отчита и нуждата на детето от спазване на специален хранителен режим. Следва да се отбележи, че се касае за наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да достигнат по-висок ръст, не и да намалеят. Ето защо, съдът намира, че първоначално определената през м. октомври 2017 г. издръжка вече се явява недостатъчна за покрИ.е нуждите на детето И. Д..