Решение № 248 от 17.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20245001000206 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №2 от 05.01.2024г., постановено по търг.дело №92/2023г. по описа на Окръжен съд-П., З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Ж.************, е осъдено да заплати на З. А. П. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Р. № **, сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от 14.02.2022г., и сумата от 322,09лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.02.2022г., които вреди е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022г., на пътя /километър 4+*** метра/, свързващ с.Д. и хижа „Д. в.“, обл.П., при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил „Д. Л.“ с рег.№*******, нарушил правилата за движение по чл.20,ал.2 от ЗДвП, като исковете за разликата над уважените размери до пълните предявени съответно от 40000лв. и от 645лв., както и за законна лихва върху 1 обезщетението за имуществени вреди за периода от 14.02.2022г. до 21.02.2022г., са отхвърлени като неоснователни; З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Ж.************, е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд-П., на основание чл.78,ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 650лв., както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК държавна такса в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Ж.************, е осъдено да заплати на адв.И. М. Д. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., ул. Р. В. № *******, на основание чл.78,ал.1 от ГПК във връзка с чл.38,ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 2150лв., съобразно уважената част от иска; З. А. П. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Р. № **, е осъден да заплати на З. О. З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., Ж.************, разноски в размер на 3414,07лв., съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на Е. З. П. като трето лице-помагач на страната на ответника З. О. З.“АД.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя З.

А. П., който чрез пълномощника адв.И. Д. го обжалва в отхвърлителните му части с конкретни доводи за неправилност, поради несъобразяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди със събраните по делото медицински доказателства, съдебната практика и здравословното му състояние, както и за неоснователност на възражението за съпричиняване, с оглед на което неправилно да са редуцирани обезщетенията. Претендира за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на исковите претенции в пълен размер с присъждане на разноски за двете инстанции и адвокатско възнаграждение.

Третото лице-помагач Е. З. П. е подал чрез пълномощника адв.Б. Т. писмен отговор на жалбата с подробно развити в него доводи за нейната неоснователност и искане тя да бъде отхвърлена.

Подадена е насрещна въззивна жалба от З. О. З.“АД, чрез пълномощника адв.Н. Ш., против решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 6000лв. до присъдената сума от 15000лв. със законна лихва. Жалбоподателят счита неправилно да е определен справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, 2 който да е завишен и да не съответства на реално причинените вреди и на икономическата и социалната действителност, както и на начина и стандарта на живот на пострадалия преди настъпването на ПТП, и приносът на същия за настъпилия вредоносен резултат да е в значително по-висока степен от приетата. Оспорва началната дата на обезщетенията за забавено плащане в размер на законната лихва върху главниците, считайки за приложима разпоредбата на чл.497,ал.1 от КЗ, с оглед на която да не е налице забава и лихва да се дължи от датата на подаване на исковата молба. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба и от Е. З. П., чрез пълномощника адв.Б. Т., в частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000лв. като необосновано завишен, с оглед действително претърпените вреди и безотговорното поведение на пострадалия, в подкрепа на което са изложени съображения и се претендира за отмяна на решението в обжалваната му част.

Ответникът по тази жалба З. А. П. е депозирал чрез пълномощника адв.И. Д. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност, базиращи се на установените обстоятелства от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и на неоснователност на възражението за съпричиняване. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски и минимално адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са от З. А. П. против З. О. З.“АД искове с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от него вследствие получените при ПТП на 14.02.2022г. на пътя /километър 4+*** метра/, свързващ с.Д. и хижа „Д. в.“, обл.П., причинено по вина на водача Е. З. П. при управление на лек автомобил „Д. Л.“ с рег.№*******, за който е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица BG/23/122000190963, травматични увреждания – закрито счупване на тялото /диафазата/ на лява 3 раменна кост, кръвонасядания и натъртвания по цялото тяло, и за сумата от 645лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разход за имплант, ведно със законната лихва от 14.02.2022г.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил по допустимостта на предявените искове с твърдения да не е изтекъл срокът по чл.498,ал.3 във връзка с чл.496 и чл.380 от КЗ. Признал е настъпването на процесното ПТП и наличието на валидна застраховка към този момент. Възразил е относно началната дата на претендираната законна лихва. Оспорил е претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по размер като прекомерно завишен, с оглед действително претърпените вреди и социално-икономическата обстановка в страната. Заявил е възражение за съпричиняване, изразяващо се в пътуване в управляван от неправоспособен водач лек автомобил и в непоставяне на обезопасителен колан. Поискал е привличане на виновния водач Е. З. П. като подпомагаща го в процеса страна.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника да не е дал повод за завеждане на делото, позовавайки се на предявената от него претенция и отказа на ответника доброволно да му заплати обезщетение. Оспорил е наведените обстоятелства за съпричиняване, поддържайки да не е нарушил нито едно от законовите предписания за безопасно движение и да не е имал физическата възможност да предприеме каквито и да било действия за предотвратяване на пътния инцидент. Оспорил е възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил да поддържа всички направени от него възражения.

С Определение №288 от 16.08.2023г. Е. З. П. е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника. От същия е подадено писмено становище, с което се е присъединил към възражението на ответника за съпричиняване и е оспорил като прекомерно завишено претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Навел е обстоятелства за негова и на семейството му съпричастност към състоянието на ищеца и готовност да го подпомогнат по всякакъв начин.

С първоинстанционното решение исковете са приети за допустими, с оглед предявената от ищеца на 07.04.2022г. претенция до ответния 4 застраховател и постановения от последния на 07.07.2022г. отказ да заплати обезщетения. Прието е да са налице елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, с оглед постигнатото споразумение по НОХД №1277/2022г. по описа на Районен съд-П. и приетото заключение на съдебна автотехническа експертиза, както и да е безспорно наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на произшествието, обосноваваща отговорността на ответния застраховател. Въз основа на представената медицинска документация и приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза относно претърпените от ищеца болки и страдания вследствие причинената му травма при ПТП и при отчитане на конкретните икономически условия в страната е прието за справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв.

Приети са за основателни възраженията за съпричиняване, тъй като от експертизата е безспорно установено, че ищецът е пътувал на задната седалка без предпазен колан, с какъвто лекият автомобил е бил оборудван, както и да е знаел, че управляващият автомобила Е. П. е неправоспособен водач, съгласно признанията му в досъдебното производство и по реда на чл.176 от ГПК, а, дори и да не е знаел, е имал възможност да установи и е следвало да упражни дължимата грижа. Прието е, че посочените два фактора в равна степен по 25% за всеки са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, поради което определеното обезщетение от 30000лв. е намалено с общо 50%. Приета е за доказана твърдяната имуществена вреда под формата на разход от 644,17лв. за закупуване на реконстр.плака с винтове по фактура №6094/21.02.2022г. и фискални бонове, като обезщетението за нея следва да се намали с 50% до размер на 322,09лв. Прието е, че законната лихва, съгласно чл.86 във връзка с чл.84,ал.3 от ЗЗД, се дължи от датата на ПТП за обезщетението за неимуществени вреди и от датата на извършване на разходите за обезщетението за имуществени вреди.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните му части и за допустимо. Ищецът е предявил претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с получена от застрахователя на 07.04.2022г. застрахователна претенция вх.№991845. С писмо изх.№991904/11.04.2022г. застрахователят е изискал представянето на документи. С 5 писмо изх.№99-3590/07.07.2022г., в последния ден на тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ, застрахователят е отказал да заплати обезщетение.

Исковата молба с вх.№4060 е подадена на 28.04.2023г. Налице са при това положение процесуалните предпоставки на чл.498,ал.3 от КЗ за допустимост на предявените искове.

Елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД на виновния за настъпилото на 14.02.2022г. пътно-транспортно произшествие водач жалбоподателя - трето лице-помагач Е. П., са установени по обвързващ, съгласно чл.300 от ГПК, начин с одобреното споразумение по приложеното НОХД №1277/2022г. по описа на Районен съд-П. с последици на влязла в сила присъда, съгласно чл.383,ал.1 от НК, като увреждащото деяние, съставляващо престъпление по чл.343,ал.3,предл.7,б.А,предл.2 във връзка с ал.1,б.Б,предл.2 във връзка с чл.342,ал.1 от НК, включва в съставомерните си признаци причиняването на средна телесна повреда на ищеца З. П., изразяваща се в счупване на лява раменна кост. Безспорно е и, че за управлявания от виновния водач лек автомобил „Д. Л.“ с рег.№******* е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието, с ответния застраховател, което обосновава отговорността му по прекия иск на увредения по чл.432,ал.1 от КЗ.

Спорът и във въззивното производство се концентрира около размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Той се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените психически и емоционални болки и страдания.