Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.07.2020, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
20/2020
Подписан
22.07.2020
В сила
22.07.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, пр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата

Р

Е Ш Е

Н И Е № 37 гр. Силистра, 22.07.2020 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИ РАДАНОВ

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Румяна Пенева както и участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр. Силистра – Галина Вълчева, разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 20 / 2020 г по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Материалното основание, послужило за ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора, е чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

С Решение № 472 от 15.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 798

/ 2019 г. Районен съд гр. Силистра е потвърдил

Наказателно постановление № 19-1099-000672 от 14.10.2019 г., издадено от Началника група при сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Силистра, с което на касатора Я.Д.И. *** е наложена административно-наказателна санкция, представляваща глоба в минималния предвиден в закона размер от 2000 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол или други упойващо средство.

Касаторът Я.И.,чрез адв. А., моли за отмяна на решението поради съществени нарушения на производствените правила в административно-наказателното производство и нарушение на материалния закон.

Твърди, че не се е осъществило изпълнителното деяние, установено от административно-наказващия орган и от съда,тъй като в процесния случай, за да е налице приложимост на процесната хипотеза по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, след като е налице отказ за проверка с техническо средство, трябва да му е връчен и талонът за медицинско изследване, който той да не е имал възможност да използва. Развиват се съображения за необоснованост на изводите на съда при изясняване на фактическата обстановка. Претендира се за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, след проверка правилността на атакуваното решение с оглед допустимите за разглеждане оплакванията на касатора и след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в рамките на установената от районния съд фактическа обстановка, приема за установено :

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен срок, следователно е допустима и подлежи на съдебно разглеждане.

Съществено процесуално нарушение би било нарушаване на нормирано правило за събиране на доказателство, което би могло да компрометира възприетата от административно-наказващия орган фактическа обстановка или приложението на материалното право. В случая, съдът не е допуснал нарушение от посочения вид. Всички поискани доказателства са били допуснати. Разпитани са актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта. Обсъдени са в пълнота и във взаимовръзка гласните и писмени доказателства. Обективната истина за правно-значимите обстоятелства е изяснена и представена в цялост.

По силата на чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН касационната инстанция извършва служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон на база на фактическите установявания, извършени от първата инстанция - чл. 220 от АПК. При това положение проверката се свежда до подвеждане на фактическата обстановка, установена от районния съд, с тази, установена от административно-наказващия орган, и извършването на проверка за приложението на съответния закона. При тази справка, настоящият състав намира, че районният съд правилно е потвърдил НП, налагащо минимално предвидената глоба в размер на 2000 лева, спрямо водача на МПС - Я.И., който е отказал да му бъде извършена проверка за използване на алкохол или упойващо средство с техническо средство. Попълнена е хипотезата на приложената административно-наказателна разпоредба на чл. 174, ал. 3, изр. 1 от ЗДвП, поради което оспореното решение е съответно на приложимия закон. В този смисъл същото следва да се остави в сила.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на изпълнително деяние. Касаторът признава, че е отказал изпробване с техническо средство. Счита, че при този отказ водачът не следва да понася административно-наказателна отговорност, а следва да получи на всяка цена медицински талон, и едва при неизползването му, да понесе отговорността по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така поддържаната теза е необоснована. Регулираните обществени отношения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП касаят отказ за проверка с техническо средство, респ. отказ за проверка чрез медицинска експертиза. Административно-наказателна отговорност е предвидена при осъществяването на която и да е от двете хипотези. Ако се приеме тезата на касатора, то би следвало да се толерира черпене на права от недобросъвестно поведение, което е недопустимо в правото.

Предвид високата степен на обществената опасност на деянието, отказ за изпробване годността на водача на МПС да управлява превозно средство и липсата на многобройни и смекчаващи вината обстоятелства, районният съд правилно не е приложил процедурата за освобождаване от административно-наказателна отговорност при маловажни случаи на нарушения по чл. 28 от ЗАНН.

При служебната проверка за валидността на оспореното решение касационната инстанция намира, че последното е валидно и допустимо.

Решението е постановено в писмена форма, подписано е от съдията, който е разгледал делото, правният спор, който е разрешен с оспореното решение, е подведомствен на районен съд гр. Силистра, едноличният състав е надлежен съгласно ЗАНН.

Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр.

Силистра, действащ като касационна инстанция и извършвайки служебна проверка спрямо изискванията за нарушение на материалния закон, валидност и допустимост, намира, че решението е валидно, допустимо и на база на възприетата установена фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК вр.с чл .63 от ЗАНН, Административен съд гр.Силистра Р Е Ш И:

Оставя в сила

Решение № 472 от

15.01.2020 г. по н.а.х.д. № 798

/2019 г. на Районен съд гр.

Силистра.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1.

ЧЛЕНОВЕ: 2.

3.