Решение № 5915 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5915 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100501705 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 22.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 44143/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31 състав, СТОЛИЧНА ОБЩИНА е осъдена да заплати на С. П. Д.

/ЕГН **********/ на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, причинени от ексцес от увреждане на здравето, настъпило на 25.08.2016 г. в гр. София, изразяващо се в счупване на раменна кост, причинено вследствие на бездействие на Столична община, изразяващо се в непредприемане на действия по ремонт на разрушена тротоарна настилка, ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. до окончателното й изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Столична община е осъден да заплати на ищцата С. Д. сумата 1 000 лв.- разноски по делото, и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът СО е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 480 лв.дължима по делото държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от СТОЛИЧНА ОБЩИНА /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна С. П. Д. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от С. Д. иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД- за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес на получено при настъпила на 25.08.2016 г. злополука увреждане, като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на кумулативно изискуемите от закона материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответната община по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, а именно: влошаване здравословното състояние на увредения ищец /ексцес/; причинна връзка между влошаването и първоначалното увреждане, получено в резултат на претърпяна злополука; причинена в резултат на ексцеса вреда.

Според установената по приложението на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД константна съдебна практика ищцата разполага с възможност да претендира ново обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, различно от вече присъденото /след претърпяна злополука/, при условие, че тези вреди са вследствие влошаване на здравословното й състояние /ексцес/, че това влошаване се намира в причинна връзка с увреждането и че при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание /в този смисъл ППВС № 4 от 30.10.1975 г.- т.10/.

При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му състояние /влошаването/, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което /ново състояние/ се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. Ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини /в този смисъл Решение № 196 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 1724/ 2009 г. на ВКС, Решение № 376 от 11.05.2010 г. по гр.д.№ 1188/ 2009 г. на ВКС и др./.

Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства- писмени доказателства, експертно заключение на съдебно- медицинска експертиза и гласни доказателства, обосновава извод на въззивния съд, че в случая е налице влошаване на здравословното състояние /ексцес/ на ищцата С. Д., в сравнение със състоянието й след настъпилата на 25.08.2016 г. злополука, за което й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. с влязло в сила Решение от 12.11.2018 г. по гр.д.№ 25272/ 2017 г. на СРС, ГО, 124 състав /представено като доказателство по делото/. Според посоченото в мотивите на цитираното съдебно решение ответникът Столична община е осъден да заплати на ищцата С. Д. посочената сума, ведно със 2 законната лихва от 25.08.2016 г., за претърпените в резултат на посочената злополука неимуществени вреди, представляващи „счупване на горния край на раменна костлява раменна става“, за чието преодоляване били извършени три оперативни интервенции, наложени от протичане на заболяването с усложнения, като са съобразени дългият възстановителен период /около 8 месеца/ и прогнозата, че няма да може да се постигне пълно възстановяване. Решението е основано на изслушано по делото заключение на съдебно- медицинска експертиза, в което е посочено, че като последица от счупването е настъпило уплътнение на подкожната мастна тъкан и ограничение на движенията в областта на раменната става, че проведените три оперативни интервенции са се отразили неблагоприятно на общото здравословно състояние на ищцата и придружаващите я заболявания и че след инцидента тя се нуждаела от чужда помощ.

При присъждане на горепосоченото обезщетение съдът е съобразил липсата на перспектива за пълно възстановяване на ищцата, но не е взел предвид евентуалното последващо влошаване на здравословното й състояние /ексцес/, чието обезщетяване именно е предмет на настоящото съдебно производство.

В тази връзка в заключението на изслушаната по настоящото дело /в първоинстанционното производство/ съдебно- медицинска експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, е направена констатация, че ищцата страда от остеолиза на главата на лявата раменна кост /установено от резултат от рентгенологично изследване от 30.09.2019 г. и 11.08.2020 г., ведно с приложена рентгенова снимка/, представляващо тежко усложнение след оперативно лечение на фрактури в областта на горната част на раменната кост, което наложило поставянето на импланти /в случая плака с 8 винта/, като един или повече винтове, крепящи плаката в горния край /в случая 3 бр. винтове/ и поставени във вътрешността на самата глава се разхлабват и с микродвиженията си нарушават кръвоснабдяването на самата глава на раменната кост. След поставянето на импланти в тялото на ищцата е започнал бавен, но прогресиращ процес, при който се наблюдава първоначално деформиране на главата на раменната кост, намаляване на нейния обем и впоследствие пълно сплескване и лизиране, т.е. резорбиране в околните меки тъкани на главата на раменната кост до пълното й изчезване. В случая при ищцата изцяло липсва главата на лявата раменна кост, което се установява и от рентгеновата снимка, приложена по делото. Единственият изход за ищцата от това състояние е поставянето на ендопротеза, което според вещото лице не може да се осъществи с оглед останалите нейни придружаващи заболявания. Посочено е наред с горното в експертното заключение, че при извършения личен преглед на ищцата е установен тежък функционален дефицит в активните движения на раменната й става, както следва: за флексия /повдигане/- до 50 градуса от 180 градуса, за абдукция /отвеждане/- до 50 градуса от 180 градуса, и за ротация- 0 градуса от 90 градуса.

Описаното по- горе състояние на ищцата я е поставило в невъзможност да се самообслужва, като не може да извършва без чужда помощ елементарни ежедневни дейности като обличане, събличане, хранене и къпане, което се установява от показанията на св. Димитров- неин син, който живее с нея, които като правдоподобни и житейски логични, а също и кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства, следва да бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора. Преценени съобразно чл.172 ГПК, тези показания- като възпроизвеждащи непосредствени наблюдения върху живота на ищцата, каквито несъмнено има единственият човек, който живее с нея и й помага при извършване на посочените по- горе елементарни ежедневни дейности- нейният син, в случая следва да бъдат взети предвид от съда, тъй като не може да се приеме, че са дадени с оглед 3 евентуална негова заинтересованост от изхода на спора.

Установява се от доказателствата по делото /епикриза от 04.03.2020 г., амбулаторен лист за консултативен преглед от 11.03.2021 г., експертно заключение/ и че ищцата страда от артериална хипертония- III степен, с чести хипертонични кризи, със замайване и световъртеж, с перманентно предсърдно мъждене, претърпяла е операция и на щитовидната жлеза, страда и от захарен диабет- II тип, неинсулинозависим. С Експертно решение на ТЕЛК от 25.01.2016 г. й е определена 77 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ при водеща диагноза: сърдечна недостатъчност, и други придружаващи заболявания, описани в решението. В амбулаторен лист от 21.02.2022 г. също е посочено, че ищцата страда от хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, както и от редица придружаващи заболявания, като според снетата от лекаря анамнеза страда от силно главоболие, гадене и световъртеж, и не може да пази равновесие.

Правилно е прието в обжалваното решение, че горепосочените заболявания на ищцата, датиращи от преди процесния инцидент, не се дължат на полученото на 25.08.2016 г. травматично увреждане- фрактура на лявата раменна кост, и не са в причинна връзка с него, но е съобразено от съда обострянето им и отражението на цялостното влошаване на здравословното състояние на ищцата /описано по- горе/ върху психичното й състояние. Такава хипотеза е посочена в експертното заключение на съдебно- медицинската експертиза и за нея се съдържат данни в свидетелските показания на св. Димитров, според които заболяванията й се влошили успоредно с изпитваните от нея силни болки в раменната става. Естествена последица от претърпяното травматично увреждане и неблаго-приятната прогноза за развитието му, както и от усложненията в състоянието на раменната става на ищцата е дестабилизирането на психо- емоционалното й състояние, изразяващо се в допълнителна потиснатост, поради обстоятелството, че търпи непрекъснати болки в раменната става, има тежък функционален дефицит и не може да се обслужва сама, за което била принудена да приема антидепресанти /медицинско направление от 10.10.2022 г., свидетелски показания на св. Димитров/.

Правилно, при така установената фактическа обстановка, е прието от първоинстанционния съд, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на влошаване на здравословното й състояние след счупване на лявата й раменна кост през 2016 г., за което й се дължи съответно обезщетение за обезвреда на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Искът е основателен и правилно е уважен с обжалваното решение, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди отговаря на регламентирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при неговото определяне.